Онзи ден, когато написах в гугъл "държат ме за шлифера", имаше 151 хил. резултата, досега може и двойно повече да са станали.
Веднага си помислих: възможно ли е всички тези статии да са посветени само на Бойко Борисов? Нима никой преди него не е казвал публично подобно нещо? Дори Бареков, Сидеров, Юлиян Вучков...
Видя ми се съмнително и се заех да прелиствам страниците - превъртах всички сайтове, в които се споменават премиера и ония, дето му създават ядове баш в най-важния ден за България. Някъде след петата свършиха, върнах се във времето преди сакралното заседание на Министерския съвет, обаче и думите "държат ме за" изчезнаха от резултатите.
Остана само "шлифера" и се оказа, че думата се е употребявала основно в широко известния божествен израз "да хванеш Господ за шлифера", но
никой преди Борисов не е повдигал пред българския народ темата за своя персонален "шлифер".
От една страна, това откритие води до извода, че Генерала заслужава да му се признае авторството, а от друга - изречението вече трябва да се разглежда като афоризъм (такова, което изразява житейска мъдрост, сентенция, различава се от поговорката и пословицата по това, че не е народна мъдрост, а изказва мъдростта на своя автор).
Бойко Борисов вече е историческа личност, 24 години е част от политическия и социален живот в страната, ако броим онзи период, в който охранява Тодор Живков. А как да не го броим, след като именно той подготвя и дава тласък на голямото му прекрачване от задните в предните редици на номенклатурата.
Неговите афоризми ще се изучават в училище
и ще бележат отделните глави от миналото ни, когато сме били във светлината или под управлението на тази забележителна фигура.
Добър пример за важното значение на идиомите (устойчиво словосъчетание, чието цялостно значение не е изградено от значенията на съставящите го думи) в геополитиката, историята и настоящето е реплика на Путин към американския президент Джордж Буш на конференция на НАТО в Букурещ през 2008 г: "Ти, Джордж - казва руският лидер, - не разбираш, че Украйна не е дори държава. Една част от територията й е в Европа, а другата е подарък от нас."
Ако преди седем години прогресивният свят се бе задълбал по-настоятелно в това откровено изречение, кризата в Украйна може би щеше да бъде прогнозирана и предотвратена.
Затова днес трябва да се замислим и да анализираме необичайното, изпълнено с енергичен мъжки подтекст състояние на Бойко Борисов - усещането, че някой се опитва да го държи за "шлифера", но и самочувствието, че досега никой не е успял. Да проследим колко са дълбоки корените на идиома в буквалния и най-вече в подсъзнателния смисъл.
Генезис на шлифера
На английски го наричат с думата raincoat, дъждовно палто, или тренчкот. В историята на модата, изкуството и литературата то е заредено с огромно напрежение и противоречиви емоции.
Най-ранните реквизитни представи за него са метафора на мракобесието и насилието - кожен шлифер върху военна униформа, символ на жестокостта, фашистите, Гестапо, лагерите, непроницаеми мъже с лъскави ботуши насилват безпомощни хора. От друга страна, Щирлиц, добрият разузнавач, също носи дъждовно палто, така че става въпрос по-скоро за обща негативна представа за шлиферите от епохата на Втората световна война.
Цивилният му вариант е не по-малко отблъскващ и безскруполен - мафиотският шлифер, пристегнат с колан, прикриващ пистолети, автомати, остри ножове и зли намерения.
Съвсем друго нещо обаче е кариерата му в киното, там тази иначе безформена непромокаема дреха
бележи неописуем възход, превръщайки се в атрибут на самотния войн,
който се бори със злото, независимо от невъзможните обстоятелства, побеждава го, рискувайки всичко:
♦Намачканият секси шлифер на Хъмфри Богард в "Казабланка", от който лъха едновременно мъжественост и романтика. Той жертва любовта на живота си, оставя Ингрид Бергман да замине, отдалечавайки се във влажната мароканска нощ с разбито сърце, но изпълнен дълг.
♦ Шлиферът на Филип Марлоу, безстрашният, привлекателен,
респектиращо съобразителен частен детектив с вечната чаша уиски в ръка
и драматично объркан личен живот. Всеки случай разбива по малко сърцето му, но той не се обръща назад, не пада на колене, не моли. Просто отваря поредната бутилка, пали цигара в своя тесен неугледен офис, а пистолетът му е в горното чекмедже, на една ръка разстояние.
♦ Тренчкотът на Ален Делон като наемен убиец със собствен кодекс на честта в "Самурай". Истински моден взрив, неотразим, евъргрийн, превърнал се в прототип за много други герои в киното, вдъхновил най-великите режисьори.
