Скандален документален филм постави под съмнение автора на "Тримата глупаци". "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" е продукт, според който Антоний Траянов, а не Доньо Донев е баща на най-известните български анимации. Според режисьорите Мина Милева и Весела Казакова Чичо Тони е бил през целия си живот в сянката на Доньо Донев.
Филмът предизвика много реакции и обиди наследниците на карикатуриста. Семейството е решено да си търси авторските права до последно, тъй като не е подписван договор с тях. Дъщерята на Доньо Донев Живка споделя единствено пред "168 часа" своята позиция за спекулациите около името на баща й, истината за отношенията му с Чичо Тони, работата в анимационното студио и най-милите й детски спомени.

- Какво остана недоизказано за Доньо Донев?
- Това е най-слънчевият и земен човек. Адски щастлива съм, че съм негова дъщеря. Толкова мили спомени са ми останали от него. Всичко, което умея и нося в себе като чувства и мисли, го дължа на него. Винаги ще му бъда благодарна за това.
Първото, което искам да кажа за за баща ми, е, че не е доносник. Който желае, може да дойде и да ми го докаже. Това, с което се спекулира като досие, не е негово и заставам твърдо зад твърдението си.
Баща ми не е говорил лошо за никого. Винаги се стремеше да помага на младите, затова и студентите му все още го обичат. Само фактът, че всяка сряда негови приятели се събират в кръчмата, която е цялата изрисувана от него, и му пазят празен стол, защото за тях той е, там при тях, говори много.
Не може да опетняваш името на човек, който вече не е сред нас. Изминаха 7 години, откакто баща ми почина, и какво ли не се случи. Всеки използваше името му както пожелае. Първо се продаваха маслени картини от негово име, а той никога не е рисувал такива неща. Хората правеха изложби и раздаваха награди от негово име.

Оставете баща ми
да почива в мир

Обидно е да се мачка човек, който е направил толкова много за българската култура. Искам хората да го запомнят с усмивката, както е на тази снимка (Виж горната снимката ). Това слънчице ужасно ни липсва.
- Какво беше детството ви?
- Казваха ни хан "Доневи". Всеки влизаше и излизаше от вкъщи. У нас се живееше без напрежение. Всички проблеми се решаваха с усмивка. Баща ми страшно много обичаше природата и всяка свободна минута пътувахме. Това го предаде и на внучка си.
Спомням си, че преди да почине, се качи до Мальовица с бастуна. Каза, че ще отиде и го направи. Стигна само до хижата, но все пак едва ходеше. Никога няма да забравя как се обади по телефона вкъщи и каза: "Аз съм на Мальовица."

Беше с борбен дух

Имах най-пъстрото детство със смях, веселба и пътешествия. Заради него обиколихме цяла България. Накрая мечтаеше да направи същото и с внучка си, но възрастта не му позволи. Дълги години, докато бях тийнейджър, летувахме край река Стряма. Правехме импровизиран къмпинг с роднини и прекарвахме по цяло лято на палатка. Там беше истинската ни свобода.
- Когато измисляше карикатури, допитваше ли се до вас?
- Беше много смешен, когато ги рисуваше. Подреждаше ги на секцията и по реакцията на майка ми разбираше дали стават, или не. Тя винаги се стараеше да се усмихне, но той познаваше кога е искрена, а след това късаше наред и започваше отначало. Последните години най-много се допитваше с внучка си, може би защото имаше чистото съзнание на дете.
- А за "Тримата глупаци" допита ли се?
- Идеята е дошла от моя рисунка като дете. Бях нарисувала човек с много голям нос. Не искам да казвам, че аз съм проводникът, но така се родиха глупаците. Имам спомен от дете за периода, когато излезе серията на "Тримата глупаци" със спортното ходене. Прибирам се от училище и го гледам баща ми обикаля хола и издава звука от анимацията, за да хване ритъма на действието. Хорото на зайците, където глупаците са ловци, е играно вкъщи много пъти, за да се хване стъпката.

Първата серия на глупаците
е направена,
за да се спаси студиото

Това е бил един забравен сценарий. Годината е приключвала, а планът не е бил изпълнен, и така са решили да го осъществят.
Баща ми много често работеше и на Нова година, за да може хората да вземат премии. Спомням си, че когато беше останал, за да направят "Тримата глупаци", плаках, защото го няма. Той винаги мислеше за колегите си. Те бяха едно семейство. Цялото ми детство мина в студиото. Пускаше ме по коридорите и аз тичах наляво-надясно. Помагаха си страшно много всички.
- Какви им бяха отношенията с Чичо Тони (Антоний Траянов)?
- Чичо Тони е аниматор, но баща ми не е работил само с него. Толкова много хора са се научили на анимация от него. Пак казвам, че те бяха като едно семейство. Сигурно са имали дразги, но се уважаваха. Сигурно е имало сръдни, ако някой не е бил съгласен с една идея. Но лично баща ми не е злопаметен. Забравяше всичко за 10 минути.
- Бил ли му е близък приятел? Идвал ли е у вас на гости?
- Помня го от киноцентъра. Имаше моменти, в които баща ми се връщаше вкъщи и обясняваше, че пак трябва да оправя анимациите на Тони, защото нещо е сбъркал.
Искам да отбележа, че докато тече цялата тази кампания около филма, архивът на Чичо Тони се изнася във Франция, където е дъщеря му. Той е държавна собственост, но не се прави нищо. Години наред е продавал филмите от свое име.
- Каква е причината да се спекулира толкова с името на баща ви? Използва се като бранд, който задължително ще доведе до успех, или?
- Всеки знае кой е Доньо Донев. По-лесно е да нараниш един човек чрез името му. Веднъж мой близък приятел, когото много обичам, ми каза:

