Проклятието Царичина преследва военни и до днес.

"Половината от офицерите и военните, участвали в загадъчните разкопки, превъртяха или се разболяха", заявиха пред "168 часа" техни колеги.

Един от тях в момента работи в малка фирма близо до София. Той не желае да говори за участието си в операция "Слава". Негова колежка обясни, че много тежко е изживял всичко.

"Не знаете какво е преживял, не го търсете повече", бе категорична тя.

Приятел на въпросния офицер твърди, че той свързвал участието си в тайнствените разкопки с операцията на гърлото си.

"Повечето участници след това напуснаха армията и като че ли не бяха в ред с главата. Дали това е случайно, или не, не мога да ви кажа", твърди бивш техен колега.

На друг участник в разкопките жена му получила психическо отклонение.

Години след Царичина инцидентите продължават.

"Трагедията е, че млади момчета са заболели. Млад лейтенант е починал, някои се разболяха. Разбира се, това може и да е случайно, под въпрос е и дали не са пратени вече болни хора в Царичина", коментира пред "168 часа" генерал-майор Стефан Димитров.

"За Радню Минчев и Делчо Наплатанов тогава разбрах и аз. Не знам дали има връзка със случая, или е просто съвпадение", разказа и генерал-майор Стоимен Стоименов.

Бащата на екстрасенса Ели Логинова, която води военните из тунелите на Царичина, едва оцелява след катастрофа през 2006 г. Мъжът й умира скоро след разкопките.

"Някои починаха, други катастрофираха, някои получиха сърдечни удари,

един се загуби в планината",

разказва жена от село Царичина, която работи в непосредствена близост до дупката.

Райна Тодоринова, която също живее в селото, разказва, че заради инцидентите нея я било страх да се приближи до дупката, когато я затваряли.

"Точно тогава една журналистка се приближи до изкопа, прилоша й и припадна, затова аз изобщо не посмях да припаря дотам", разказва Тодоринова.

От самото начало на разкопките започва серия от инциденти с лицата, ангажирани в тях. Освен тежкото заболяване на генерал Радню Минчев само два месеца след старта на операцията, на 8 февруари 1991 г., била дадена първата жертва. Дъщерята на шефа на техническия отдел Марина Наплатанова, която също участва като екстрасенс, е намерена мъртва, а обяснението на полицията било, че е скочила от 10-ия етаж на блока, в който живеела, и че ставало дума за самоубийство. От своя страна баща й написал специално писмо до медиите, в което обяснявал, че самоубийството е било резултат от "психовъздействие" и че преди да се самоубие, дъщеря му заявила, че е била

"обсебена от непозната енергия"

По-късно съкрушеният от загубата баща написал специален доклад до президента Желю Желев, в който заявил, че цялата "Царичинска история" всъщност била ръководена от КГБ строго секретна операция, в която било изпробвано т. нар. "лептонно оръжие", чието предназначение е било да осъществява "разграждане на човешката психика". Обяснявал, че всички останали процеси всъщност са имали характера на камуфлажна димна завеса, прикриваща същинския характер на лептонния експеримент. Истинската цел, според него е от разстояние

да се тестват възможностите за контрол върху човешката психика

и човешкото поведение в ситуациите на икономически и социално-политически кризи. В същия доклад Наплатанов бил направил и шокиращото съобщение, че именно това е била и причината за смъртта на неотдавна (2 април 1993 г.) починалия на 61-годишна възраст директор на Института за космически изследвания при БАН академик Кирил Серафимов. В смъртния акт на учения било записано, че е починал от тежък инсулт, без да се знае от какво точно е бил причинен.

Наскоро след въпросния доклад до президента, на 13 февруари 1995 г.,

тялото на 57-годишния полк. проф. Делчо Наплатанов било намерено под естакадата

до аерогарата в столичния комплекс "Дружба". Бил със счупен гръбнак, а направената съдебна експертиза не давала абсолютно никакъв отговор относно евентуалните причини за смъртта, която официално била квалифицирана като "самоубийство". Веднага след съобщението за смъртта на Наплатанов в медиите се появяват съобщения, че в страната действат две враждуващи групи екстрасенси, които водели помежду си "психотронна война", а като "паралелно доказателство" за наличието на такава война била посочена и смъртта на 32-годишната Ирена Борикова, екстрасенс, която също е била ангажирана с изследванията в Царичина.

