Първата арендаторка в България има зад гърба си опит с 64 заведения и 35 г. стаж в бранша. През годините е отваряла врата за световни звезди, политици и босове на подземния свят. Пред "168 часа" споделя за първи път (публикацията е от март 2015 г.) лични неразказани истории за сблъсъците й с властта, мутрите и известните.

Таня Гинева е посрещала Тодор Живков и цялото политбюро, арабски шейхове, израелски милиардери, звезди от ранга на Орнела Мути, Горан Брегович, Чочо Попйорданов, Стефан Данаилов, Нешка Робева и др., а в разгара на мутренските години е затваряла заведения заради срещи на Георги Илиев, чести посетители били и Маргините.

Отворила легендарния ресторант "Чучура" още по времето на комунизма.

Пловдивчанката стартира частен бизнес по Указ 56 през 80-те г. на миналия век и става един от първите предприемачи у нас, а днес я изучават в учебници в УНСС (Университета за национално и световно стопанство).

 "Целият елит на България идваше в моите заведения. От главата на държавата до обикновения човек. Още по комунистическо време цялото политбюро идваха в ресторанта. Първия път отцепихме цялото заведение.

Когато Тодор Живков дойде за първи път,

ме извика настрани и ми каза: "Браво, моето момиче. Заведението е чудесно. Много ми е приятно. Дерзай."

След това винаги предупреждаваха в колко часа точно ще дойдат и освобождавахме целия ресторант", спомня си Таня за началото на нейния бизнес.

Случвало се е и да я изненадат и да се наложи да реагира мигновено.

"Веднъж Георги Караманев (министър на вътрешната търговия и услугите до 1988 г. - бел.ред.) не беше предупредил, че ще мине да обядва при нас. Дойде с още 7 човека, а заведението бе пълно. Тогава помолихме една компания, която току-що си беше поръчала, да освободи сепарето, а ние им се отплатихме с 500 лв. за причиненото неудобство. Зарадваха се много на парите, през 80-те си беше огромна сума", добавя Гинева.

Сензация в Пловдив по-късно прави Орнела Мути, която изкарва почти месец в България заради филм.

Гинева се сближава много с кино звездата

"Снимките й продължиха 20 дни на пловдивското гробище. Идваше в ресторанта да се храни и се сприятелихме. Разведох я из стария град. Всеки ден ходехме да бягаме заедно на гребната база

Говорехме си на всякакви теми, тя беше много скромна и обикновена. Един ден ми каза: "Таня, ти си една богата жена." Стана ми много странно, защото знаех, че въпреки заведенията имах и заеми към банките.

Поканих я на гости вкъщи. Тогава дъщеря ми беше бременна, а актрисата й пипаше корема и предрече, че ще роди момче.

Бяхме решили, че ако е момиче, ще го кръстим на нея - Орнела, но тя позна и се появи Даниел. Тя не пиеше никакъв алкохол и ядеше само рибни ястия и салати", спомня си бизнес дамата.

Прави й впечатление, че балканските звезди си падали повече по алкохола

 Горан Брегович е един от най-редовните й клиенти.

"За негов концерт веднъж се беше развалило времето. Трябваше да го преместят на закрито. Докато се осъществяваха промените преди старта, Брегович седна да изчака при нас.

Той е прекрасен певец, но тогава обърнах внимание, че докато чакаше, изпи една бутилка уиски. А след това се качи на сцената без никакъв проблем и запя", казва Таня.

Цар на купона бил и покойният Чочо Попйорданов. Актьорът не пропускал шанс да посети Таня, когато играел в Пловдив.

"Цялата трупа идваше след постановките, но Чочо винаги бързаше да е пръв на бара. Един ден ми стана интересно и го попитах съвсем човешки каква е причината, а той, типично в негов стил, се облегна на бара, вдигна си чашата и каза:

"За да съм една водка напред пред другите"

Всички много му се радваха. Винаги беше пълен с лафове и интересни истории. Влизаше в кухнята при мен и си приказвахме с часове.

А за да не му се кара жена му (по това време актьорът е бил с Йоанна Буковска - бел. ред.), когато закъснява много, й се обаждаше и импровизираше: "Йоанче, много съм уморен, душко. Сега ще хапна на бързо и се прибирам веднага", а в момента, в който затвори телефона, викаше: "Купонът започвааа." Почти всяка вечер затваряше заведението."

Редовен посетител бил и Стефан Данаилов, но Таня все се притеснявала от мастъра на театъра.

"С Мария идваха често. Бяхме се сближили, но не смеех да седна на една маса с него в заведение на главната улица. Притеснявах се и той го виждаше. Веднъж ми каза:

"Ела батьовото. Знаеш ли колко хора искат да седнат при мен и да си поговорим,

а ти бягаш."

Всяка Нова година ми изпращаха картички с благодарности", разказва първата арендаторка.

