• 20-годишната Цветелина Таслакова умира в катастрофа преди 11 г. заедно с годеника си Влади и приятеля им Ники 
• Шофьорът, който е без книжка и с 12 присъди, е пуснат под домашен арест и бяга в Германия, където е задържан

За Ивелина Стаменова от Плевен смъртта на 12-годишната Сияна, която предизвика протести с искане за оставка на АПИ и обезопасяване на всички пътища у нас, е истинско дежавю. Преди 11 г. на същия път, на който загина момичето, но от другата страна, се случва ужасяваща катастрофа с 3 жертви. Сред тях е и сестрата на Ивелина - Цветелина.

Пред "24 часа" за първи път тя разказва за болката от загубата, за това, че именно дядото на Сияна вади телата на децата в онзи момент, както и смразяващите кръвта прилики между двата случая.

- Ивелина, разбрахме, че сестра ви е загинала при катастрофа на пътя, на който умира и Сияна. Как се случи?

- Станалото със Сияна отвори раната в сърцето ми отново, а датата 5 март 2014 г. не се забравя. Сестра ми Цветелина учеше право и трябваше да пътува с годеника си Влади (шофьорa) до София за последния им семестриален изпит. Бяха одобрени за бригада в САЩ и искаха да си вземат изпитите успешно. Родителите ми в този момент не бяха в страната. Бях сама. Сутринта изпратих сестра ми и ѝ казах, че я обичам. Тръгнаха рано. Пътуваха между село Петревене и Луковит - точно от другата страна на пътя, на който загина Сияна. Бяха с още двама приятели. След известно време ѝ писах в месинджър, за да видя какво става. Тя не отговаряше. Звънях и по телефона. Започнах да усещам, че нещо се случва. Накрая родителите ни ми звъннаха, за да ми кажат, че децата са катастрофирали. Веднага тръгнах към болницата. Прехвърлиха ги от тази в Ловеч към Плевен, където вече чакаха всичките им приятели. Разбрах, че сестра ми е в реанимация и са я вкарали в операционна, а годеникът ѝ е загинал на място. Поел е най-големия удар и тежест от връхлитащата ги кола. Ники (момчето зад него) е починал от кръвоизлив, когато медиците са се опитвали да го измъкнат от смачканите ламарини. Сестра ми е извадена в безсъзнание, адски потрошена с политравма. На медицински език - травми, несъвместими с живота. Момчето зад нея Иван беше със счупена ключица и крак.

От четирима души оцеля само той, но се възстановява и до днес. Съдба е, че един от пожарникарите, които са ги вадили от колата, е именно дядото на Сияна.

- Дядото на Сияна е бил в екипа преди 11 години?

- Да. Сестра ми е пищяла под ламарините. Било е страшно, но дядото на Сияна е изключително съвестен и добър. Приемал е сърцато работата и задълженията си. Не познавам семейството му лично, но се надявам той да се пребори и да живее. На родителите - кураж. Знам, че в такива моменти трябва да се съберем и да опитаме да преборим системата. За съжаление, не можем да върнем тези прекрасни деца, но можем да принудим институциите да си свършат работата.

- Шофьорът, причинил катастрофата, имаше ли криминални регистрации? Този, който убива Сияна, е имал нарушения.

- Нашият шофьор никога не е притежавал книжка. Карал е с несъобразена скорост и се е движил в тяхното платно, без да има адекватна причина за това. Нямало е къде да се свият и да избегнат удара. До тях е имало стена от скали. Хюриет (така се казва виновникът) бяга от местопрестъплението и се укрива в чужда къща. Опитва да излъже, че не е шофирал. Полицията го хваща, но е пуснат под домашен арест - убиваш двама, трети бере душа, осакатяваш четвърти, а си освободен да си ходиш вкъщи. Не спряхме да се тревожим, че ще напусне страната, предвид миналото му. Имаше над 90 криминални регистрации и 12 присъди до момента на катастрофата. Най-фрапиращото е, че едно от провиненията му е отказ да спре на стоп палка и на бензиностанция се опитва да прегази полицаи. В крайна сметка избяга през Дунав мост и се укри в Германия. Мина време, докато властите ни се задействат и издадат европейска заповед за арест. Впоследствие разбрахме, че той се занимава с автокражби в Германия и се разхождал из курортите. Явно беше нарушил законите и германските власти го заловиха, след което екстрадираха обратно у нас. През цялото това време сестра ми премина през редица животоспасяващи операции, но почина. Знаете ли какво е да седиш и да чакаш от сутрин до вечер пред реанимацията с надеждата за информация, че все още е жива? Не го пожелавам на никого.