"168 часа" се срещна с приятел на Наплатанов, пожелал анонимност. Според него той бил учен от висока класа и имал невероятни способности.

"Само по снимката на даден човек можеше каже всичко за него, за здравословното му състояние и да направи прогноза за бъдещето му", разказа познатият му. Човекът често се интересувал как е започнала операцията в Царичина и в крайна сметка попаднал на друг член от екипа.

"Бяха събрали група екстрасенси, всеки от които бе дал насоки къде да се търси информация за намиращото се в Царичина. Един бе посочил древен египетски папирус, друг - някакви китайски йероглифи. Дълго никой не можел нищо да сглоби от този пъзел, докато накрая дошъл специалист по глаголица и разчел къде трябва да е мястото."

Дали това е било така, могат да кажат само починалите генерал Минчев и проф. Наплатанов.

Заради зачестилите трагични случаи, преследващи участници в операцията,

част от тях отиват при Ванга

Нейна близка си спомни пред "168 часа", че тя от самото начало ги е предупреждавала, че нямат работа там. Втория път, когато отишли при нея, тя ги посрещнала с думите: Аз казах ли ви?

"Ванга беше против разкопките", спомня си приятелката на пророчицата.

От местните Райна Тодоринова е била най-близка с военните, участвали в операцията.

"Ванга ги бе спряла, когато бяха на два метра от целта. Казала, че човекът, който ще отвори дупката, ги гледа от другия баир и че не е ни маж, ни жена. Но смисълът на всичко това щял да се разбере след години", разказва Тодоринова.

Шеф на операция "Слава" тогава е генерал Любомир Динев, началник на химически войски в Министерството на отбраната. Оттогава той мълчи и отказва да контактува с медии.

Пред "168 часа" той обясни, че заболели сержанти или лейтенанти по време на разкопките не е имало, защото войници изобщо не са допускани в тунела. Разчистванията са се правели само от офицери.

"Много глупости се изписаха и не желая да говоря. Написах статия, мисля, че бе във вестник "24 часа", и с това приключих темата - каза още ген. Динев. - Това не е темата на България в момента. След години можем да се върнем на нея и пак да разговаряме, но като му дойде време. Сега е безсмислена работа. Съветвам ви да не се занимавате с това."

Общо за две години

офицерите разчистват тунел дълъг около 140 м,

допълни ген. Динев. Единствено на бившия министър на отбраната Йордан Мутафчиев той показва графиката с изкопа. Той трябвало да продължи надолу в земята по спирала още 30-ина метра. Именно там било нещото, което според някои военни щяло да ни направи център на света.

Въпреки лошата слава на мястото, то като магнит привлича военните и до днес. Според Райна Тодоринова част от хората, участвали в

секретната операция,

обичали да обикалят местата по протежението на тунела.

"Един ходи за гъби, друг идва да се видим", усмихва се тя.

Според Паун Николов от селото точно преди две седмици в селцето пристигнал побелял господин, който бил над 65 години. "Беше висок, строен човек. Каза, че е копал тук на дупката. Нищо повече не ни каза, бяхме седнали в кафето.

Отиде до дупката и я огледа, макар вече да има малко пропадане, тя е пълна вода и няма как да е другояче. Копа се при три правителства по време на военните министри Добри Джуров, Димитър Луджев и Сталийски", допълни той.

 

Селото е българският "Туин пийкс"

Самото село е българският вариант на филма "Туин пийкс". До дупката в непосредствена близост живее човек, който е с видимо психическо отклонение.

Друг жител на Царичина непрекъснато обикаля около екипа на "168 часа" и повтаря: "Лудите са в София." На следващата обиколка той е още по-категоричен: "Психозата идва от София." На третия тур наставнически размахва пръст: "Лудите сте там."

Малко след това човек от селото яхва мотора си и отива да прави кръгчета върху дупката, вирвайки крака нагоре.

