Радист счупил с чук шифровъчната машина в секретното отделение на посолството на България в Кайро, когато в мисията нахлули полиция и спецчасти през 1978 г.

Това разказват пред "168 часа" няколко независими един от друг източници. Заповедта на Петър Младенов е била да се счупи шифрограмата.

Преди това служителят заедно с още един-двама свои колеги се барикадирал в секретното отделение, което се намирало на четвъртия етаж на сградата.

Въоръжил се с пушка и заплашил египетските сили за сигурност, че ще стреля,

Те се опитали да влязат вътре, но заради здравата врата и секретните ключалки не успели. Вратата на секретната секция на посолството била бронирана още когато е била оборудвана и ремонтирана за тези цели.

Докато траела суматохата от влизането на полицейските и специалните части, радистът успял да пусне съобщение до българското Министерство на външните работи и до МВР какво се случва. Така в България били информирани за извънредните събития. След това радистът престанал да използва шифъра, а докладвал директно.

Цялата операция започнала с протести пред мисията ни, която била обградена от множество хора, скандиращи и ръкомахащи срещу посолството.

Поводът бил

само формален -

съжителството на българските дипломати в една сграда с египетско семейство. Посолството било обвинено, че малтретира местните граждани, които живеели на втория етаж, докато мисията се разполагала на първия, третия и четвъртия етаж. След като известно време тълпата викала срещу произвола на българското посолство, дошла и втората фаза. Започнали да удрят по вратата. Охраната произвела изстрел във въздуха. Тогава стените на сградата били накачулени от десетки полицаи и служители на тяхната Държавна сигурност.

"По начина, по който са действали, е станало ясно, че това не са само обикновени полицаи, а хора от службите за сигурност. Мероприятието е било ръководено от висш полицейски офицер. Прескочили са оградата, влезли са в двора на посолството посред бял ден, а после и вътре в сградата на посолството", разказа запознат със случая. Офицерът, ръководещ акцията, влязъл в кабинета на посланика, чийто мандат в Кайро бил започнал едва от няколко месеца. Египетските сили претърсили първия и третия етаж, защото

смятали, че ще намерят складирано оръжие

в сградата на мисията, предназначено за въоръжаване на опозицията на тогавашния прозападно настроен президент. Претърсили всичко - най-вече мазетата.

Цялата документация извън секретния отдел е била иззета и анализирана от местните служби. Тогава са открили и станалото впоследствие прословуто тефтерче на консула Александър Георгиев. То цялото било изписано с имена, адреси и телефони на негови познати в Кайро. Службите тутакси заподозрели тези хора в шпионаж и дори задържали и осъдили ефективно някои от тях без никакви доказателства.

"Всеки дипломат, всеки консул има официални връзки с хора, които не са криели контактите си с българското посолство. Те не са били шпиони, но въпреки това са били осъдени и влезли в затвора. Всеки от нас има тефтерче с телефони на хора, които познава. А освен това има и нещо друго. Ако тези имена са били агенти на българските служби, това тефтерче не би трябвало да се намира в кабинета на консула, а в секретната секция. Но без да помислят, осъдиха хората без доказателства", коментираха запознати.

Докато египтяните ровели из мазетата и етажите, по заповед от София в секретната секция започнало унищожаване на документация.

“Да гори всичко наред”, заповядал Петър Младенов на радиста по спомен на бившия пресаташе в посолството в Кайро Киряк Цонев. Египтяните докарали пожарна кола в двора на мисията с намерение да наводнят секретната секция, но не успели.

Докато траела акцията, почти всички около 15 служители на посолството били извикани на място. Впоследствие полицията не пускала никого да излиза, докато претърсвала етажите. Властите дали на българите 24-часов срок да напуснат страната. Очаквало се от София да пристигне чартърен самолет, който да прибере дипломатите и семействата им. Когато всички те пристигнали на летището, се оказало, че може да останат още едно денонощие.

