Миг невнимание от страна на шофьора и автомобилът не успява да вземе завоя. Отец Иван, който е на мястото до шофьора, изхвърча през предното стъкло. Десетки и дори стотици хиляди хора с огромно притеснение следят новините за състоянието на свещеника от Нови хан.
Отец Иван е достатъчно популярен човек в страната ни. Славата си той не дължи на скандала, светската суета или на любовта си към медийните изяви. Популярен е заради склонността си да помага на самотни майки и уплашените им дечица, на отчаяни от нищетата възрастни хора, на всяко човешко същество,
което има нужда
от помощ
Със собствените си ръце отец Иван изгражда приюта в Нови хан, в който приема всеки, останал без друг изход и посока.
Жестоката катастрофа заплашва не само живота на известния в цяла България свещеник, но и благородната му идея. Или поне така изглеждаше на пръв поглед. В най-тежкия миг на преден план излиза синът на дядо Иван - отец Григорий. 36-годишният свещеник е бил подготвян от своя баща един ден да заеме неговото място, но се налага да поеме управлението на приюта много преди да е завършило обучението му. Запознатите с житието и битието на дядо Иван със сигурност са били изненадани от появата на неговия наследник, който с външния си вид съвсем спокойно би могъл да изиграе ролята на свещеник и в най-претенциозната и скъпоструваща холивудска продукция.
"Досега той вършеше всичко в дома ни, контактуваше и с медиите. Не обичам да съм в центъра на вниманието Може би затова сте останали с впечатлението, че някак сега изненадващо се появявам", усмихва се отец Григорий, който сега трябва да се грижи за около 280 човека в приюта в Нови хан и в монтанското село Якимово.
Наследникът на отец Иван завършва семинарията, а след това и богословския факултет. През 2001 г. е ръкоположен за дякон, а през 2003-та за свещеник. Впоследствие заема различни църковни длъжности, но тази година подава молба до патриарх Неофит да бъде въдворен в църковния храм в Нови хан, около който е изграден приютът на дядо Иван.
"Идеята беше баща ми да има заместник и за беля се оказа, че съм направил постъпките в най-подходящия момент. Дядо Неофит дойде преди Великден при нас и устно му предадох молбата си. Той се отнесе с разбиране. Неговото идване беше много важно за хората тук. Благословията му вдъхна надежда на дечицата.
Имаме нужда от примери, които да повишат морала
Не търсим финансова помощ от църквата, защото знаем колко е трудно в тези времена", разказва отец Григорий.
Младият свещеник преживява огромен шок, когато научава за нещастието, сполетяло баща му. В началото му съобщават единствено, че е станала тежка катастрофа и че неговият родител е изхвърчал извън колата през предното стъкло.
"В първия момент ми мина най-лошата мисъл. Моментално тръгнах за Пловдив и по пътя успях да разбера, че татко се е разминал с най-страшното. Сега отново изживявам шок, но от друго естество. Телефонът ми не спира да звъни. От излъчването му започнаха силно да ме болят ушите. Наложи се да започна да ползвам хендсфри слушалки. Постоянно звънят хора от България и от цял свят, за да питат как е баща ми и с какво могат да помогнат", разказва отец Григорий.
Той приема с неохота въпроса кога и как решава, че ще наследи баща си в творенето на добрини за напълно непознати хора.
"Само Бог може да отсъди дали делата ми са добри. За себе си знам, че никога
не съм допускал мисълта да зачеркна направеното от баща ми
с думите: Оправяй се, аз имам други планове в живота. Последвах го и сега се притеснявам единствено дали ще имам силите да се справя. Той върши всичко с невиждано спокойствие, докато аз съм по-емоционален. Изживявам нещата и ми е по-трудно да работя с толкова много хора. Надявам се с времето да ги надживея тези емоции", усмихва се 36-годишният свещенослужител.
Преди да тръгне по стъпките на баща си, той се запалва по идеята да се занимава с архитектура и строителство, но му липсва какъвто и да е било талант да контролира цифрите.
"Математиката никога не ми е вървяла за разлика от брат ми, който без проблем си решаваше задачите. В този момент баща ми се намеси и ме записа в семинарията, без аз да знам. Съобщи ми го малко преди 15 септември. Не се възпротивих, за което не съм съжалявал нито тогава, нито сега. Животът ме пое, станах свещеник и сега няма накъде да ходя. Сега си спомням, че като малък исках да се пробвам като пилот. И до днес много обичам самолетите, интересувам се от различни модели, интересувам се от новите технологии. Но и осъзнавам, че
войната ми с цифрите щеше да ми попречи
да успея в това поприще. Сигурно и Бог се намеси аз да наследя татко, докато брат ми и сестра ми се насочиха към строителството", разказва отец Григорий.
С жена си той се запознава още в училище и двамата се радват на 15-годишен брак. Още в началото тя е наясно, че съпругът й се подготвя за заместник на отец Иван в неговото благородно дело.
"Ваня беше наясно, че няма къде да ходи и ще трябва да е плътно до мен в мисията, на която съм се посветил. Моята задача е да направя всичко възможно нищо да не липсва на нея и на двете ми деца - Александър и Теодора. Баща ми живее по 24 часа с проблемите на хората, докато аз не мога да съм на сто процента отдаден, защото трябва да се грижа и за семейния живот", твърди синът на отец Иван.
Той с усмивка посреща въпроса никога ли не си е представял един по-луксозен живот с пътувания по екзотични курорти, почивки на лъскави яхти...
"Мечтата ми винаги е била да осигуря дом на семейството си. Живеехме на квартира и впоследствие теглих ипотечен кредит за свое жилище, който за щастие успявам да изплащам. Имам покрив над главата, имам хляб на масата, какво друго ми трябва. Единственото ми друго голямо желание е да осигуря на децата си добро образование", категоричен е отец Григорий. Ако все пак някой чисто човешки грях се опита да се промъкне в душата му, той знае как да се предпази.
"Човек съм и съм подвластен на всички човешки мисли и емоции. Усетя ли, че нещо ми мъти съзнанието, поглеждам някое от дечицата в дома, спомням си какво е преживяло и с какво е трябвало да се пребори. Моментално се връщам обратно на земята и
благодаря за всичко, което имам,
от повече нямам нужда", отсича отец Григорий.

Целият очерк четете в печатното издание на в. "168 часа"