От разчистването на тунела досега около него цари масова психоза. Според Паун Павлов от Царичина, докато военните го разчистват, намират глава на петле.

"Един от четиримата екстрасенси сподели пред жена от селото, че са стигнали до трон, на който има глава на орел", разказа Паун Николов от селото.

Чудесата около дупката

не спират дотук.

"Дъщеря ми е осми клас и изобщо не вярва във врели некипели, но един ден отиде до дупката и си сложила ръката на 30-а сантиметра от нея. След това дойде много учудена и каза: "Мамо, нямаш представа как загря ръката ми, отдолу се излъчва топлина." След това повтори експеримента и бе още по-учудена. Подкани ме и аз да проверя, но си признавам, че се уплаших и не посмях", разказа пред "168 часа" жена от близките къщи до дупката.

Райна Тодоринова разказа още по-зашеметяващи истории. Всъщност от местните тя е била най-близка с военните, тъй като е държала кръчмата точно до дупката. Продавала им вафли с цели камиони.

"Живея тук от много години и твърдя, че мястото е целебно за хора с ракови заболявания. Преди 15 г. оперирахме сина ми от рак и сега е жив и здрав и работи. Свидетел съм как много хора с подобни проблеми се излекуваха. Дали климатът ни е причина за това, или и дупката допринася, не знам."

Аргументите й в тази посока са много: "Имаше един възрастен мъж, на когото му откриха рак. Оперираха го, но човекът след това живя тук още 6 години, почина преди две седмици. На един друг преди 10 години му махнаха дебелото черво и оттогава си живее и е добре. На сестра му също й откриха рак в стомаха. Махнаха й дебело черво, далак, но и тя е жива и здрава. Копае и коси наравно с мъжете.

Преди 7-8 години доведоха лелята на една наша булка, жената беше пред свършване, но се възстанови за 1 месец, започна да се храни, идваше тук в барчето да си пие кафенцето, а преди това не можеше да ходи, носеха я като бебе. За съжаление като се пооправи, слезе в София да гледа майка си и за една седмица почина.

Самата аз преди да дойда в Царичина

бях все по болници

То не бяха бъбречни кризи, боледувах от какво ли не. Даже с мен се смееха, че само гинекологично заболяване не съм имала. Откакто съм тук от 25 години, вече съм здрава, най-много да изкарам някоя хрема или грип. Освен това тук има и много дълголетници. От 80 души село един живя до 108 години, един наскоро почина на 98 г., да не говорим, че има още доста над 90 години."

"Във фирмата, в която работех, имаше един човек с много високо кръвно, но като дойдеше тук, веднага се чувстваше добре - не зная какво му е действало, но ако не беше така, едва ли щеше да идва отново и отново", свидетелства и Паун Николов.

Освен мистериозните изцеления местните разказват и за шокиращи паранормални явления.

"Една вечер станах, за да ида до тоалетната, която е на терасата ми. С учудване видях, че точно над параклиса на черквата има едно огромно светещо кълбо, с диаметър около 2 метра. Няма как да го объркам с луната, която е много по-бледа и много по-нависоко - обясни Тодоринова. - Синът ми, който работи в телевизията, също го е видял, но към 6 часа сутринта преди да иде на работа. Веднага отива да вземе мобилния си телефон, за да снима кълбото и когато се връща установява, че то вече е изчезнало."

Местните са впечатлени и от екстрасенската, която водела военните по пътя им в тунела - Ели Логинова. Самата тя отказа разговор със "168 часа".

"На майка ми сестра й бе с тежка дископатия, помолиха ме да питам генерал Любомир Динев дали Логинова може да я види. Жената я свалихме на ръце от колата, положихме я на легло вкъщи. Ели Логинова дойде,

направи нещо с ръце

и тетка ми стана

самичка и си слезе по стълбите. Малко след това изпращахме сина ми в казармата и леля ми не пропусна хоро. Уверявам ви, Логинова като видеше човек, от вратата познаваше какво го боли."

Екстрасенската помогнала и на самата Тодоринова.

