• 2 години след новия закон депутатите го променят, за да защитят и адвокатите
• Намаляват давността за оплаквания, ограничението ще важи само за анонимните
• Жалбите по телефона вече ще може да се записват

Поне 110 души са поискали защита, след като са подали сигнал за корупция през миналата година.

Това обяви правосъдният министър Георги Георгиев в парламента, докато защитаваше предложението на правителството за промени в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Текстовете са в сила от май 2023 г., но се наложи да бъдат коригирани заради липси и транспониране на европейски директиви.

Точната бройка на лицата, поискали защита след подаване на сигнал, министър Георгиев обеща да обяви при второ четене на закона, след като получи данни от Комисията за защита на личните данни.

Законодателната закрила над хора, алармиращи за корупционни практики, е едно от условията да тръгне второто плащане от около 1,4 млрд. лв. по плана за възстановяване. Очаква се законопроектът да е и на вниманието на ЕК при годишния доклад за върховенството на закона през юли.

Този четвъртък депутатите разгледаха две сходни предложения за изменения - на кабинета, и на ПП-ДБ. Правосъдният министър заяви, че техният проект е изготвен от експерти на министерството, а след това “изнесен на флашка и предложен като лична инициатива”. При гласуването проектът на ПП-ДБ събра само 72 гласа “за”, докато този на управляващите - 168.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обвини предходните кабинети, че не са направили нищо, а сега “законът мина толкова лесно”.

С измененията се предвижда адвокатите, нотариусите, съдебните изпълнители и юрисконсултите да бъдат защитени при подаване на сигнали за нарушения на законодателството или актове на ЕС, застрашаващи или увреждащи обществения интерес.

Идеята е изключението от защитата по закона да засяга само поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти.

Министър Георгиев обясни, че с текстовете се транспонират закони, но се разширява и засилва защитата, оправят се и пропуски, свързани с определени професии, “поради неудачен превод от предходни сладури”.

Според него измененията дават ясна защита за хората, подали сигнали - срещу уволнение, заплахи и опити за такива, изменение на трудовото правоотношение, отрицателна атестация срещу работата, принуда, отхвърляне и заплашване. Защитата не е малка и е в достатъчна степен, настоя той.

Хората, подали сигнали, имат право на безплатна правна помощ, а евентуални вреди, които може да търпят, се смятат за умишлено причинени, обясни Георгиев.

Премахва се и пречката да се образува производство по сигнали за нарушения, извършени преди повече от 2 г.

Ограничението ще важи обаче за анонимни сигнали. Точно тази част бе свързана с транспонирането на европейски директиви от 2010 г., които са без подобно времево ограничение за извършеното престъпление.

Писмените сигнали ще се подават чрез попълване на специален фомруляр. Същото важи и за устните и подадените по телефона, но вече е добавена и опцията при изрично съгласие на лицето, подаващо сигнала, “да бъде документиран и посредством запис на траен носител, позволяващ неговото извличане”.

През заключителните разпоредби се променя и Законът за местната власт - въвежда се изискване в общинските съвети да има постоянна етична комисия, която да разглежда сигнали за неетично поведение, за конфликт на интереси, за корупция на общински съветници и др., а информацията за нарушенията да се качва онлайн.

Промени преди окончателното гласуване обаче ще има, заяви Георгиев по време на дебата. Той пое ангажимент да се консултира и с Висшия адвокатски съвет как може да се гарантира адвокатската тайна и в същото време да може да се подават сигнали.

Правосъдният министър Георги Георгиев увери, че законът гарантира добра защита на хората, които подават сигнали за нарушения.