- Камене, измъкнахме те от снимки. Върху какво работиш?
- Миналата година направихме 11 късометражни филмчета "5 минути София" със субсидия от общината. Оказа се, че има голям интерес към тях и сега продължаваме поредицата с още 8 филмчета. Разказваме за личности, сгради, събития от хилядолетната история на София. Към края на годината искаме да обединим всичко в един голям филм. Стремим се да представяме събитията максимално точно, но се усеща и моя почерк върху тях. Направили сме 3D анимация, за да е по-лесноразбираемо.
- Ако трябва да заснемеш реалността в 5 минути, как би я пресъздал?
- Направихме един подобен клип - "Без коментар", но още не сме го пуснали. Снимахме 2 дни по време на протестите - български знамена, креативни плакати, лица от различни възрастови групи. Има една енергия, която се надявам да се съхрани и да доведе до нещо градивно. Управляващите твърдо са се окопали и не знам дали забелязват хората на улицата. Колкото и да сме различни в политическите си пристрасития и идеите, трябва да живеем заедно, без непрекъснато да се конфронтираме. Трябва да се намерят сили, за да се обединим. Видно е, че търпението на хората се е изчерпало и имат нужда от качествена промяна, а не козметична с 5% намаление на тока.
- Доста е удобно за политиците да твърдят, че хората не знаят защо са излезли на улицата.
- Те много ясно казват желанието си. Протестират срещу наглостта на политическата система и част от политическия елит. Бруталното увеличение на тока през зимата беше катастрофално. Сега искат оставката на премиера и не е вярно, че той не е имал кредит на доверие, напротив. Хората се кротнаха и го оставиха на мира, въпреки че някои не са били доволни, но си казаха, че ще направи тази важна сърдечна операция. А той на 8-ия ден вместо скалпел извади брадва и резачка и поиска да продължим да му вярваме. Как да го оставиш на мира след тези грешки?
Не може да искаме от хората да са политолози, не са длъжни да бъдат. Инстинктивно усещат, че нещо не е наред и искат да го променят. Докога ще търпим лъжите? Самият факт, че това се случва, е победа. Това са млади хора, които нямат спомен от тоталитаризма, но стремежът им за свобода е много силен. И на мен ми писна непрекъснато някой от екрана или от трибуната да ми казва какво да правя. Не искам да ги слушам повече. Този филм го гледам за трети път - през 1989 г. и 1997 г. беше същият сценарий.
- Каква беше атмосферата през 1989 г.? Нямаше ли страх в протестиращите?
- Тогава голяма част от организацията на протеста мина през студентите. Сформирахме независимите студентски дружества. Имахме ясна идея, искахме да падне член първи, който гарантираше ръководната роля на комунистическата партия в управлението, плюс автономия на университети. Разбира се, че имаше страх у нас, но това беше част и от адреналина.
Не всичко става
с дипломатичност, понякога се налагат
и шамари
Бяхме готови на всичко и с голяма надежда имахме илюзията, че за десетилетие България ще стане онази хубава държава от представите ни. Процесът се оказа доста по-сложен и дълъг, но планът винаги го има.
За съжаление при първите демократични избори, които за мен бяха фалшифицирани, станаха едни от най-големите ограбвания в историята на България. Никога няма да забравя как на площада пред НДК десетки хиляди хора чакаха резултата от изборния ден. Тогава една жена от социологическите агенции, която и сега е много активна в лъжите и манипулациите, излезе и каза: "Печели Андрей Луканов." Тогава хората възкликнаха с потрес и изненада. За няколко секунди 10 хил. души запазиха църковна тишина. Във въздуха се усети гняв и усещане, че си излъган. През няколко мандата има превъртане, в което се концентрират интересите на някакви групи, а обществото е оставено на произвола.
- Утопията на комунизма превърна ли се в утопия на демокрацията?
- Знаеш ли, като концепция са коренно различни. Комунизмът не успя да се получи никъде освен в Китай. Но там е държавен капитализъм, който прилича много на нашия. Една група хора има правителствен чадър и свободно играят с инструментите на икономиката, а другите нямат шанс. В Америка корпорациите също пазят своята територия, но има много ясни и точни закони. Нещата трябва да се случват в полза на мнозинството. Хилядите врътки на манипулация и нагласянето на нещата така, сякаш обществото го иска, е българският модел, от който искаме да се отървем. И, слава Богу, все повече хора го разбират.