"Аз не можех да спя, будех се и от най-малкия шум, а сега спя непробудно. Помня, че имах и силно главоболие и Логинова ми каза: "Влизай в склада веднага." Направи някакви движения и след това ми мина.

Все едно

скенираше

човешкото тяло

Гледаше и рисувайки казваше какво не ти е наред. Веднъж така ме попита защо ми е толкова ниско десния бъбрек. Казах й, че си е смъкнат и се води плаващ. Много е точна в диагнозите си."

Тодоринова си спомня как един ден Логинова била довела 3-4-ма учени, за да разчетат йероглифите, които били намерени в тунелите по стените.

"Помня, че тя им ги показа на листче, но никой не можа да ги разчете. Казаха, че не са нито египетски, нито китайски", обясни Тодоринова.

Паун Николов от с. Царичина, свидетел на операцията: Открили трон с каменен орел

"Говори се също, че са открили трон с каменен орел върху него. За съжаление аз не съм го видял, защото всичко беше оградено. Казваха, че само офицерите копаят, а войниците вечер изнасяли с кофи изкопаното. Освен дузина офицери поне още 20-ина войници бяха на обекта. Имаше фургони, камиони и компресори. А в горната махала няма ток - толкова години вече", обяснява Паун Николов, също човек от селото. "Мисля, че не се касае за самоизмама, а по-скоро за нарочно направена комбинация за да гепат парите. А и кой може да каже дали е имало нещо истинско - военните дела бяха строго засекретени. По това време бях председател на кооперацията и ако не всеки ден - през ден бях на мястото. От Царичина съм си. Асансьорният техник Кекеменов разказва някои неща, но не всеки път е едно и също. Предполагам че са го използвали, защото разказа за съня му е бил удобен за техните цели. Затова и се отдръпна после. Самуил със сигурност не е живял тук. В Петричко има село Самуилово, може там да е живял, но не и при нас, защото тук са били владения на брат му Арон. Имаме местности - например Сивила - може да е от Сибила - дъщеря му.

"Вече се вижда че мястото леко пропада - не може да не е така, защото при три правителства я копаха тая дупка. Луджев също идва, но за обикновените хора беше забранено. Първо по-нагоре опитваха на едно празно място между къщите, а после тука дойдоха. Чувал съм, че дължината на галериите била към 170 метра. Не са укрепвани като в мината. Не съм виждал нищо необикновено - нито светлини, нито огньове. Освен тези, предизвикани от едни ваши колеги журналисти, които отидоха на пикник в една местност малко по-нагоре и се напиха. Запалиха се и изгоря всичко, докато пожарната не дойде да изгаси. Говорят, че можело и да дойдат пак да копаят, но аз не вярвам. Онези там горе, беловласите, никога няма да допуснат, защото ще се разкрие истината и някой ще трябва да ходи в затвора.

 

 Учените се подиграват с експеримента: Твърдяха, че извънземните са българи

От самото начало поканените учени от БАН в проекта се отнасят пренебрежително към него и неприкрито се подиграват с усилията на военните. Както и с целите, които те си поставят. Няма никакви потвърждения и за връзки на мястото с историческото ни минало.

"Първоначално всичко започва с генерал Радню Минчев и търсенето на съкровище на цар Самуил. Няма такова съкровище - напротив, историческите данни сочат, че през 1018 г. при капитулацията на царица Мария в Охрид Василий II е взел всички ценности, в това число оръжия и златни и сребърни съдове и ги е разпределил между войската. Тоест съкровището няма как да бъде укривано около София - то си е било там. И ако бяха питали историци, щяха да го научат, но не им е било изгодно", информира проф. Божидар Димитров. Той си спомни, че тогава известен професор предупредил, че ако военните продължат да копаят още няколко метра, ще навлязат във водоносния слой.

"Имаше опасност да се издавят като пилци",

- казва Димитров и допълва: Иначе щом се нарича Царичина възможно е и да е царско място, но така се наричат и султанските хасове. По турско царят е султанът, както се пее и в народните ни песни. Хубавите места са били собственост само на царе и султани."

