Тази година България участва във волейболната Световна лига начело с треньора Камило Плачи, който гласува доверие на 8 дебютанти от 22-ма повикани играчи.
Отборът взе две победи над Франция с 3:2 и 3:0 гейма и зарадва българските фенове, като оглави група "А".
На момчетата им предстои мач срещу Аржентина на 22 и 23 юни на наш терен. Волейболистите се подготвяха в зала "Христо Ботев" - София, за предстоящите мачове.
Победителят от лигата ще вземе 1 млн. долара.
Световната централа поема разходите по пътуването на отборите. България е в една група с Бразилия,Франция, Аржентина, САЩ и Полша.
Треньорът все още не е решил категорично кои от дебютантите ще влязат в основния състав.
Част от тях играят за водещи клубове в чужбина, други обмислят предложения.
Отскоро са заедно в националния, но вече са се сприятели. Допускат конкуренцията дотолкова, доколкото е здравословна за отбора.
"168 часа" представя всеки един от тях. Волейболистите са доказани млади надежди с различни интереси и житейски опит. За разочарование на фенките шестима от тях са обвързани с волейболистки.

Николай Учиков: Губил съм се 3 пъти в гората, веднъж видях и мечка

Учиков започва да тренира преди 15 г. съвсем случайно и без намерения за професионална реализация. Той е от Пазарджик, на 27 г. и е висок 207 см. Играе на поста диагонал на разпределителя. 13-годишен влиза в залата, сприятелява се с отбора си и играе за собствено удоволствие. Докато след един мач няколко отбора не проявяват интерес към него. Чак тогава осъзнава, че волейболът може да се превърне и в негова професия. Избира да играе в Пловдив, но това му създава куп проблеми. "Треньорът ми ме продаде на ЦСКА без мое съгласие. Въпреки това отказах да отида в София. Бяха фалшифицирали подписите на родителите ми, а федерацията наказа мен и ми отне правата за 2 години. В крайна сметка не отидох в ЦСКА, а си тренирах в Пловдив, но без да имам право да играя на официалните мачове", казва Учиков.
Освен спорта обича природата и винаги когато му остане свободно време, ходи за риба или дивеч. Ловът е семейна традиция. Всяка събота и неделя цялата фамилия на Николай се събира в сърцето на Родопите и дебнат диви прасета.
"Едни от най-хубавите ми спомени са в селото на прабаба ми и прадядо ми - Чуреково. Традиция е семейството ни да се събира там. Попадал съм на всякакви животни, но си спомням ясно как веднъж видях мечка. Чувството е много странно. Тогава не се уплаших, защото беше далеч, но адреналинът ми се вдигна и беше готино. Точно тези моменти в ловуването са уникални", разказва националът.
Николай е запален планинар. Губил се е 3 пъти в гората, но винаги с невероятен късмет е успявал да се оправи със ситуацията.
"Веднъж се загубих малко след като тръгнахме, обърках се някъде между склоновете. Времето беше ужасно, снегът беше един метър. Лутах се в нищото, докато в един момент видях следата на един приятел върху снега, която показваше накъде е тръгнал, и се насочих веднага натам. Беше си чист късмет", спомня си Учиков.
Николай също е от обвързаните дебютанти. С волейболистката Доби Арабаджиева са заедно от 4 години. Събират се по доста интересен начин.
"Запознахме се на бенефиса на братя Найденови в Дупница, когато тя направи гаф. Беше избрана за млад талант на България и трябваше да каже няколко думи пред публиката. Толкова се притесни, че не можа да каже нищо. Всички се заливахме от смях. По-късно й се обадих, за да се пошегуваме за публичната й изява, и така се случи всичко. Връзката ни е от разстояние - играя в Италия, а тя ще бъде в Турция, но се справяме", разказва Николай.