След акцията

България замразява дипломатическите си отношения с Египет,

обидена от случилото се. Изтегля всички служители в посолството, същото прави и Кайро. Въпреки всичко София не е подала жалба в международен съд, макар че има основания. Нахлуването в посолството според всички правила е нарушаване на чужда територия.

"Египет е бил важна държава за нас и страната ни не тръгна на съд, защото стокообменът ни беше 1 милиард долара тогава. Могло е да се поиска някаква компенсация, но явно властите са преценили, че не си струва", коментира запознат.

Цялата история започва години по-рано, когато българското външно министерство

решава да купи нова сграда за посолството в Кайро.

Старото се помещавало в две къщи под наем - едната за офис, а другата за резиденция, в кв. "Маади". Страната ни се насочва към покупка на сграда в най-престижния район на Кайро - кв. "Замалек" на едноименния остров на река Нил, където живеели египетската аристокрация и тогавашният политически елит.

"За покупката на сградата имало два варианта. По-добрата възможност, чрез която генерално се уреждали нещата, била триетажната сграда да се купи на по-висока цена, но с условие египетското правителство да поеме ангажимента сградата веднага да бъде освободена от трите живеещи там египетски семейства", разказва тогавашният кореспондент на БТА в Кайро Любомир Михайлов в книгата "БТА - зад кулисите". Втората възможност била имотът да се купи по-евтино, а семействата, живеещи под наем,

постепенно да бъдат убедени да напуснат сградата.

"Както често се случва у нас, бил избран по-евтиният вариант", пише още бившият кореспондент на БТА. С това решение започнала голямата сага. По онова време в Египет е действал закон, според който собственикът на сградата не може да увеличи наема или да изгони наемателя, ако той не приеме предложеното му ново жилище.

Две от трите семейства все пак се изнесли в други апартаменти, но третото продължавало да живее на втория етаж на българското посолство, докато мисията работела на първия, третия и четвъртия етаж на сградата. Междувременно след решението за покупка на сграда се случва така, че приятелски настроеният към България президент на Египет Гамал Абдел Насър починал. Властта в Кайро отива в ръцете на Ануар Садат, който започва нова политика - ориентирана повече към САЩ и Западна Европа и към неглижиране на социалистическите страни. България попада в неблагоприятно положение като съюзник на Съветския съюз.

А г-н Тахер, мъжът от семейството, живеещо в българското посолство, гравитирал към кръга на президента Ануар Садат, бивш министър на електрификацията, казва още Любомир Михайлов по повод случая в Кайро. Жена му пък била приятелка на съпругата на Садат. Двамата живеели в апартамент от 400 кв. метра

срещу смешната сума от 12 долара на месец.

Просто защото са се нанесли, когато сградата е била държавна собственост.

В началото на 70-те години българското посолство е било принудено да се нанесе в новата сграда, защото собственикът на старата поискал сънародниците ни да я освободят час по-скоро. Семейство Тахер продължавало да отказва да се изнесе от втория етаж на новото ни посолство. Тогава, понеже бил притиснат от времето, посланикът наредил да започне ремонт на трите етажа, като било предвидено да се надстрои и четвърти за специалната секция.

"Явно се разчиташе, че чукането и тракането, спирането на тока и водата по време на ремонта ще направят живота на семейство Тахер на втория етаж непоносим и те ще се съгласят да напуснат", пише Любомир Михайлов.

Според други източници отношенията между жената от семейството и служители от посолството се ожесточили до такава степен, че те

се замеряли с обувки.

Очевидно Тахер са се консултирали със свои приятели и са се оплакали в медиите, че са подложени на тормоз от българското посолство.

"Предполага се, че именно по това време семейство Тахер е подхвърлило на спецслужбите, че покрай материалите за ремонта в сандъци в сградата е внесено оръжие, предназначено за въоръжаване на противниците на Ануар Садат. Оръжие не беше намерено, защото такова нямаше", казва бившият кореспондент на БТА.

Когато след няколко години дипломатическите отношения между България и Египет били възстановени, новите служители влезли в същото посолство и установили, че шифровачът не си е свършил добре работата, разказаха запознати.