"Там няма нищо, освен една мошеническа група, обхващаща екстрасенси и генерали, които лъжеха. Ели Логинова също от време на време се опитва да изплува с вече променена теория. Измислят си най-различни версии, но аз се обаждам и те млъкват и се скриват", казва още историкът.

Според него абсолютно несъстоятелни са и твърденията, че участниците са се водили от "космически разум", който ги напътствал в копането.

"Дори и на мене ми предоставиха възможност "да говоря" с извънземните. Аз им зададох едни въпроси от книга на известен фантаст, в която се обясняват правилата за контактуване с по-висша цивилизация, но контактьорите не бяха я чели и се объркаха съвсем - казва ученият. - На всичкото отгоре според тогавашната им версия извънземните бяха българи - много е добре така за българския национализъм щом управляваме вселената. Те изведнъж виждат, че

нашата планета ще загине

от неизвестна катастрофа - дали ще бъде пандемия или ще ни удари някоя комета не е ясно, но ще измрем. Затова трябва да отидем в онзи триъгълник или каквото е там, ще ги изкараме след дълго копаене и те ще ни спасят. Нещо повече, като ги извадим на бял свят, не само ще отбием опасността, но и ще ги внедрим в нашата икономика и така ще станем господари на света.

Питах ги: "Много се радвам, но като сте българи и сте толкова напреднали, защо трябва да копаем? Те викат: "И ние се радваме сънароднико. Ще спасиме целия човешки род, включително и по-непълноценни раси като американци, руснаци... " "Казах им, като сте толкова велики, защо ни карате да копаем? Не е ли по-лесно веднага на масата на колегата Димитър Овчаров да се появят находките, схемите, чертежите и да започваме...", иронизира ги известният историк.

 

Паун Павлов, собственик на имота:

"Спомням си всичко за операцията, но за търсенето съм чувал различни версии - разказва Паун Павлов, собственик на имота, където са копали военните. - Отрасъл съм тук, но никога не съм виждал нито чинии, нито извънземни. Копаха около две години и половина. Казваха, че на 70-80 метра са влезнали, но в каква посока е вървял изкопът, не зная. Първоначално не ми даваха да си влизам в къщата, после вече ме познаваха и ме пускаха. Генералът и Логинова бяха постоянно тук, министър Луджев идва също. Както разбрах, злато е търсено. По едно време били намерили петле, казваха, затова мисля, че е възможно и да са си постигнали целта." Първо изкарваха пръст, после изглежда взривяваха скали, защото стъклата на прозорците на къщата ми веднъж се бяха строшили.

Различни неща се говореха между офицерите, но накрая казаха, че баба Ванга е казала да спрат. Камъните са ги закарали на кариерата за чакъл.

Йордан Мутафчиев, бивш военен министър: В дупката не усетих никаква енергия

- Г-н Мутафчиев, за какво се изразходваха средствата, определени за операцията в Царичина?

- Офицерите не получаваха извънредно заплащане, те си бяха на заплата. Имаше гориво и смазочни материали за техниката, мрежи и други полеви съоръжения. За изразходването на тези средства се е водел отчет от тогавашното инженерно управление, но ставаше дума за десетки хиляди левове, а не за милиони.

- Според проверка тогава са похарчени 16,5 млн. лв., което е било около 8 млн. долара?

- Не мога да си представя за какво е била изразходвана подобна сума.

- В книгата си пишете, че тогава се е коментирало за 4,5 млн. лв.?

- Това бяха оценки на други хора, писали по този въпрос. Не знам кой е правил ревизията. Важно е и как са изчислявани разходите, защото има различни начини. Все пак не виждам за какво може да са похарчени, а и се съмнявам да има документи за подобни суми.

- Ако е имало разхищения, къде могат да се губят парите?

- Съмнявам се по мое време да е имало разхищение.

- Възможно ли е да се касае за схема за облагодетелстване?

- Изключено е. Не вярвам.

В инженерно управление

се водеше точна сметка

на разходите. Бях сигурен, че не са похарчени много средства, след което започна да се пише за различни големи суми - 4 млн,, 5 млн., 6 млн. лева.

- Кой може да каже?

- Генералът почина.

- Военната прокуратура с какво заключение излезе?