Станислав Петков: Ние сме в групата на смъртта, но ще победим Аржентина

Станислав започва да играе волейбол любителски. На 25 г., висок е 202 см и е от Пловдив. В семейството му няма спортисти, но той избира да се реализира професионално в тази сфера. Тренира волейбол от 10 г. Завършва спортното училище в Пловдив. В момента играе в Габрово.
Според Петков не е никак трудно за българските играчи да излязат да играят в чужбина.
"Има интерес към наши играчи, въпросът е да получиш добро предложение, което да отговаря на очакванията ти. Играл съм в Иран година и няколко месеца, но след това се върнах по финансови причини. Тогава отборът ни се класира на 3-то място. Доста екзотична страна е, с интересни хора, но бях затворен там. След това отидох във Франция, където всичко беше много по-различно", казва играчът.
Сгоден е за волейболистката Никол Николова и е убеден, че е голямо предимство, че е спортистка.
"В една сфера сме и това помага на отношенията ни. Тя много добре знае какви жертви изисква спортът и ме разбира, когато трябва да отсъствам дълго за някой турнир. Справяме се с разстоянието", споделя Станислав.
Очакванията за отбора са големи за мачовете на 22 и 23 юни. Да си домакин, не е лесна задача, както казва Петков.
"Определят ни като групата на смъртта, но мисля, че ще победим Аржентина и в двата мача. Трудно е да си домакин. Публиката е страхотна, обича ни, но понякога може да бъде много критична", допълва Станислав.
Не им остава много време за почивка, но Станислав ще го прекара, поддържайки форма с плажен волейбол.

Красимир Георгиев: Всеки гледа да играе навън за повече пари

Красимир е родом от Крумово. Тренира волейбол от 5 години. На 18 г., 203 см, играе на поста централен блокировач. Започва в училищно първенство, където е забелязан и привлечен в юношеския отбор на Кърджали. По-късно става играч на ЦСКА, където е и сега.
"За да си добър волейболист, не е нужно само да отговаряш на физическите данни, иска се хъс за игра. Твърдо съм решил да се занимавам с волейбол, въпреки че започнах случайно. Записах се на спорт, защото нямаше какво да правя в града", казва Георгиев.
Неизменна част от спорта е конкуренцията и тя е налице в националния отбор, но здравословна, както казва Краси.
"Всеки се опитва да покаже каквото може. Големи хора сме и никога не сме стигали до дрязги. Имаме равен шанс.
Всеки млад състезател иска да играе навън, за да изкарва повече пари. В ЦСКА в момента сме в кризисно състезание. Играем на мускули, тренерът помага с каквото може, понякога ни дава и пари", коментира волейболистът.
И той, като повечето дебютанти е обвързан с волейболистка. Запознават се в общи компании, тя е играла в ЦСКА допреди 2 години. Обичат да излизат с приятели и да ходят на кино.

Стоян Самунев: Предложих брак на жена си с пръстен под коледната елха

Стоян Самунев прави закъснял дебют за националния отбор на 30 г. Играе на поста централен блокировач. Видяхме го на терен на мачовете с Франция. Той е от Пазарджик и е висок 205 см. Занимава се с волейбол от 12-годишен. Играл е в няколко отбора у нас, последно в "Нефтохимик 2010" и в момента е отворен за нови предложения.
Стоян осъзнава напълно високите очаквания към отбора от феновете на волейбола, но напрежението не му се отразява негативно, напротив - дава му сили, както сам казва.
Омъжен е за бивша волейболистка, с която имат дъщеричка - Елеонора на 5 г., която обича да прекарва доста време в залата при баща си и трудно си тръгва оттам. Цялото си свободно време прекарва със семейството. Със съпругата му се запознават преди повече от 10 години, но се събират като двойка чак през 2007 г.
"Запознахме се, когато бях на лагер с младежкия национален отбор в ЦСКА, а тя беше волейболистка в този клуб. Доста дълго време нямахме възможност да се съберем. Няколко години аз гонех нея, тя мен. Разстоянието ни разделяше, но когато двама души се обичат, намират начин да са заедно. Събрахме се като двойка през 2007 г., а на следващата година й предложих брак. Сложих пръстена под коледната елха, опакован като подарък", споделя Самунев.
Въпреки сериозната подготовка на отбора за мачовете срещу Аржентина в събота и неделя, Стоян се информира за протестите в страната и споделя мнението си.
"Има недоволство, защото вече 24 г. няма почти никакви промени в България. Хората не могат да си платят сметките и излиза, че българинът живее на кредит, за да покрие разходите си", казва волейболистът.

