"Ако "12 години в робство" загуби, значи всички сте расисти", пошегува се водещата на церемонията за 86-ите награди "Оскар" Елън Дедженеръс.
Но дали наистина, ако филмът не беше на толкова деликатна за американците тема, щеше ли да грабне големия приз?

"Избраха мъдро най-справедливия и задоволителен победител за "Оскар". Журито предпочете по-сериозния филм, въпреки че най-вероятно всеки иска да се изстреля до Луната с "Гравитация", коментираха от The star.
Стив Маккуин е първият чернокож, чийто филм печели "Оскар", а Алфонсо Куарон ("Гравитация") е първият латиноамериканец, отличен за най-добър режисьор.
Академията за пореден път показа вкуса и

пристрастията си към достойните за "Оскар"
Фактите сочат, че за 86-ите церемонии филмите, които имат най-голям шанс да спечелят, са исторически епоси и биографии на велики личности. С предимство са и вдъхновяващите разкази за чудак с физически недъг или психическа травма. Нерядко са фаворизирани и филмите, пряко свързани с важно за цял свят събитие, особено ако е за Втората световна война и нацистите.
Целта на наградите сякаш е да обединят американската нация, да изкрещят на света, че не са расисти, нито нацисти, уважават историята и не дискриминират никого. На церемониите не се раздават призове за седмото изкуство, а за достойнство. Не се награждава просто най-добрият, а този, който е морално издържан и политически коректен.
"Всеки човек заслужава не просто да оцелее, но и да живее", каза Стив Маккуин по време на награждаването. Той посвети статуетката на всички, които са преживели робството, и на

21-те милиона, които все още са роби
На кого ли щяха да посветят отличието си Дейвид Ръсел ("Американска схема") или Мартин Скорсезе ("Вълкът от Уолстрийт"), ако бяха взели "Оскар" за най-добър филм. На измамниците? На мафията с бели якички? Заставайки твърдо зад свободата, е къде-къде по-резонният избор.
"Номинираните за "Оскар" не се опитват да убедят нас, широката общественост, че това е най-добрият избор, тъй като само членове на академията могат да гласуват. Вместо това лобират усилено, за да им докажат, че са достойни за статуетка. Дори номинираните в категории като "Грим" са зависими от своите колеги в тази област, които трябва да гласуват за тях", коментира Катрин Пои от Washington times.

Миналогодишният победител "Арго" предизвика много полярни мнения сред почитателите на киноизкуството. Адаптираната история по действителен случай за това как ЦРУ спасява шестима американски дипломати от Иран беше предпочетена пред най-номинираната лента през 2013 г. - "Линкълн".
Малко преди церемонията в интернет се появи допитване сред феновете на киното кои, според тях, са най-пренебрегваните от Академията холивудски звезди. Бен Афлек категорично зае първото място.

Феновете недоволстваха, че не е сред номинираните
за "най-добър режисьор". Дали това е наклонило везната в негова полза за статуетка, можем само да гадаем. Но кой би искал да ядоса данъкоплатеца и да му отнеме илюзията за американския герой. Предположението за политическа игра тук също почива на догадки. Според държавната информационна агенция на Иран филмът е поредният провал на Холивуд да компрометира Ислямската революция. Представя твърде клиширано и стереотипно всички иранци и не успява да придаде на разказа достатъчно исторически контекст. Филмът бе забранен в Иран, но се разпространяваше чрез пиратски копия.
Дебютът на "Арго" на филмовия фестивал в Торонто беше в деня, в който Канада затвори посолството си в Техеран и обяви, че иранските дипломати трябва да напуснат Отава.
"Може би е съвпадение, но едва ли е станало случайно", казва Мейшам Карими в ревю за филма в най-популярното списание в Иран за кино - Moviemag.
В отговор на погрешно представената версия на Бен Афлек за събитията в посолството,

иранските лидери се заканиха
да субсидира филм
за кризата с американските заложници през 1979 г.
"Сценарият на филма Setad moshtarak ("Главнокомандващите") беше одобрен от властите и очакваме да получим бюджет, за да започнем снимките", заяви иранският режисьор Атаолах Салманиан в местните медии преди около година.
Филми, които се основават на реални исторически събития, очевидно са привлекателни за академията.
Любимите истории за Втората световна война също са 100-процентова гаранция за успех
От този период са минали доста години, но това не води до намаляването на интереса на киноманите към тази война. Класика в жанра тук безспорно е "Списъкът на Шиндлер", взел приз за най-добър филм през 1994 г. "Един филм за холокоста е най-сигурният път към "Оскар", каза преди години Кейт Уинслет, след като бе пренебрегната от филмовата академия.

Има и филми в този жанр, които
не успяха да грабнат големия приз,
но пък влязоха под кожата на зрителите и се сдобиха с номинации и оскари в другите категории. Такъв е "Гадни копилета" на Куентин Тарантино, който грабна статуетка за поддържаща мъжка роля. Партизанска група от американски евреи и опит за убийство на висшето ръководство на нацистка Германия са сред харесваните сюжети. "Пианистът" също не отстъпва в тази категория. Филмът на Роман Полански бе номиниран през 2003 г. за голямото отличие. Адаптацията на мемоарите от Втората световна война си тръгна с оскари в три категории - най-добра мъжка роля, режисура и сценарий, но големият приз му се изплъзна заради "Чикаго".
Примерите са толкова много и никой не би се усъмнил, че в академията са нацисти. Всяка номинирана екранизирана сърцераздирателна история за евреи и нацисти е грабнала "Оскар".
Филмите за чудаци също не отстъпват по оскари. Към тях се причислява "Беднякът милионер".

