Студиото на БНТ за световното със сигурност получи глътка въздух откъм позитивни емоции с гостуването на Иво Иванов. Това беше човекът, който се притесни да не би ято кълвачи да не нападне някакъв прекалено бавен футболист и още куп подобни забавни изригвания. Иво е български журналист, който от години живее в Канзас, но и в България. Негови статии са публикувани в най-големите американски вестници.

- Иво, интернет се оживи от лафовете ти като този за кълвачите или за топката, която ще спре да пие бира. Толкова ли и учудващо за хората да има един по-различен поглед и коментар на събитията?
- Може би леко учудващо, защото аз самият не усетих да съм казал нещо особено. Предполагам, че ако е имало лафове в студиото, те са били функция от искреното ми възмущение от плахата игра на американците. След като знам много добре на какво са способни същите тези играчи, ми бе трудно да приема тоталната им липса на самочувствие на голямата сцена.
Полузащитниците се бяха смразили от страх и се движеха
като разлян мармалад по игрището,
а Майкъл Брадли, от който се очакваше да бъде двигателят на отбора, често бе по-невидим от културно-историческото наследство на турбофолка.
Любимият ми отбор ме разочарова, така че ако съм казал например, че щатската полузащита е пасивна и че съм виждал натюрморти, в които има повече движение, това е дошло спонтанно и директно от вбесената ми запалянковска душа.
- Дали пък българските телевизии и главните действащи лица в тях не са прекалено скучни, заради което твоят коментар изпъкна?
- Не, не бих казал - ако подходим без предразсъдъци и обективно към студиата на БНТ на това световно, ще трябва да признаем, че те бяха на много високо ниво и като дизайн, и като съдържание. Аз лично научих много от енциклопедисти като Орманджиев, Славков, Ивайло Йорданов, Манчев и мн.др. Включванията на героите от САЩ 94 бяха много добра идея. Що се отнася до моето участие: като треньор аз можех да говоря до плюс безкрайност за диамантени формации, вторични нападения и стратегически схеми, но аз не усетих ролята си по този начин. Според мен от госта в студиото
се очаква да внесе малко колорит,
малко странична информация и дори нещичко неочаквано в разговора.
- Разкажи малко повече за себе си на тези, които не са имали шанса да прочетат твоя статия.
- От много години съм директор по маркетинг в една агенция недалече от Канзас Сити. Освен това съм и фотограф, графичен дизайнер и уебмастър на същата компания. Тренирам и два отбора на възраст до 18 години - един футболен и един баскетболен. От много години също се занимавам с видеопродукция. Оборудвал съм студио и
правя всичко от А до Я Снимам много спортни събития. В събота водя спортната рубрика в популярно тук радиопредаване . В миналото съм работил в мултимедийна компания, в която създавахме дигитални видео учебници по футбол и баскетбол. Имах и колонка на социална и политическа тематика във вестника "Канзас Сити Стар". Може би най-важната ми работа, обаче, е свързана с авторските ми материали, които публикувам от много години в българската преса и които отнемат огромна част от времето, усилията и емоциите ми.
- Какво те накара да заминеш за САЩ?
- След завършването на НСА заминах в Канзаския университет да правя магистратура по психология. Идеята беше да попия каквото мога като знание и опит, след което да върна себе си и наученото обратно в България, която обичам до безумие.
Съдбата обаче имаше други намерения и ето че една съпруга, две деца и четвърт век по-късно все още съм в Щатите. Въпреки това никога не съм си позволил да не се върна заедно с хлапетата на родна земя поне веднъж в годината. Не вярвам да съм се променил кой знае колко - ако има метаморфоза, тя се дължи повече на възрастта, отколкото на Щатите.
- Световното мина, но все още се питам какъв е интересът на американците към футбола. Живея с усещането, че понятие си нямат от този спорт.
- О, не - интересът е огромен, а футболната ерудиция на американския зрител се покачва непрекъснато. Има феноменална масовост, великолепна инфраструктура, треньорска логистика и най-вече много пари. Много, много скоро
тези количествени натрупвания ще доведат до качествени изменения.
Но дори и сега тукашната елитна лига МЛС има някои великолепни отбори, които биха играли равностойно в повечето европейски първенства. Не знам за Русия, но в Катар през 2022 г. Щатите сигурно вече ще имат един от най-добрите отбори в света.

Цялото интервю четете в новия брой на в. "168 часа"