- Как приключи делото ви?

- С присъда от 15 г. затвор. Грозно е, но всеки нормален човек може да си прави изводите. По 5 г. за загинало дете. Добре дошли в България. Силно се надявам съдебната система да се размърда. В САЩ този човек щеше да излежава 3 доживотни. Действията му говорят за поведениe на примат - убиваш почти 4-ма и бягаш. Първичност и бездушие. Недоумявам как хората са способни на подобно нещо. Колкото виновен е той, толкова виновни са и веригата от институции. Ако в България всеки подхождаше адекватно към задълженията си, тези деца и още хиляди щяха да са живи.

- Какви са приликите между вашия случай и този на Сияна?

- Основната прилика може да се обобщи с една дума - бездействие. В случая на Сияна имаме хиляди сигнали за компрометиран път - органите са бездействали. В нашия случай - отявлено поведение на потенциален убиец на пътя и бездействието на контролните органи. Другото общо е, че загиват деца - Сияна на 13 г., сестра ми Цвети на 20, Влади на 20, Ники на 20. Статистиката е плашеща. Каквото и становище да има от АПИ, пътищата ни са компрометирани. От началото на годината на територията на област Плевен е имало 1194 ПТП-та с 30 загинали и 317 ранени. Област Ловеч пък е на първо място по катастрофи у нас.

Важна е и толерантността на пътя. Трябва да се научим, че не сме над законите. Част съм от автомобилен клуб и съм шофьор, но и майка. Общата страст към автомобили и мотори не трябва да е повод за нечия смърт. Идеята е да сме задружни, да си помагаме и да спазваме нормите на поведение. Да се стремим към по-добра промяна и бъдеще за децата ни.

- Имаше ли промени в законите след трагедията, сполетяла семейството ви?

- По наша инициатива максималното наказание след случая ни по текст за причиняване смърт на повече от едно лице се увеличи от 15 на 20 г. затвор. Тоест, ако има такъв казус, причинителят вече ще излежава наказание с 5 г. повече от нашата постановена присъда.

- Какво бихте посъветвали близките на Сияна?

- Да бъдат силни. Никой никога няма да ги разбере освен хората, преминали през това. Посоката им е правилна. Когато ти отнемат най-скъпото и нямаш какво да губиш, трябва да се вкопчиш в справедливостта. Ние постъпихме по същия начин. Години наред ходихме на гробищата. Цвети не се върна. Инициирането на промени за бъдещето на децата е правилният начин. Пожелавам им кураж. Дано някак преминат през ужаса.

- Разкажете ни повече за сестра ви?

- Сестра ми беше прекрасно слънчево момиче. Изключително борбен, добър и амбициозен човек. Душата на компанията. Беше приета първа година студентка по право и искаше да се занимава с това. Беше отличничка. С годеника ѝ бяха заедно от малки, безумно много се обичаха. Рядко ще видите подобна любов - искрена и чиста. Имаше мечти за семейство. Беше обичана и уважавана от всички. Социална и комуникативна. Липсва ми, много.

- Затихва ли болката?

- Никога. Аз и семейството ми отдавна не посрещаме празници като нормални семейства - с настроение и вълнение. Знаем, че столовете около трапезата ни са празни и хората ги няма. Опитваме се да продължим - всеки по своя начин. Но животът никога няма да е същият. Призовавам хората да не си позволяват да шофират автомобили уморени, пили, дрогирани, без да са правоспособни водачи и да имат необходимите документи за това. Като част и член на автоклуб апелирам: пътищата не са мястото за удовлетворяване на нуждата от адреналин. Институциите също да имат съвест, защото в тях са нечии бащи и дядовци. Не на Сияна, Цветелина, Влади и Ники, но могат да станат част от плашещата статистика, ако не направят необходимото. Ако контролните органи и в двата случая си бяха свършили работата, тези деца щяха да са живи и да са сред нас.