Да забогатееш за
един ден, си е типично по американски
Историята на Дани Бойл за нереалния късмет на едно момче от Мумбай, което печели "Стани богат", беше номинирана в цели 9 категории и взе 8 статуетки. Да не дадеш "Оскар" на такъв филм, е все едно да изтръгнеш надеждите и мечтите от ръцете на хората.
В същата година интригуващо заглавие е "Странният случай на Бенджамин Бътън" , който се харесва на зрителите и критиците. В деня, в който приключва Първата световна война, се ражда момче с физическите способности на 86-годишен старец, а с годините се подмладява, вместо да остарява. Следвоенното време и физическият недъг отговарят на " условията" за "Оскар" и лентата взема няколко, но не и за най-добър филм. В тази рамка се вписва и "Форест Гъмп", който печели през 1995 г. Главният герой е леко глуповат човек, който среща различни исторически фигури и участва в най-важните събития на XX век.
Вдъхновяващите и биографичните филми също се сдобиват с приз
"Красив ум" с Ръсел Кроу е с 8 номинации, но взема 4 оскара, включително и за най-добър филм, през 2002 г. В същата категория са "Ганди" (1982) и "Елизабет" от 1998 г., който е номиниран в 7 категории, но взема "Оскар" само за грим.

Но случаят с
"Красив ум" е
малко по-различен
Нямаше как първата церемония след 11 септември 2001 г. да не бъде за американския дух и патриотизъм. В името на обединяването на нацията повечето награди се раздадоха на американци. И някак случайно "Властелинът на пръстените" с всичките си 13 номинации беше изместен от 100-процентовата холивудска продукция "Красив ум". "Таймаут" го класира в 20-те най-лоши, наградени с "Оскар", филма.
"Един от най-лошите в тази категория е филмът за един напълно незапомнящ се математик в един телевизионен филм, който не заслужава такова отличие", коментираха в "Таймаут". Историческите филми също се харесват на Американската академия за филмово изкуство.

Такъв сюжет гарантира няколко статуетки
През 2010 г. със статуетка за най-добър филм си тръгна "Речта на краля". Историческата драма е за неочакваното коронясване на Бърти след смъртта на Джордж V и скандалната абдикация на Едуард VIII. Бърти страда от говорен дефект. Действието се развива на прага на Втората световна война, а и недъгът на краля, с който той се спрявя, само засили шансовете му за няколко оскара. Освен това успява да обедини нацията в решаващ момент. Вдъхновяващо. "Гладиатор" разказва за римския пълководец Марк Аврелий. Освен за най-добър филм през 2001 г. печели още 4 златни статуетки. "Смело сърце" пък е за шотландски рицар от XIII век и през 1996 г. си тръгва с 5 оскара от церемонията по награждаванията.

Златна статуетка гарантират роли
на политик, алкохолик и проститутка

Анализатори почти всяка година правят проучване кои роли гарантират по-голям шанс за индивидуална награда "Оскар". Британските филмови експерти Хелън Охара и Луси Роджърс проследяват кои са най-награждаваните типажи от 1927 г. и откриват закономерности. Със статуетка от церемонията почти винаги си тръгват:

Актьори, които са изиграли персонаж по действителен случай.

Един на всеки пет оскара при мъжете е за такава роля, което по прости сметки излиза 20% от наградените за най-добър актьор. Най-пресният пример е Матю Макконъхи като Рон Ууфръф в "Клубът на купувачите от Далас". При женските призове не е много по-различно. Дамите, които са взели "Оскар" за превъплъщението си в действителна личност, са около 15%. Такива роли позволяват и дори налагат промяната на външния вид, което също много се харесва на критиците. Матю Макконъхи свали 17 кг., за да изиграе Рон.

Холивуд се впечатлява, когато актьорите са готови да загърбят красотата си в името на изкуството,

убедена е Хелън Охара.
Мечтаната награда носи и роля на човек с увреждане. 16% от оскарите са за такъв персонаж. Според критиците такива роли се оценяват заради усилията за подготовка. Дъстин Хофман се подготвяше цяла година за "Рейнман", като прекара 1 година сред аутисти.

По-голям успех според Хофман имат ролите с умствени заболявания. Ролите, свързани с шоубизнеса, също рядко остават пренебрегнати. 12% от призовете за индивидуални награди са на такива персонажи. Примери тук са "Артистът", "Хюго". В Холивуд предпочитат и филми, които показват история, разиграла се в географска близост, като "Планината Броукбек".

За жените актриси най-голям успех носят превъплъщенията в самотна майка или проститутка.

Шансът за награда тук е 23%. Сред наградените са Джулия Робъртс като Ерин Брокович, Сали Фийл в "Норма Рей" и други. Процентовият дял на проститутките в киното е 13. Първата награда в историята на оскарите за най-добра актриса е за Джанет Гейнър в "Ангелът от улицата". Не бива да се пропускат и Елизабет Тейлър в "Бътърфийлд 8" и Чарлийз Терон в "Чудовището".
За мъжете най-подходящият избор се оказва политик, лидер или монарх.

Тенденцията датира от първите години на наградите на филмовата академия. Сред наградените са Бен Кингсли като Ганди, Джордж Арис като британския премиер Бенджамин Дизраели и Чарлс Лотън като Хенри VII. Неизменно до ролята на лидер застава и алкохоликът. Злоупотребата с алкохол е грабнала 17% от главните мъжки роли.