Бергольо, който почина в 7,35 ч. на 21 април, живя семпло и просто, избяга от лукса на Апостолическия дворец. Докато можеше, обичаше да прави всичко сам, дори да си носи куфарчето

През 1929 г. от малкото италианско градче Асти в област Пиемонт семейството на Джовани Анджело Бергольо потегля към Аржентина, за да търси късмета си. Това е дядото на папа Франциск. Заедно с родителите си тръгва от Италия и Марио, бащата на бъдещия папа.

Фамилията се установява в Буенос Айрес. Там на църковна служба Марио среща Реджина, дъщеря на италианка от Пиемонт и на аржентинец с лигурийски произход. От любовта им се раждат пет деца. Първото е Бергольо Хорхе Марио, който идва на бял свят на 17 декември 1936 г.

Малкият Бергольо е записан в детската градина към католическия колеж в родния си квартал. Там той ще продължи да се връща всяка година и когато става архиепископ на Буенос Айрес. Бергольо е привързан към колежа, в който е и монахинята Долорес - повече от учителка за него.

През 1957 г., вече семинарист, Бергольо е приет по спешност в болницата. Заради опасна инфекция му отстраняват част от десния бял дроб. Младият Бергольо умира от болки и не разбира защо страда толкова много. Сестра Долорес, която го посещава в болницата, му обяснява, че с болката си той имитира Исус Христос. Берголио ще запомни този урок завинаги.

Въпреки че в училище е пристрастен по литературата, психологията и религията, баща му Марио го записва в институт за изучаване на химия и физика, за да може синът му лесно да си намери работа.

Още като ученик Бергольо започва и да работи. Чисти във фабриката за чорапи, в която баща му е счетоводител. По-късно работи и в лаборатория за химични анализи на храни.

Обратът в живота му настъпва на 21 септември 1953 г. Той трябва да замине със съучениците си на екскурзия, но преди това отива на църква. Среща свещеник - отец Дуарте, когото никога преди това не е виждал, и решава да му се изповяда. Именно в този момент той чувства изведнъж и неочаквано призванието си, че трябва да се отдаде на Бог. Бергольо не отива на гарата, където го чакат съучениците му, а се прибира вкъщи, решен да стане свещеник.

„Това беше изненадата на една среща, дадох си сметка, че ме чакат", казва Бергольо.

Въпреки взетото решение минават още 4 години, преди да влезе в Ордена на йезуитите. През 1969 г. го ръкополагат за свещеник.

Голямата промяна настъпва през 1992 г., когато папа Йоан Павел II го назначава за епископ на Буенос Айрес, а през 1997 г. става архиепископ. През 2001 г., пак по волята на Войтила, става кардинал.

Харизматичният Бергольо е на косъм да стане папа през 2005 г., когато е вторият най-гласуван в тогавашния конклав, който в крайна сметка избира предшественика му Йозеф Рацингер–Бенедикт XVI. Казват, че тогава Бергольо бил толкова изплашен от възможността да го изберат за папа, че убеждавал поддръжниците си да не го гласуват.

В крайна сметка обаче аржентинецът успява при следващия конклав през 2013 г.,след оттеглянето на Бенедикт XVI.

Папа Франциск водеше открай време изключително скромен и семпъл живот. Дълги години като архиепископ живее в малък апартамент и използва метрото.

Въпреки отдадеността му на вярата не само тя изпълва живота му. Като истински аржентинец Бергольо обича тангото и футбола, поддръжник е на историческия клуб „Сан Лоренцо" в Буенос Айрес.

И като стана папа, Франциск не се отказа от спартанския стил на живот. Отказа се от пищността и лукса на Апостолическия дворец и вместо това отиде да живее в апартамент от 50 кв. м от спалня и кабинет в кардиналския дом „Санта Марта" във Ватикана. Храни се с всички останали в столовата, за да може да комуникира всекидневно с хора от всички нива.

Дните на Франциск се разделят между четенето на книги, молитви, аудиенции, разговори. Папата елиминира всичко червено от облеклото си. Облича се сам, бръсне се сам, сам си носи чантата при пътуванията. Сам си избира рамки за очила или обувки.

Като папа живее така, както и като отец Хорхе. Всяка сутрин се буди в 4.45 часа. Бръсне се и се облича. След молитва в 7 часа отслужва служба в капелата на „Санта Марта" за стотина вярващи. След нея поздравява всеки от тях поотделно. Утрините папата прекарва в срещи, аудиенции и разговори. Това е времето, когато във Ватикана пристигат от държавни глави и министри до групи, участващи в конференции. Тогава идват за разговори кардинали и епископи.

Обикновено във вторник папата почива, тъй като се подготвя за общата аудиенция в сряда на п; „Свети Петър". В неделя по традиция е неделната молитва „Ангел Господен".

Един от любимите периоди на папата през деня е обядът. Тогава има възможност да си говори с гостите на „Санта Марта", кардинали, обикновени служители, негови приятели, а понякога дори и клошари, които са канени за обяд. Следобед си почива около час, след което започва отново работа. Чете документи, подготвя речи.

Във всекидневната работа го подпомагат двама секретари, а за малкото му домакинство се грижат двама икономи. Те му помагат за всекидневните нужди. За сигурността денем и нощем се грижи шефът на ватиканската жандармерия.

Светият отец вечеря в 20 часа, след което си ляга. Не обича да гледа телевизия. За резултатите от мачовете на любимия си отбор се информира от един от ватиканските гвардейци.

Приятели на папата са едновремешните му най-близки приятели. Ако съществува приятелство, то не се мени само защото някой е сменил функциите си, каза Франциск в интервю. Сред най-близките приятели на папата бяха Марсело Фигероа, пастор-евангелист и журналист, както и Алехандро Мармо, аржентински скулптор.

"Приятелството е нещо много свято. Библията казва, че има един или двама приятели. Преди да сметнеш някого за приятел, остави времето да го покаже", каза Франциск в интервю за аржентинско радио.