- Защото голяма част от обществото са интернет грамотни.
- Това е новата медиа. Често ме питат дали може да има студентско предаване като "Ку-ку", но то е налице в интернет. Младото поколение израсна с динамичното развитие на новата технология.
- Не е ли било трудно през 90-те да се създаде предаване?
- Тогава нямахме какво да губим. Имахме по един сандвич, квартира и близките, докато днес материалното е навлязло по-сериозно сред младите. Тогава бяхме по-бедни и идеалистично настроени. Хубаво е да се живее в интересни времена. Нямахме спирачки. Когато бяхме станали много популярни и до тоалетната ходехме с охрана, го имаше главозамайването и изгубването на реалността, защото не бяхме подготвени за това. След един голям концерт бяхме отишли на дискотека, препълнена с хора. Тогава изпаднах в криза. Реших, че не мога да издържам повече, но тогава Тончо Токмакчиев ме хвана за лакътя и ми каза: "Ей, пишлеме, ако не си искал да се занимаваш с тази професия, да си стоял затворен вкъщи и да не си кандидатствал изобщо в НАТФИЗ. Стегни се да не ти ударя два шамара". И това изведнъж ме върна на земята и ми даде сили да се намеря и фокусирам. Важно е когато залиташ да има кой да ти помогне.

- Кое е най-интересното пътуване, което сте предприемали ?
- С Тончо ходихме веднъж до Южна Африка в Кейптаун. Беше доста емоционално, когато на нос Добра Надежда една маймуна дойде и му изтръгна сандвича от ръцете. Дотогава казваше, че са много симпатични животни, но след като го одра и ограби, си смени мнението. Имаме и едно прекрасно пътуване с наш куклен спектакъл. Веднъж се изгубихме в Белгия.
Хванахме влака в обратната посока
Трябваше да тръгнем за Париж, а ние се качихме за Брюксел. Усетихме се още на следващата спирка. Слязохме на гарата с едни големи декори, започнахме да се ядосваме, но хората видяха, че сме туристи артисти от Източна Европа и с разбиране подходиха към нас.
- Как ви приеха тогава?
- Направи ми впечатление, че с голямо уважение се отнасяха към хората, които се занимават с изкуство. Вече го забелязвам и у нас. Гледам, че и малките деца са възпитавани да уважават културата. Имало е времена, в които публиката не можеше да започне да пляска, гледаха лошо. Това са отминали години. Вече е по-различно, но с мои колеги коментирахме нещо интересно. Реално от февруари месец, или предишните протести, представленията започнаха да се разреждат и да стават по-малко.
Когато шоуто е на улицата, трудно можеш да вкараш човек в концертна или театрална зала. Така беше и през 1989 г. и 1997 г. Има няколко паднали представления, защото фокусът на внимание се пренасочи, а точно бяха започнали да пълнят залите. Хората насочват енергията в това да кажат нещо, вместо да се насладят на някоя постановка. На концерт ти се ходи, когато нещата са подредени и искаш да надградиш нещо. Не може целият да гориш от революция и да отидеш да гледаш спектакъл.
- Какво те задържа в България?
- Имал съм един опит и половина да се установя в чужбина, но нашата кариера се разви мълниеносно и имахме шанса да се развием тук. От време на време, когато нещо се закучи, съм си мислел, че е трябвало да остана някъде. През 90-те имахме шанс цялата група да заминем за Щатите или Канада, но нещо не ни стигна силата.
- Съжаляваш ли, че не си положил повече усилия да останеш в чужбина?
- Понякога, когато ми е много тъжно или бизнесът не върви, съм си казвал, че на толкова усилия пак трябва да започна отначало, но в повечето случаи не съжалявам, че живея в България. Имахме шанса да развием талантите си тук. Доста турнета направихме и с "Каналето". Бяхме група, която се събра много емоционално, бяхме неразделни. А с Тончо вече 20 г. сме приятели още от студентската скамейка.
- Защо се раздели групата?
- Бяхме много хора с различия в това как да се случват нещата стратегически. Тогава дойдоха и парите. Започнахме да печелим много добре. На всеки различно му понесе славата и по различен начин го чална дъската. В този период летяхме във въздуха. Пътищата ни просто се разделиха. В крайна сметка всеки един от нас постигна точно това, което искаше, но сам. Не можахме да намерим начин да останем заедно, но всеки да работи по своя проект. А има толкова много бизнес модели, но не го преценихме тогава явно.
