• Треньорът Павел Христов, масажистът Атанас Литков и нутриционистът Жечко Стоянов са неотлъчно до Карлос - грижейки се за върховата му форма
• Съдбата ги събира с него в правилните моменти по техните пътища, а за тримата е гордост и призвание да споделят успехите на щангиста
• Конкуренцията дори не се бори с тях, а се надлъгва само за второто място

Юнак без дружина не може. Карлос Насар триумфира на европейското първенство по вдигане на тежести в Кишинев (Молдова) с три златни медала и два световни рекорда, оставяйки конкуренцията в непреодолимата си сянка. Първото място на почетната стълба обаче шампионът сподели със своите трима мускетари, които също са отговорни за неговия успех. Павел Христов, Атанас Литков и Жечко Стоянов са неотлъчно до Карлос - грижейки се за върховата му форма и сформирайки перфектния екип, от който светът на щангите може само да трепери.

Заедно те още преди да тръгнат за състезание, знаят, че вече са го спечелили, но никога не се отпускат.

"Винаги отиваме за първо място - категоричен е пред "24 часа" професионалният масажист Атанас Литков. - Въпросителните са единствено дали то ще бъде със световен рекорд, или рекорди. Зависи как се чувства Карлос, защото за световните рекорди човек трябва да има и ден. На състезанията е едно надлъгване, особено когато има по-сериозни конкуренти и по-уеднаквени тежести. Във всеки един момент всичко може да се промени. Сега Карлос се състезава със самия себе си."

Треньорът му Павел Христов, който е син на откривателя и пръв покровител на Насар - Илиян Илиев, се връща от Кишинев с усещане за добре свършена работа.

"Искахме да зарадваме България на Велика събота - каза той пред "24-часа". - Съмнения, че Карлос ще стане шампион, съм нямал. Бях сигурен, че ще спечелим още преди да заминем. Моите единствени притеснения бяха около това състезанието да протече плавно, както се и случи. Следя другите състезатели, резултатите им, опитите им, но все пак всичко може да се случи. Нашите конкуренти дори не пробват да станат първи и да се борят с нас. Те си правят тактиката да се борят за сребро или бронз, както беше сега. Грузинецът и арменецът се надлъгваха кой ще стане втори."

Изключително щастлив от постигнатото е и нутриционистът Жечко Стоянов.

"Бяхме спокойни, всичко мина гладко. Това е доказателството, че когато се съчетаят талант с дисциплина и постоянство, резултатът е видим - коментира той пред "24 часа". - Неслучайно Бог ни е събрал. Да бъдем най-добрият отбор в света. Ние си казахме няколко пъти, че направихме голямо състезание, всичко беше перфектно и сме за пример, като трябва да продължаваме в същия дух."

В изтласкването в последния си опит Насар заяви 229 кг, с което да си осигури световен рекорд в двубоя. Заявката му остава на едва 2 килограма от световния рекорд в това движение, който е 231 кг. Всъщност той иска да опита с 232 кг, но с щаба му вземат решение да не рискува.

"Това може би остана скрито за хората. Но след изхвърлянето на последния опит със 188 килограма, когато той направи едно въздушно круше от радост, се получи едно леко разтежение в рамото - обяснява Литков. - Той го почувства веднага. Ние сложихме тейпове на момента, обаче си чувстваше болка. Въпреки това беше навит да излезе и да подобри рекорда от двубоя, тъй като тази категория няма да я има повече никога и това остава в историята завинаги. Така взехме единодушно решение да не се рискува двубоя и с рекорда на изтласкването."

За Литков е отговорност и щастие да бъде един от най-доверените хора на Насар.

"Убеден съм, че има много добри масажисти в България и света, като всеки един би искал да работи с него, а той е избрал лично мен. Единствено мога да съм горд - казва той. - Моята задача е неговите мускули да са постоянно в оптимална форма, което ще рече, че мускулатурата му трябва да е винаги еластична, винаги кръвоснабдена. Правим ежедневни спортни масажи. Правим и два дълбокотъканни масажа на седмица също. Това са много тежки масажи, които са невъзможни за обикновен човек - те са един вид тренировка. Справяме се доста добре. Той няма някакви тежки контузии освен старата си травма. Не искам да обидя някого, но тя се е получила от неправилно изпълнение на дадени неща, неглижиране на спомагателни упражнения и на кондиционни тренировки в миналото. Откакто станахме екип, всичко е различно. Работим и с кондиционен треньор - Милко Георгиев, който много ни помогна за възстановяването на рамото на Карлос и благодарение на него също беше възможно това участие на европейското."

Литков се запознава с Насар в далечната 2018 година, когато той тъкмо е станал европейски шампион за младежи.