- Прекратиха го, защото нямаше данни за злоупотреба. И аз, и ген. Минчев ходихме. Когато ме разпитваха, казах, че съм информирал президента, и те казаха дотук. Той вероятно също е бил любопитен, аз взех решение да прекратя, но той е началникът ми отгоре и каза: "Остави ги да продължат."

- Никола Даскалов казва, че не е спазена заповедта му само да се закрие отворът, а генерал Динев е наредил да го запълнят с бетон, което е пречка за бъдеща проверка.

- Не знам Динев да е взел такова решение, знам, че е запълнена с бетон, за да се изолира и да няма възможност да се влиза и да се човърка. Всякакъв друг начин - с капак или запушване на входа, дава възможност да се влезе отново. Мисля, че е направено съзнателно, макар че ако трябва да се изследва, няма проблем да се отвори отново и да се влезе.

- Защо са ходили при Ванга?

- Имаше филм, според който Ванга им казва: Като стигнете до стълбите, пак елате. След като сдадох длъжността, не се интересувах от този въпрос.

- Как тръгва идеята?

- Вероятно Минчев сам е взел решението. По онова време ген. Добрев бе шеф на Генщаба и ген. Добри Джуров - министър на отбраната. Ако е трябвало някой да информира, това са били хората. Не мога да кажа дали е станало, но след като аз поех поста, ген. Минчев не ме е информирал, получих информация по други канали. Когато разговарях с Минчев и го питах защо не ме е информирал, той каза, че е

искал да ме предпази

и да не ме ангажира, защото идеята е била негова. Казах му, че това е работа, която не е наша, и аз самият не бих се ангажирал с подобен проект. Беше необяснимо как е възникнала идеята, кой я е дал. И Джуров, Добрев и Минчев си отидоха, а ген. Динев би следвало да знае най-много. Не знам защо е започнат този проект, не знам защо Логинова е имала най-активно участие, защо са й вярвали и ген. Динев, и ген. Минчев.

- Ген. Минчев кога почина?

- Инфаркт получи след приключване на работата.

- Има версия, че той е бил тежко болен.

- Не, имаше 2-3 байпаса, получи инфаркт. Видяхме се, след като се върнах от Корея. Той пожела да се видим, за да обсъдим много въпроси. Аз се съгласих, но след няколко месеца той повтори инфаркта и след това си замина.

- Даскалов казва, че бил в последна фаза на тежко заболяване и затова изпаднал под влияние на група екстрасенси, сред които и дъщерята на Наплатанов.

- Не знам да е имал заболявания въобще. Не е страдал от нищо.

- Стигнахте ли до края на тунела?

- Влизаше се през нещо като квадрат с добре обработени камъни, в тях бе копано, слизаше се по стъпала на 2-3 метра. След това не съм сигурен дали е бил хоризонтален, или е имало наклон надолу. До един момент можех да вървя изправен, личеше си, че тунелът е правен в древни времена. По-скоро бе дело на човешка ръка. Изглеждаше като градеж, а вътре бе запълнен с пръст. Дали е било някакво древно съоръжение, не зная, може би специалисти от БАН са ходили там.

- Имаше ли учени, които да посетят Царичина?

- Не, когато ни викаха в съда на разпит, си говорехме точно за това, че има научни институти към БАН, а не е работа на военните да се занимават.

- Кой е разчиствал тунела?

- Офицерите. С кирки, с кофи, робски труд. Идеята е била

да се запази

абсолютна тайна

за работата и до голяма степен тя се запази. Офицерите сами си изнасяха боклука и някъде се изхвърляше тази маса, за да не прави впечатление.

- Как са подбирани офицерите?

- Генерал Минчев ги е избирал. Не се е изисквала специална подготовка. Трябвало е да бъдат хора, съгласни да се заемат с тази работа, че ще търпят лишения, че ще има тежки физически натоварвания и че ще поемат ангажимент, че това, което видят и чуят, ще си остане само за тях.

- На смени ли са работили?

- Да. Беше осветено. Всички бяха с химически комплект - гумено наметало и чорапи. Не че е имало някаква непосредствена опасност. Предпазните мерки бяха само профилактични, защото е изключено Динев да не провери дали не е опасно за хората и да ме информира.

