На мнозина войната в Украйна им прилича на начало на трета световна война. Най-вече защото избухва точно 100 години след Първата световна - доста закръглено е, за да е случайно, и говори за цикличност.
А най-големите катаклизми в историята винаги се възприемат като повтарящи се. Затова и усещането е като за голяма война.
Аналогии с Втората световна и със Студената война го засилват. Русия днес подобно на Германия при Хитлер е настроена реваншистки. Тя иска
да се върне в ролята
на глобален хегемон,
която допреди 25 г. си поделяше с Америка. Онзи свят обаче бе двуполюсен и поради това стабилен. В днешния свят има и регионални свръхсили - Европейският съюз, Турция, Иран, Индия и Китай - което го прави по-сложен и поради това по-нестабилен. Днес е доста невероятно в света да се сглобят два лагера и да се начертае фронтова линия между тях.
А и войната в Украйна не е единствената. На горе-долу същото разстояние от България, но на юг се води друга война, в която залогът е различен. В Близкия изток възниква Ислямска държава, която повежда мюсюлманите на свещена война с останалия свят. Райони на тлеещи конфликти са и полуостров Индустан и Южнокитайско море. Те обаче са далече от нас.
За да сме сигурни, че третата световна война е избухнала и че България е в менгеме, ни трябват отговори на два въпроса: 1. Ще се намеси ли НАТО в украинската война срещу Русия? 2. Ще се намеси ли Турция в ислямския джихад?
Отговорът и на двата въпроса е "да". И преди срещата на високо равнище на НАТО в Уелс бе ясно, че НАТО няма да допусне обратимост на завършилия вече процес на разпад на бившия СССР и повторно сплотяване на населенията и териториите му под руски флаг. Ясно бе и че, колкото и да го отрича засега, в скоро време НАТО ще приеме Украйна за свой член, както постъпи с Латвия, Естония и Литва. От сателитите на СССР в Европа извън НАТО са само балканските Сърбия, Македония, Черна гора и Босна. От бившите съветски републики в Европа Беларус е най-далече от молбата за членство, но Молдова, Грузия, Армения и Азебрайджан чакат своя ред за пакта.
Залогът на срещата в Уелс всъщност бе какво парче от Украйна ще приеме пактът след края на войната там - ако ще е само Западна Украйна, и то лишена от излаз на море, това за НАТО е твърде малко.
Но то все пак е
много повече от нищо
Залогът на джихадистите от Ислямска държава засега е кюрдската зона в Ирак, която Германия бърза да въоръжи. Сполучат ли, ще сложат ръка на огромно нефтено находище. А Турция ще реши най-големия проблем в азиатския си тил и ще се насочи към експанзия на Балканите. Тя спря напъните да се присъедини към Евросъюза и вече води политика на присъединяване на Евросъюза към нова Османска империя по ислямската дъга от Мароко до Китай със столица не в Брюксел, а в Истанбул. Членството в НАТО е формална пречка за турската експанзия към Европа затова и ислямистките главорези се оказват ръжена, с който Турция бърка в този огън. Нейната подкрепа за новата Ислямска държава след избора на Реджеп Ердоган за президент преди седмица стана особено видима.
България почувства, че менгемето на войните в Украйна и Близкия изток я стяга. Тя се оказа силно пострадала от санкциите на ЕС срещу Русия и още по-силно - от руските ответни санкции срещу Евросъюза. Разширяването на санкциите по волята на НАТО или ЕС ще я засегне още повече. От друга страна бежанската вълна от Сирия вече я заля, а сега се надига нова. С негласното съдействие на Турция нелегалните имигранти от Ирак, Афганистан, Сирия и ислямските страни в Северна Африка ще се множат и телената ограда по Странджа няма да ги спре. Бежанска вълна се надига и в Украйна и вече над 500 000 души са напуснали домовете си. Макар и малка част от тях ще дойде в България.
Пред българските държавници има три пътя за справяне с комбинираните заплахи от двете войни, като изборът между тях е избор на по-малкото зло.
Първият е най-лошият, но за щастие най-малко вероятният. Това е поемане към т.нар. от военните "пълномащабна" война. По този път
България ще изгори
Но българските държавници избират тъкмо него и това пролича по Визията ни за сигурност до 2020 г., изготвена от военния министър Велизар Шаламанов, но оттеглена от служебния кабинет в края на август.

Какво е мнението на експертите относно заплахите за националната ни сигурност от конфликта в Украйна и ислямистите, четете в новия брой на в. "168 часа"