- Със Слави Трифонов наистина ли сте стигали до дразги тогава?
- В един момент всеки се опитваше да надделее над другия и да подчини останалите. Малко ми прилича със политическата класа в момента - всеки си мисли, че е прав, ще води бащина дружина и корабът под негово ръководство ще плава най-бързо, което е абсолютно безсмислено. Когато живееш в тази заблуда, не можеш да усетиш, че разрушаваш едно цяло велико само по себе си, но в опита си да дръпнеш килимчето към себе си и да командваш, прецакваш нещата. Това беше грешка на растежа, неподготвеност, но и имахме доста зложелатели.
Сега като върна лентата назад, си спомням, че
и на мен, и на Слави, много хора ни
пускаха бацили,
за да се разделим
Влияеха ни хора от същите среди. Типично интриганство на принципа "Разделяй и владей". Слави не е много словохотлив на тази тема, но ведъж си говорихме и той каза, че е чувствал, че хората ни настройват един срещу друг.
Сега се поздравяваме за празниците, повече професионално си общуваме. Харесвам нещата, които правят с екипа му, освен по-дидактичните проекти. След всичките тези плювни се събрахме след години и осъзнахме, че сме били добри приятели и е по-добре да се държим като близки хора, отколкото да си вадим очите зад ъгъла.
- Какво беше чувството да загубиш приятел?
- Трудно е, но ти не си сам. Имаше хора около мен, на които вярвах и можех да се опра. Никога не съм оставал напълно сам. Понякога дори съм искал за няколко часа без компания, за да си заредя батерията, но винаги е имало добри приятели насреща.
- Остава ли време за личен живот?
- В последните години съм си поставил целта да се видя с роднини, приятели и да имам време за интимни срещи. Вече не съм на 22 и темпото трябва да е по-бавно.
- Влюбен ли си?
- Сега не, но когато човек е влюбен, му личи - ходи по тавана. Имам чувство, което ме държи на вода, така да се каже, но по-кротичко. Това с любовта не пита, случва се изведнъж. Трудно е, когато загубиш чувството. Чудесно е да си влюбен, но после разделите са мъчителни и в един момент човек може да стане по-предпазлив заради тази голяма болка. Може би това е проблемът на средната възраст - потушаваме пламъчето в зародиш, за да не стане като миналия път.
- Коя е най-голямата ти любов?
- Любовите не могат да се категоризират, но си мисля, че с Елина имахме една прекрасна връзка. Бяхме заедно в Париж, тя започна да работи там като модел, намери си добра работа, а аз се върнах в България. Тогава я стимулирах да остане, защото нямаше какво да прави тук. Очи, които не се виждат, се забравят, както е казал народът, и се разделихме. По-късно тя срещна един фотограф, който я научи да снима много добре и сега е една от най-добрите във Франция, има си прекрасна дъщеричка. Този романс си остана много силен за мен. Поддържаме контакт и до днес.
- А вече в една друга възраст каква жена искаш до себе си?
- Любимият човек трябва да те подкрепя, да ти дава стимул. Когато твориш, се запалва искрата на новата идея и се хвърляш в еуфория, но идва и дълбокото съмнение. Тогава трябва някой да ти даде спокойствие и увереност.
- Сега си се кандидатирал за генерален директор на БНТ. Какво ти се иска да промениш?
- Исках го отдавна, но реших да го направя сега, заявявайки, че не искам да съм вече страничен наблюдател и да обяснявам на някого за идеите си, а да се хвърля в управлението на медията. Менажирал съм повече от 9 години ММ и познавам работата в основи. Имам идеи как БНТ може да върне лидерските си позиции.
До това решение
ме подтикнаха
и протестите
Най-вече хората, които заявиха, че не може повече така. Трябва всеки да се вземе в ръце и да прави нещата така, както трябва.
БНТ има голям потенциал да се развива и доверие сред хората, което е безценно. Това е заслуга на сегашното ръководство. В момента новините им са най-безпристрастни. Всичко това трябва да се запази и да продължи да се развива. Има възможност да се наложи в публицистиката и разследващата журналистика. Това трябва да е телевизията на хората, близка до проблемите им.