- Има информации, че операцията е подготвена съвместно с американското и чужди разузнавания?

- Според мен не е възможно.

- Защо се решава да се затрупа археологическа ценност?

- Едното предположение е, че доколкото специалисти от институтите са преценили, че е безперспективно да се работи. Ако така е преценено, едва ли някой ще започне пак да рови там. Фактът, че те не можаха не за трите месеца, които им дадох, а година след това да открият нещо, е достатъчен сам по себе си.

- Динев като шеф на химическото направление правил ли е датировка на този тунел?

- Не знам, не съм се интересувал. Беше интересно, че изкарваната пръст бе с жълтеникав цвят и

след като се изкара навън, се разпада

и се променя цветът й. Динев каза, че това е нормален химически процес.

- По стените имаше ли някакви знаци, намирани ли са петли, орли?

- Не, нямам спомен за знаци или артефакти. Не, аз не съм се опитвал да гледам, но все някой щеше да ми каже къде какво има. Сигурен съм, че ако е имало такива неща, когато влязох като министър на отбраната, щяха да ми покажат какво е намерено, за да аргументират продължаването на работата си.

- Чували ли сте за трите вълшебни камъка в касата на висш военен?

- Не. С Динев по някакъв повод бяхме на Витоша, разговаряхме. Тогава той ми показа чертежа. Искаха да стигнат до 170-ия метър, защото пълнежът продължава по спирала. На места имаше големи стеснения, но навътре не беше така, както в началото, където имаше изградени стени. Помня, че след 80-100 метра вече трябваше да вървя наведен в тунела.

Според схемата, която видях от Динев, след 140-ия метър трябваше да продължат да копаят под формата на спирала на 30-ина метра. По данни на контактьорката Логинова там било това, което търсят. Въпросът бе колко време ще им бъде необходимо, за да стигнат до целта. Искаха 2-3 месеца и затова се съгласих. Исках за новата учебна година през септември заетите с Царичина да се върнат по домовете си. Като изтече този срок и не бе постигната целта, ми казаха, че им трябва още време. Трудно ми е да кажа на каква дълбочина бяха стигнали, затова реших да докладвам на президента Желев, че се работи, и исках да му кажа какви са моите съображения. Отидохме с ген. Динев. Тогава

видях за първи път тетрадките на Логинова

В тях имаше някакво подобие на йероглифи. Като питахме кой ги пише, откъде ги измисля, тя каза, че външен контактьор й диктува какво да пише. За тези тетрадки се твърди, че са иззети и дадени за изследване.

- Те загубени ли са, или иззети от военните?

- Не знам.

- Вие нещо разбрахте ли от тях?

- Не, нищо, освен че тя каза накъде трябва да се копае, някакви външни сили й диктували.

- Какво се търсеше?

- Едната версия бе, че се търси съкровище, и втората - информация за началото на човечеството. Не съм се интересувал.

- Кой ви каза, че вътре има непреодолима енергия?

- Не помня дали бе Динев, или някой от офицерите. Нямаше аргументи, казаха, че не всеки може да влезе там да работи и който се почувства зле и не може да преодолее бариерата, не го пускат. Аз лично не съм почувствал такова нещо.

Бях със защитни дрехи, но

нямаше данни за радиация,

беше предпазна мярка.

- Има ли хора с влошено здравословно състояние?

- Освен за известните нямам информация.

- Динев на 100% ли се доверяваше на Логинова?

- Той бе най-близо до ген. Минчев и бе научно изграден човек - началник на химическото направление на МО, а Логинова бе в неговото управление като сержант. Офицерите бяха добре проучени, бяха подписали, че няма да разпространяват информацията.

- Войници не влизаха ли?

- Не, само офицери. Логинова управляваше процеса. Аз, като ходих там, не заварих войници, може би само водачите на автомобилите.

- Колко бяха?

- Между 14 и 20 души. С лопати, кофи, малки кирки - робски труд. Възможно е, в редки случаи се е налагало да се използват малки количества взрив.