Розалин Пенчев: Обмислям няколко предложения от чужбина

Розалин е брат на национала Ники Пенчев. Той е на 18 г., от Пловдив и тренира волейбол от 11-годишен. Висок е 201 см и играе на поста посрещач. Цялото им семейство са спортисти.
"Повечето от фамилията са играли волейбол - майка ми, баща ми, както и ние с брат ми Ники. Баба ми и дядо ми са се занимавали с лека атлетика и футбол. Винаги съм искал да се развивам в този спорт", казва Розалин. Завършил е професионална гимназия по хранителни технологии и туризъм в Разлог, където изигра един сезон. Преди това е учил в спортното училище в Пловдив.
Получил е няколко предложения от отбори в чужбина, но още обмисля къде да отиде.
"Предимството да играе навън не е само от финансова гледна точка. Условията са на много високо ниво и всеки млад състезател би желал да се развива в такава среда и да гони нови постижения. Искам да играя в Полша", казва Пенчев.
Положил е големи усилия, за да дебютира в националния отбор, но по-трудно е било да се докаже след това. Получава нужната подкрепа от приятелката си. Тя е бивша волейболистка, на 21 г., с която са се запознали в залата. Почива си лятото на море. Със семейството му обичат да ходят на топли места като Испания и Италия.

Тодор Вълчев: Разбрах ден преди лагера, че съм избран за националния

Тодор е на 24 г., от Пазарджик. Преди 2 години е бил отново в националния, но успява да тренира само седмица, защото претърпява операция на глезена. Висок е 195 см, играе на поста диагонал на разпределителя.
Майка му е бивша волейболистка и е първият му треньор. Занимава се с този спорт от 10-годишен. В училище се пробва с футбол и лека атлетика, но в крайна сметка продължава с волейбола. В момента играе за "Марек Ивкони", а миналия сезон е бил в Санкт Петербург, а малко преди лагера е бил в Ливан.
"В Русия е най-силното първенство в целия свят. Беше тежко, пътуванията бяха дълги", казва Тодор. Разбира, че ще бъде част от националния ден преди лагера. Тогава бях на турнир в Ливан за 2 седмици, но не можах да го довърша заради ангажимента към националния. Там волейболът не е много развит, чужденците вдигат нивото", казва Вълчев.
Животът му се върти около играта, която се е превърнала и в негово хоби.
"Целогодишно играя волейбол и не бих казал, че имам други интереси. Това е начинът ми на живот. Не знам какво бих правил, когато спра със спорта", казва Тодор.
От 5 години е обвързан с волейболистка.

Борислав Апостолов: Обичам татусите, имам 4

Борислав е на 22 г., от Дупница. Тренира волейбол от 16-годишен. Висок е 208 см и е централен блокировач. Играе за "Марек Ивкони". Впечатлява с отскок и не остава незабелязан с 4-те си татуса.
"Падам си по татуировките и е мода в Дупница. Първата си я направих на 17 г., а сега имам 4, които са обединени и изглеждат като 2 по-големи", казва Борислав.
Приятел го навива да се пробва с волейбола, харесва му и продължава да тренира. Тренирал е и кикбокс известно време, но екипната игра надделява. Започва като на шега и сега е в националния отбор. Иска да играе в Полша, Италия, Русия, Турция, що се отнася до чужди отбори, но не му се иска да сменя тима в родния си град. За разлика от повечето си колеги е необвързан.

Георги Сеганов: До последно не вярвах, че съм класиран

Георги е на 20 г., роден е в Разлог, но от 7 г. живее в София със семейството си. Когато се местят, започва да тренира волейбол в ЦСКА, където е и досега. Играе като разпределител. Спортът го е научил на дисциплина и е изградил характера му.
Интересува се от всякакви спортове. Обича да гледа тенис на корт и следи успехите на Григор Димитров, и е убеден, че ще влезе в десетката на топтенесистите.
До последно не вярва, че е един от избраните за Световната лига.
"Бяхме на лагер с младежкия национален отбор, когато излезе списъкът с 22-мата картотекирани играчи в интернет. Тогава си видях името, но не можех да повярвам. Попитах треньора ми и той потвърди, но все още не вярвах. Чак когато Владо Николов ми се обади, се убедих, че е истина. Тук съм за първа година и очакванията ми се оправдаха. Момчетата са суперземни и свестни, не са надути", споделя Сеганов.
Според него е възможно в България да се издържаш от волейбол, но само ако нямаш семейство, иначе парите са малко.
"Искам да играя в Полша. Там волейболът е спорт номер 1 и предлагат най-добрите условия. Вниманието на феновете е голямо, всичко свързано с волейбола е перфектно", казва Георги.
Не му остава много време за личен живот. Няма приятелка. През лятото задължително ще отиде на почивка на Българското черноморие, за да се види с приятели и да си почине.