Ресторантьорката е влизала в медийното пространство с премеждията си около заведенията, но досега не е разказвала за посетителите "от кухнята".

Няколко пъти са се опитвали да измамят Гинева. Ставала е жертва на хора с нечестни намерения, но до последно си търси правата. Успява да осъди Ана Факлиева на 3 г. затвор, защото се представила за дилър на картини и й отмъкнала 56 хил. лв. А един от най-нашумелите случаи около нея бе скандалът й със Стефка Костадинова.

Гинева подава сигнал през 2000 г. за кражба на $10 хил.,

но световната рекордьорка опровергава обвиненията. Така и не става ясно какво се е случило в действителност. Таня единствено коментира, че все още не си е получила парите.Това съвсем не са единствените й премеждия. След 1989 г. бизнесът й се развива скоростно, отваря нови заведения и се превръща в сериозен конкурент. Съвсем неочаквано една вечер й палят чисто новата кола пред заведението. Но неприятната случка й носи неочаквано късмет.

Точно след палежа съдбата я среща с посланика на Южна Корея? Човекът е толкова трогнат от историята й, разказана през сълзи на колегите, че прави невероятен жест към Таня.

"Една сутрин пред ресторанта спря дипломатическа кола със знамената на Южна Корея. На прага се появи момиче с молба да ги настаним, ако може, тъй като все още не бяхме отворили. Влязоха, без да се представят, а аз тогава бях на друга вълна. Все още разказвах през сълзи на персонала за снощната случка. Някой ми бе счупил стъклото на колата, хвърлил бутилка и запалил колата ми. Така и не се разбра кой го е извършил.

Бях много разстроена. Оказа се, че девойката им е превеждала всичко, което съм разказвала, а посланикът се е трогнал много от случката. Когато си тръгваха, настоя да отида с тях на едно изложение за коли. Заведоха ме на панаира в палата номер 10. Пред мен имаше само два чисто нови автомобила с всички екстри.

Посланикът застана пред мен с два ключа и каза да си избера една от тях,

а те ще ми помогнат да я взема евтино. Възползвах се от дипломатическото намаление. А след това дори ме оторизираха като представител на марката в България. Продължиха да идват на гости. Запозна ме с жена си. Но неочаквано се разболя и замина. Повече не се видяхме", разказва Гинева.

В началото на 90-те клиенти й стават много хора от ВИС и СИК, но Таня не смята, че палежът е дело на някой от тях.

Сред редовните й клиенти в разгара на мутренските години в България били  Георги и Васил Илиеви и Маргините,и неслучайно

В заведение на Таня тогава работи и Петър Петров-Патерицата, който бе показно разстрелян на гребния канал през 1998 г. От 1996 г. контролирал клона на ВИС-2 в Пловдив. Под тепетата е бил известен и като един от основателите на "Клуб 777". Но преди това е бил барман и работел за Гинева.

"В началото нямаше нищо престъпно в тях. Правеха купони, забавляваха се. След това като станаха по-известни и познати лица, започнаха да идват с охранители. Изглеждаха респектиращо - с черни джипове, слушалки. Само Маргините идваха инкогнито без бодигардове. Предупреждавах тогава бармана Пешо да внимава и да не въртят далавери, защото са смутни времена. Стреляха се постоянно и не се знаеше какво ще се случи, затова сме били много внимателни. Обръщаше се към мен, казвайки: "Спокойно, Гинева, нищо страшно няма", казва Таня.

В заведенията й никога не е имало свада между босовете на мафията, а и тя не се е притеснявала от репутацията им

Винаги са се отнасяли уважително към Гинева, а тя пък от своя страна се е отзовавала на молбите им за дискретност при важни срещи.

"Когато идваше Жоро Илиев, отцепвахме цялото заведение

Предупреждаваше ден по-рано и запазваше целия ресторант. Никога не идваше сам, винаги имаше компания. Влизаха в една от по-уединените зали, водеха разговорите и не искаха никой да ги притеснява.

Срещите им винаги бяха през деня, почти не са идвали вечер. Ако влизаха просто да се нахранят, оставаха по 40 минути, но при друг случай са стояли с часове.

А персоналът никога не е любопитствал. Бяха доволни, даваха им големи бакшиши", разказва ресторантьорката.Доста по-дискретни са били Маргините. За тях Таня никога не разбрала дали идват с приятели или охранители.

"Идваха като обикновени хора.

Никога не бяха сами,

но не си личеше дали придружителите са гардове или приятели

Нямаха слушалки, нито слизаха от джипове със затъмнени стъкла както при Жоро Илиев", спомня си Гинева. Като опитна ресторантьорка знае много добре, че дискретността е изключително важна. Ставала е свидетел и на непристойни ситуации, но никога не е разпространявала клюки. Минавали са стотици известни личности през заведенията, които е държала за последните 35 г., с любовници или за тайни срещи, чиито подробности са си оставали между стените на ресторантите.