Единственият източник на рафинирана захар за нашите предци е бил медът. Те не са употребявали никакви зърнени храни, когато са се оформяли гените ни. В палеолита един човек е консумирал най-много 2 килограма мед на година.
С изобретяването на земеделието в човешката диета се добавя голямо количество скорбяла от житото, а в тялото тя лесно се разгражда до гликоза. В резултат консумацията на захар почва да расте, но слабо и през 1830 г. е 5 кг годишно на човек. През 2001 г. тя стига шокиращите 70 кг на човек годишно, сочи американско изследване от 2005 г. Днес е още повече - 76 кг.
Злокачествените тумори са много гладни за гликоза (форма на преработената в тялото захар), тъй като метаболизмът им зависи от нея. За това откритие немският биолог Ото Варбург получава Нобелова награда за медицина през 1931 г. Той нарича процеса интензивна аеробна гликолиза, но по-късно доказва, че туморите нарастват и при отсъствие на кислород. Важното е да имат гликоза. Днешните томографи, така широко използвани за откриване на рак, се основават на изводите на д-р Варбург. Те сканират тялото и намират местата, където се консумира твърде много захар.
Ако някоя област
се откроява, там
най-вероятно има тумор
Рафинираната захар и бялото брашно са храните с най-висок гликемичен индекс. Когато ги ядем, нивото на гликозата в кръвта скача рязко. Тогава тялото трябва незабавно да отдели инсулин, който да подпомогне усвояването на гликозата от клетките. Освен инсулина се секретира и друга молекула, която стимулира клетъчния растеж. Нарича се инсулиноподобен растежен фактор (ИРФ-1) и благодарение на нея раковите клетки усвояват гликозата като тор и завземат съседните тъкани.
Така се стига до извода, че за борбата с рака трябва да се намалят инсулиновите пикове в кръвта, т.е. почти да не се яде бяло брашно и рафинирана захар.
Страничен ефект от такова въздържание е по-меката, гладка и здрава кожа. Установява го американският дерматолог д-р Лорън Кордейн. Той изследва кожата на 1200 юноши от диво племе в Нова Гвинея и на 130 индианци аче в джунглите на Парагвай. И в двете групи няма и следа от акне, докато при бялата раса този вид пъпки засяга 80-95% от пуберите. Д-р Кордейн пише, че диетата на тези туземци е като на хората през палеолита: без бяло брашно, никаква рафинирана захар и оттук - липса на инсулинов пик и на ИРФ-1. Друг научен екип в Австралия регистрира почти пълно изчезване на акнето при юноши, които са били убедени да откажат захарта и бялото брашно за 3 месеца.
Изкуствената захар
Но ако положението с консумацията на захар до ХХ в. е тревожно, през ХХI в. то става ужасно. Оказало се е с 35% по-евтино захар да се рафинира не от тръстика и цвекло, а от царевица. Така една нова добавка плъзва като плевел в храните - наситеният фруктозен сироп. През 40-те г. на XIX век е измислен начин за извличане на нишесте от царевицата - мокрото мелене.

Цялото изследване четете в новия брой на в. "168 часа"