"Не се притеснявай.
След като и от гроба
ги плаши, значи
наистина е голям човек"

Вярвам в това, но не може да петниш човек, когото го няма, особено когато не си го познавал. Пълен абсурд е да се изказваш от негово име.
Надявам се един ден неговите студенти да направят документален филм за него. Първият му курс изкара невероятни имена - Владислав Будинов, Златин Радев, Димитър Митовски.
Това са все имена, които направиха най-големия жест - тихомълком направиха плоча на баща ми на входа на кооперацията.
- Как реагира, когато го обявиха за агент на ДС?
- Отиде на риба за три дни. Прие го с усмивка и каза: "Гледай по-свежо, това са глупости на търкалета." До днес спазвам неговия девиз: "Когато водата ти дойде до устата, горе главата." Мисля си, че точно това го крепеше.
Чудя се защо още се коментира това досие. На него не му позволиха да го види. Сигурно защото щеше да разбере какви глупости пише. Виждала съм го и е пълно с измислици. Няма нищо написано на ръка, всичко е напечатано на машина. От комисията по досиетата твърдяха, че информацията е проверена и доказана.
- А според вас защо се твърди, че е агент на ДС? Има една конспиративна теория, според която са искали да бъде държан далеч от политиката.
- Изказваше мнението си за политиката чрез карикатурите си, които винаги бяха актуални. Всяка сутрин ставаше много рано и правеше по 12 актуални карикатури. Може би това дразнеше донякъде властимащите.
- Някой предупреждавал ли го е да смекчи карикатурите?
- Мисля, че не. Това му беше работата. Не е получавал заплахи. Биха го веднъж, но това си беше нападение на хулигани. Нападнаха го на градинката на "Св. Георги". След това полицаите много добре знаеха, че са го пребили наркомани за пари, но нищо не направиха. На същото място беше пребит и Рангел Вълчанов. Но дори тогава не спря да рисува.
- До последно ли рисуваше?
- Едва държеше молива с кривите си пръсти, но рисуваше и това го крепеше, както и срещите му с младите хора. Той се чувстваше на 25 години, но тялото му остаря. Пазя тефтерчето му от болницата, където с последни сили рисуваше карикатури. До последно мислеше как да помогне на студентите си. И да говориш против този човек, да твърдиш какъв е бил, е абсурдно.

Мисля, че не е срамно, че искам да защитя баща си

Все пак е Доньо Донев и го изучават в цял свят като явление, а ние не го уважаваме.
Той мечтаеше да отиде в Коста Рика. Не знам защо си я беше харесал тази държава. Ще предложа на Коста Рика да го впишат в техния регистър на творците и може би там ще бъде уважаван. Може тази държава да го приеме като творец и като име, защото нашата, уви, показва, че не го уважава. Досега Министерството на културата не е направило нищо за него. Чакам вече трети месец да ми обърнат внимание заради авторските права. Искам и лична среща с министъра на културата, но засега нищо.
- Какъв е отговорът на министерството?
- Че всичко си е в реда на нещата. Но няма такова нещо. Никой не е говорил с наследниците и ние не сме давали права. Официално се поддържа информацията, че ние сме дали свобода, но няма такова нещо. Никой не се е допитал до нас за документалните кадри във филма.
Когато става дума за документален филм, в който се споменава някакъв човек, трябва първо да се поинтересуваш от него, да се допиташ до наследниците и до най-близките му хора. Как може да говориш за него, когато не го познаваш. Ако филмът беше игрален, нямаше да имаме проблем, но не е.
Единствено ми се бяха обадили да ми кажат, че ще има филм за историята на анимацията и там ще има кадри с баща ми, без обяснението какви ще бъдат.

Един телефонен разговор не урежда авторските права

Ние нямаме никакъв договор. Смешно е да се твърди, че баща ми не е автор на филмите си. Има съд и аз ще си гоня правата до последно. Ако тази държава не го защити, има международни съдилища и мисля, че там ще го подкрепят, тъй като го познават много добре.
Когато почина баща ми, получих един пакет. Отворихме го с майка ми и открихме диск. Оказа се, че години наред са продавали филмите му, без да знаем, а собственикът на фирмата е издавал диск с творчеството му.
Този човек разбрал, че е починал и изпрати диска и благодарствено писмо. Преди да си отиде, точно около Коледа, му се обадиха и българи от Израел, които му благодаряха, че дават филмите му по телевизията в Израел. От цял свят го уважават, а у нас само се спекулира.
- Филмите му са продавани нявсякъде, без да знае, така ли?
- Да. Той постоянно получаваше дипломи и награди. Когато закриха студиото, разбра, че към тях е имало и парични награди, които така и не стигнаха до него. Радваше се на признанието, но е унижение да разбереш, че някой се е възползвал от теб.
Целият ни хол беше отрупан с награди. Ако беше взел парите, щеше да направи школа за анимация много по-рано. Това беше негова мечта. Беше страшно щастлив, когато с Тодор Динов и Димитър Томов направиха първата школа във ВИТИЗ.
- Обиждаха ли му се приятелите, когато им правеше карикатури?
- Беше много щастлив на последната си изложба с шаржове. Единствената недоволна бях аз, защото все ме рисуваше с предната ми захапка и аз се дразнех, че зъбите ми стърчат. А той просто е търсил нещо смешно. За карикатурите на негови близки и познати винаги казваше, че не всеки става. Трябва да му опознае душичката. Калин Сърменов поиска да му се направи шарж и баща ми много се измъчи. Има още недовършени шаржове, които не са показвани. Примерно на Мая Новоселска е много хубав, на Зуека също. Опитваше се да рисува личности, които носят хумор в характера си. Исках да направим изложба за годишнината му с непоказвани неща, но никой не пожела. Надявам се и това да се случи някой ден.