Филипинските бойни изкуства, използвани от спецслужбите, все по-често намират място на екрана вместо традиционните сцени с огнестрелни оръжия. Филипино има в "Аз, Франкенщайн", "Преследваният" с Бенисио дел Торо, "Блейд", поредиците на "Заразно зло" и "Борн", в "Под прикритие" и много други филми.
Любимите екшън герои, които демонстрират умения в бойните изкуства, са по-атрактивни за зрителите.

В новия сезон на "Под прикритие" Иво Андонов (Захари Бахаров) надделява в бой, където турците го нападат с ножове.
Турците са експерти по
бойното изкуство с ножове
("Пекити Търша Кали"). Успяват да му избият пистолета, а той трябва да се отбранява. Въпреки травмата на крака Захари успява да овладее каскадата на тренировките.
"Заедно с Борислав Илиев поставихме боя. На самите репетиции в началото имаше движения, които не му бяха много лесни на Захари, защото имаше и травма на крака. Предимство е, че е доста добре координиран.
Много е важно актьорът да прави бойна сцена с каскадьор, защото знае как да го пази, спазва нужната дистанция. Затова и опонентът на Иво Андонов беше професионалист.
В "Под прикритие" ще има още един ръкопашен бой между Иво Андонов и Куката, които досега не са се изправяли един срещу друг. Боят изглежда много реален, но всъщност не е.
В киното най-важното е да се научим да не се удряме. Това е целта при бойните изкуства, но ние се учим да избягваме такъв контакт. Камерата се слага така, че да се създаде визуална измама", казва Калоян Воденичаров-Калата, координатор на каскади.
Според него не е нужно боевете в киното да са автентични.
"За мен е важно да е приложимо в киното. Не се придържаме строго към някой учебник по бойно изкуство. Примерно хвърлянето в джудото няма как да се направи за кино, както е реално. Ударите в бокса са къси и на екран няма да се видят добре. Същото е и с ножа. Във филипинското бойно изкуство се търси вариант да те наръгат бързо и отблизо, докато в киното трябва да има по-голямо движение, за да се види от камерата. Затова не се правят автентични боеве", казва Калата.
"Пекити Търша Кали"
Съвременното холивудско кино залага на автентичността при боевете, докато в олд скул продукциите се набляга повече на зрелищното изпълнение, а не толкова на функционалността, споделя наблюденията си Галин Панчев, треньор по "Пекити Търша Кали".
"Все още има филми, в които бойните сцени се правят с по-стари методи, но напоследък започнаха да навлизат много филипински и индонезийски системи. Филмите като "Рамбо" са далеч от всякакво бойно изкуство. Много от съвременните холивудски продукции са доста автентични в това отношение", казва Галин. Филипинското бойно изкуство е с над 120-годишна история. Фокусирано е върху работа с остриета.
"Сега поколението расте с много агресия. Изумява ме как всеки има нож. Навремето сме се били доста по заведенията, но не сме имали нож.
Работил съм с филипинци, които са много добри в тяхното бойно изкуство. Веднъж Джонатан Еузебио ми каза:

"Ако във Филипините се изправиш с пистолет
срещу местен с нож,
обръщай се и бягай",
разказва Калоян.
"Пекити Търша Кали" е от малкото живи фехтовални изкуства, които са останали до момента, без да бъде прекъсвана традицията или да навлиза масово спортният аспект.
"Основната му идея е да оцелееш по какъвто начин ти е достъпен. Включва дълги остриета, копия, ножове, пръчки, телескопични палки. В настоящето приложение намират късите оръжия, които са с дължина под 80 см", казва Галин.
Ако един актьор никога не се е занимавал с бойно изкуство, би могъл да овладее сравнително бързо "Пекити Търша", стига да има добра двигателна култура. У нас артистите рядко разполагат с достатъчно време, за да научат бойното изкуство, затова в такива ситуации се набляга на конкретните сцени.
В рамките на няколко седмици може да се достигне прилично ниво, прогнозира Галин. Във високобюджетните холивудски продукции като "Матрицата" се тренира от 6 месеца до 1 година за такива снимки, докато у нас тренировките се свеждат до няколко дни.
"За да стане хубав бой, трябва да има много репетиции. В Холивуд имат повече време за подготовка, но те разполагат с различни бюджети. Всичко зависи от физическата форма и уменията на актьора. Хора като Джейсън Стейтъм и Силвестър Сталоун със сериозен бекграунд нямат проблем да изпълнят бойна сцена.
За зрителите е интересно да видят голяма кинозвезда със страхотни бойни умения. Нашата работа е да направим движения, които актьорът може да изпълни по най-добрия начин и да изглежда добре на камера", казва Калата.