♦l Висящият неугледен шлифер на Питър Фолк като Коломбо, детективът от отдел "Убийства" на полицейското управление в Лос Анджелис, досаден, директен и предизвикателно отблъскващ, но никога не оставя след себе си неразкрит и ненаказан престъпник.
♦ Майкъл Дъглас в "Улиците на Сан Франциско" -
безкомпромисен детектив, но същевременно притежаващ грацилна елегантност Неговите шлифери са напълно на място във войната на съвремието с бандитите.
За да разберем обаче към кой от основните типове шлифери клони Бойко Борисов, е редно да се съобразим както с психологическия му профил, така и с личната му градация.

Градацията при Борисов
Най-ранните кадри са от 2002 и 2003 г, когато още е главен секретар на МВР, но героичната му осанка, подплатена с безграничното царско доверие, вече печелят небивал обществен възторг.
Отначало шлиферът му притежава хлапашка, някак наивна острота - той е черен, прекомерно лъскав, дълъг, категоричен. После се появява с омекотен вариант, тренчкот от мека кожа с облечени едри копчета.
През 2004 г. изгрява напълно нов дъждовен аутфит - борещият се срещу неправдите вечно бдящ стожер на закона в респектиращ, но по-скоро практичен шлифер, чийто акцент е в черния подплатен каскет. За този кадър Борисов би трябвало да получи “Оскар” за костюми, ако беше част от киноиндустрията, разбира се.
С нарастването на общественото обожание и кариерата Генерала се мери с най-добрите в своята област, със самото ФБР дори и съвсем закономерно достига до реплика на световната класика - къс тренчкот върху строг костюм и мафиотско борсалино.
Наистина въздействащ хибрид между Кръстника, Богард и Марлоу, символизиращ величието на справедливостта, нестихващата вътрешна борба с демоните, плюс вечният стремеж към разправа със злото и възмездие за страдащите.
Да, Бойко Борисов определено е успешен синтез между най-добрите световни образци, но притежава и още нещо, неуловим индивидуален щрих, който го вади от клишето. И понеже този образ е неповторим и неподражаем, съчетание между всичко, което светът познава, едновременно вдъхващ респект и сексапил, печелещ пламтящите женски сърца, можем да открием точното му проявление само на едно-единствено, но вездесъщо място, отвъд действителността - в комиксите.
Шлифермен
Според уикипедия "супергероят е измислен персонаж с несравнима физическа сила, посветен на действията си в услуга на обществото".
Първообразът му е Супермен, който дебютира през далечната 1938 г. "Според повечето дефиниции - пише още в интернет енциклопедията, - не е необходимо персонажите да имат свръхчовешки сили, за да бъдат смятани за супергерои. Понякога те не притежават такива, но имат много общи черти с тези на супергероите и са определяни като борци с престъпността."
Разбира се, Борисов не е измислен, а болезнено реален образ,
 но това не му пречи да измисли своята индивидуалност, да я изгради и промотира, превръщайки се в единствения по рода си, оригинален и непосредствен български Шлифермен.
Ще забележите и други съвпадения с неговия американски прототип, едно от тях е в репликите. Борисов казва: "Ако си мислят, че по този начин ме държат... Държат ме за шлифера", което на английски звучи горе-долу така: If they think that they hold me…They hold my raincoat.
А ето и реплика на самия прототип:
Superman: Easy, miss. I've got you. (Супермен: Спокойно, мис, хванах ви.)
Lois Lane: You - you've got me? Who's got you? (Луис Лейн: Вие - вие ме хванахте? А кой хвана вас?)
Ако си задавате въпроса каква е връзката между супергероя и шлифера, значи не сте внимавали нито в комиксите, нито във филмовите версии. В ежедневието Супермен е журналистът Кларк Кент, невзрачен младеж с добро и самоотвержено сърце, което носи какво?
КАКВО? Шлифер, разбира се. Под него се крият
уникалният костюм и свръхестествените сили!
Щом някой е в беда, Кларк се скрива в телефонна кабина, за да го свали и да се превърне пред смаяните ни погледи от скромно момче в Супермен. Мигновенно превъплъщение, преди да отлети с невероятна скорост в небето.
Нима съществува нещо по-вълнуващо от суперсили, скрити в шлифер? На кого другиго, ако не на Шлифермен, може да принадлежи репликата: "Занимават ме с ченгеджийски номера, с дребнички проблеми, докато аз се опитвам да възстановя държавата, и ми сервират това в стратегически ден..." Наистина, с кого, по дяволите, си мислят, че си имат работа?