"Беше дете, но още тогава вдигаше невероятни тежести за възрастта си. Срещнах го покрай покойния Илиян Илиев, той беше мой приятел и ме е тренирал като дете - разказва масажистът. - Още тогава ми направи впечатление, че Карлос е перде. Не изглеждаше 13-годишен, беше узрял. И страшно си вярваше. Бях сигурен, че ще постигне много. Сега ме удивлява неговата доброта и най-вече неговата психика. На състезания често ние се притесняваме, а той ни успокоява всички. Брутално спокойствие, брутална психика.

На нас ни е голяма разликата в години, макар да не си личи. Но го чувствам като по-малък брат. Последната година може би имаме общо няколко седмици разделени. Постоянно сме заедно, защото той постоянно тренира. Дори в почивните дни."

И Жечко Стоянов прекарва по-голямата част от времето си с Карлос и отбора, отколкото със семейството и детенцето си, което живее в Сливен.

"Посветил съм се на кариерата му. За мен това е призвание и мисия - признава нутриционистът. - Приемам го като брат. Както неговото семейство - и майка му, и баща му, и братята му приемат мен като член на тяхното семейство, за което много им благодаря.

Съдбата с него ни събра в най-правилния момент. Запознахме се три-четири години преди да си контузи ахилеса. Той вече беше в щангите, а аз работех във фитнес зали на морето.

Преместих се в София и тогава се събрахме да живеем в една квартира. Докато той се възстановяваше, аз работех на две места. Бях готвач в едно заведение за фитнес храни и инструктор в една зала в София. Още тогава имах виждания спрямо неговата храна и хранителни добавки. Той намери логика в това, което му казвам. Когато с него започнаха да се свързват спонсори и си стъпихме на краката, както се казва, той ме дръпна в екипа си и до ден днешен съм до него плътно. Грижа се за храната му, всички добавки и медикаменти, които приема."

Стоянов е отговорен храната на щангиста да бъде чиста, да го държи далеч от полуфабрикати и пакетирани храни, всичко да е проверено и качествено, за да го държи в перфектна форма.

"Натоварванията са големи и затова му трябват много въглехидрати, чисти протеини, мазнини - животински, растителни. Той има доста богато меню. Яде като динозавър. Затова всичко трябва да е топ - обяснява Стоянов. - Всичко е индивидуално и специално изготвено за него. През годините сме пробвали различни храни как му действат и сме намерили правилната формула, за да се чувства добре, да се възстановява и да надгражда резултатите си. Разбира се, когато не е в подготвителен режим и не сме в лагерна обстановка, като всеки един нормален човек и той също си позволява по-забранени храни. Хапва си сладичко, обича торти.

Трябва и да се почива. Но дори в почивката пак тренираме, никога не спираме, просто забавяме оборотите и когато стане нужно, забързваме. Балансираме."

Стоянов има грижата не само за храната и добавките на шампиона, но и винаги е готов да го подкрепи с чисто психологически съвети, за да бъде и умът му във форма освен тялото: "Аз съм 13-14 години по-голям от него, имам повече житейски опит и със сигурност му помагам и психически да преодоляваме заедно различни ситуации - да има правилната настройка и да е концентриран, за да радва българския народ. Все пак той винаги решава сам. Карлос е много истински и верен - първо на себе си, а после и на всички около него."

Настоящите успехи на Насар значат много и за неговия треньор Павел Христов, който го познава от първото му влизане в залата, когато е 9-годишен. Все пак той е свидетел на легендарния вече клек, който баща му Илиян Илиев кара младото момче да направи и после отсича, че ще стане световен шампион.

"Нашият общ път е дълъг назад в годините. Определено го чувствам много близък, като брат. От онзи ден, когато го видях за първи път, той върви само нагоре. Още от първите му международни изяви знаех, че ще стане шампион. Без съмнение - разказва Христов.- Сега аз съм нащрек в подготовката му да се изпълнява правилната методика. Следвам системата във вдигането на тежести, на която баща ми залагаше, както и желязната дисциплина, на която той също държеше. И винаги казвам на Карлос да не бърза, да е спокоен, да обмисля."

Според треньора едно от най-възхитителните качества на Насар е, че е много волеви човек. А всеки един от екипа му допринася със своите различни силни качества той да бъде непоклатим.

Сега следващата им голяма цел е триумф на световното първенство в Норвегия през октомври, макар че те гледат много по-напред.

"Ние внимаваме във всяка стъпка, но и гледаме към олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 г. - коментира Атанас Литков. - За нас всичко е път, който започва сега, през 2025 г., с успеха на европейското, с който зарадвахме хората и нас самите, разбира се. Имаше възможност и да не участваме на това европейско. Планът беше да го пропуснем, за да се възстанови рамото на Карлос, но както винаги, той се възстанови по-бързо от обичайното. За пореден път изненада и себе си, и нас."

Насар тепърва има всички шансове да се превърне в най-голямата ни спортна звезда за всички времена.

"Ако в Лос Анджелис стане двукратен олимпийски шампион - преди него това е правил само Нораир Нурикян - заключава Павел Христов. - А с успехите си и от други първенства един ден той може да бъде номер едно в историята на българските щанги и дори с времето на българския спорт изобщо."