Първият, който вкарва филипински бойни изкуства на екрана, е Дан Иносанто.

Той е ученик на майстора Гранд Тухон Лио Гахе.
Дъщерята на Иносанто - Даяна, пък е хореограф на бойните сцени в "Аз, Франкенщайн", който в момента тече по кината.
На пръв поглед изглежда, че няма връзка между героя на Франкенщайн и филипиното,
но Даяна и Рон Балик, който също участва в хореографията на бойните сцени, опровергават това.
"Идеята е такава, че той се е борил в продължение на стотици години. Трябвало е да остане жив и е разработил тази система за себе си", казва Рон пред сайта www.dreadcentral.com
С автентична "Кали" е и "Преследваният" (The Hunted) с Бенисио дел Торо.
Носителите на "Оскар" Томи Лий Джоунс и Бенисио дел Торо са били обучени на филипинската техника за бой с ножове, наречена "Сайок-Кали", която е дериват на "Пекити Търша".
Актьорите тренирали пет дни в седмицата по три часа на ден под наблюдението на
инструктори,

обучаващи елитния
отряд на морските
тюлени от
американския флот

"Това, че героят ми се бие само с ножове дори когато противниците му имат огнестрелни оръжия, му придава някаква степен на благородство", споделя още Бенисио.
Едно от нещата, които не правят боевете във филмите автентични според експерта, е времето.
"Няма тенденция да се развиват по 2, 3 или 5 минути, освен ако някой не тръгне да бяга, но това практически няма как да се случи. В повечето филми бойните ситуации са дълги и никой няма поражения. Човек, какъвто и да е, не може да нанесе много удари с брадва или нож и да няма поражения", казва Галин.
В "Преследваният" също се съобразяват максимално с тази специфика на бойното изкуство.
"Доволен съм от реализма при пресъздаването на сцените с ръкопашен бой и ножове. Въпреки че един сблъсък може да продължи и няколко секунди, сцените, които заснехме, не бяха изкуствено удължени, а заснети с невероятна прецизност", коментира Дел Торо.
Филм с автентична "Кали" е цялата трилогия за Борн с Мат Деймън. Джеф Имада е инструктор на всички бойни сцени. Той е един от най-добрите координатори по каскади в Америка и е ученик на Дан Иносанто.
Имада прави хореографиите за сина на Брус Лий - Брандън, включително и за злополучния филм "Гарванът". Освен това Джеф е и автор на една от първите книги за balisong нож, известен като нож пеперуда. Сцените с ръкопашен бой с Джейсън Борн добиха популярност дотолкова, че много сайтове за видеосподеляне разпространиха инструкции за това как да се бием като него.
Филипинското бойно изкуство намира място и в "Блейд"
Режисьорът Дейвид Гойър се спира на Уесли Снайпс за ролята на Блейд заради уменията му в бойните изкуства.
"Всичко идва естествено при него. Има вродено чувство за движенията и танца. Независимо че образът на Блейд е донякъде схематичен, Уесли го обогатява с всички тези малки красиви нюанси", казва Гойър.
Тренировки по филипино са застъпени и в подготовката на Мила Йовович за филмите "Заразно зло" и "Ултравайълет", казва Галин. Зад хореографията им стоят Кърт Уимър и Джим Викърс. Самата Мила Йовович също участва дейно в създаването на хореографията за екшън сцените.

 На "Пекити Търша Кали" се обучават и в спецслужбите

"Пекити Търша Кали" и дериватът му "Сайот-Кали" намират приложение и в спецслужбите по цял свят.
Филипиното се разпространява в САЩ през последните 40-50 години. 
"Това, което се промени през последните години, е, че във Филипините тренират все повече военни и при тях обучението е по-различно. Целта при цивилните е с минимум техническа подготовка да се решават максимум тактически ситуации", казва Галин.
Целта на системата е да изгради активно поведение, при което трениращият да създава ситуация, а не да бъде реагиращ, за да владее положението.
"Проблемът с реакциите е, че са предсказуеми и константни, т.е. в една и съща ситуация реагиращият има едно и също поведение, докато инициаторът може да се адаптира и да променя ситуацията.
Физическите упражнения са сведени до минимум, колкото да се създадат двигателни навици. След това се практикуват конкретни ситуации. Основното е да се трупа опит и да се анализира", казва Панчев.