Софийските и провинциалните театри водят тиха, но много ожесточена война през последните месеци.

Причината се крие в парите, както по-често се случва в подобни случаи. Софийските трупи са убедени, че трябва да прибират лъвския пай от държавната субсидия, но в по-малките градове въобще не са на това мнение и правят всичко възможно да придърпат чергата към себе си.

"Всичко започна след проведената реформа в изкуството, според която най-много прибират тези, които се радват на най-голяма посещаемост. В този принцип има известна логика, тъй като най-популярните трябва да са и най-доволни от субсидията. Лошото е, че наглед добрата идея е опорочена от дребни далаверки, които тровят нервите на гилдията - разказва опитен театрал, който се е нагледал на различни номера в професията. - Ще ви дам много конкретен пример. Театърът в малкото градче Х иска да спечели малко повече субсидия. Държавата плаща допълнително за всеки продаден билет. И шефът на театъра

решава да действа нестандартно

Кани Веселин Маринов да изнесе концерт в неговата зала. На входа леличките продават билети, които уж са за театралната постановка. Веселин Маринов си изпява песните, залата е претъпкана, а след това директорът отчита пред държавата огромно увеличение на посещаемостта и съответно прибира прилична субсидия."

В случай че графикът на Веско Маринов е претъпкан от ангажименти, може и някоя друга, популярна в момента, фолк - или поп звезда да дойде на гости, за да увеличи рязко продажбата на ценните билети. Ако няма желаещи, се преминава към друг вариант.

"В момента всеки иска да прави лесни за смилане комедийни постановки, в които се сипят просташки лафове. Само така имаш шанс да вкараш хората в салона. Сложните, многопластовите представления също имат своите фенове, но няма как да напълнят залата. А на никого не му се прави високо изкуство, когато ножът е опрял до кокала", разказва режисьор от столичен театър. Той е убеден, че в провинцията

се правят халтури на конвейер

само и само да върви субсидията.

"Единствено в София може да гледате качествени продукции, които те карат да се замислиш. Навсякъде другаде са превърнали театралното изкуство в шоубизнес, от който да се правят пари. Но до известна степен ги разбирам колегите. И те имат семейства да хранят, така че в момента никой не мисли за качество, а за количество", отправя поредния залп по посока на провинцията столичен театрал. Той не отрича, че между софийските и тези в останалата част на страната отдавна тлее сериозно напрежение. Причината е, че софийските колеги настояват за поредната реформа, която да пренасочи повече пари към тях. Навсякъде другаде в страната са убедени, че не трябва да бъдат пренебрегвани за сметка на столицата.

"Всеки сам решава какво представление да постави на сцена. Някои се величаят, че правят сериозни постановки, а после се оказва, че са негледаеми.

Няма смисъл да се делим на интелектуалци и простаци,

както го правят в музикалния шоубизнес. Там нищо не спечелиха от измислената си война и ние също едва ли ще извлечем някаква полза", категоричен е директор на провинциален театър, който категорично отрича да е канил фолкзвезди само и само да е пълна залата.

За сметка на това признава, че опитва да привлече популярни лица от телевизията, за да заинтересува местната публика към ново представление.

Целият материал четете в новия брой на в. "168 часа"

Христо Мутафчиев: Голямата конкуренция е в София

ОТ Хортензия Маркова

- Г-н Мутафчиев, има ли нелоялна конкуренция между столичните и провинциалните театри заради държавната субсидия?

- Дошло ми е до гуша да слушам за делението на провинциални и софийски театри. Подобно явление има само в главите на тези, които го търсят. Една част от колегите работят честно, искрено и откровено към себе си и към публиката, а друга стоят и мислят как да създават напрежение в съсловието.

Театрите са разделени на различни видове и според техния статут получават различен вид субсидия. Тя е в зависимост от методиката и се формира на базата на производството, продажбата на билети, което има театърът. Има зверска конкуренция, но в София. Тук борбата е за всеки зрител, който върви по тротоара. В столицата има не по-малко от 30 театъра, а, да речем, в Търговище е само един, а населението в областта е, да речем, 40 хил. Какво му пречи на тамошния театър с хубави постановки да пълни салоните. Театрите в София по никакъв начин не му пречат. Така, както на един лошо менажиран столичен пък не му е виновен този в Търговище, че не може да привлече публика. В столицата битката изисква буквално да хванеш зрителя и да го заинтригуваш с нещо на сцената така, че утре да се върне пак. Ако се правиш на маймуна, за да му е смешно, той няма да дойде отново.

Това е изкуство

за интелигентни, търсещи

и чувствителни хора

Не е стадион, на който да чоплиш семки и да викаш като овчар.

- Преди време режисьорът Георги Михалков заяви, че има поне 10 начина да се източват парите за култура.

- Аз не знам толкова много, може би се намират единствено когато се търсят. Но именно заради такива спекулации Министерството на културата сформира консултативен съвет по сценични изкуства, който да ограничи всякакви начини за източване на държавния бюджет. Този орган също така работи за създаването на правила, които да осигурят спокойствието на колегите в цяла България. Не само на тези в Търговище или в София. В крайна сметка театърът е един - българският.

- В артистичните среди се говори, че все пак в провинцията се е случвало в определен театър да организират концерт на някоя музикална звезда, а за него се продават билети като за постановки. По този начин се работи за субсидия. Знаете ли за подобни случаи?

- Според мен това е някакъв мит. Не мога да бъда категоричен все пак. Сигурно има и доза истина в него, щом се говори в колегията. Ето поредното доказателство за необходимостта от този консултативен съвет. Самият аз пък знам за друг нечестен метод, практикуван от мениджърите на театри преди време. Тъй като субсидията е върху билетче, а не върху неговата цена, не е на сметка да се продават скъпи пропуски. Затова се продаваха много евтини билети. Скоро даже видях по един и по два лева, и то в София. Вече се въведе обаче предел на минималната цена. Тоест,

ако си продал билет под определена сума, не получаваш държавна субсидия. Толкоз

Това е необходимо, за да не се унижава трудът на колегите, които по два часа се потят на сцената. Преди това се правеше следният номер. Продават се на няколко по-богати приятели на мениджъра билети за по 20 лв., а после се отчитат десет по 2 лв. В салона обаче има един човек, не десет. Лошото се крие именно в такива нечестни игри, а не в конкуренцията между театрите. Такава трябва да има, за да има избор за зрителя.

Цялото интервю четете в новия брой на в."168 часа".