Това ме кара да се чувствам обидно. А фейк атаката срещу мен може да се случи на всекиго, казва журналистката

Информацията се обезцени, потокът от новини се превръща в блато

Руският сайт за пропагандни фейкове EADaily, или Eurasia Daily, забърка името на известнaта журналистка от Нова тв Миа Сантова в шпионски скандал с две българки в Австрия. Във въпросния сайт за фалшиви новини името на фризьорката Цветанка Дончева, обявена от австрийските власти като преследвач на Христо Грозев, е заменено с това на Миа Сантова. Измамата бързо бе разкрита, но повдига редица въпроси – кой има интерес от подобен скандал?

- Като журналисти всички ние многократно сме си задавали въпроса как ефективно да се борим с фейковете, но е съвсем различно, когато човек се сблъска от първо лице с лъжата - след този опит имате ли нови отговори или нов поглед в това отношение?

- Според мен това би трябвало да е основната ни тема като журналисти и като общество. Потокът от фалшиви новини се превръща в блато, в което истината затъва. И ние нямаме адекватно оръжие и механизъм за справяне с този проблем. Тук първо място би трябвало да заема етиката и моралът на всекиго, който нарича себе си „журналист" - това е фундаментът, на който трябва да стъпим. Кой е авторът на дадена информация? Официален ли е този източник? Къде е публикувана? Проверена ли е? Това е отговорност на медиите и лично на всеки журналист. Когато започвах работа в телевизията преди 30 години, ни учеха, че една новина трябва да бъде потвърдена от три независими източника! Сега това звучи като шега... И всички ние лично сме отговорни за обезценяването на стойността на информацията. Всичко може да бъде казано, всичко може да бъде публикувано, всеки може да отвори интернет и да навреди с няколко клика. А ние сме въоръжени с аналогови копия в една дигитална война.

Това което се случи на мен, утре може да се случи на всеки един от нас. На всеки колега и на всеки човек. Ще ми се да можем да се подкрепяме и да сме единни в такива моменти. Затова много ви благодаря за това интервю.

- Все още се чудя каква бе целта на този фейк? Бе очевидно, че ефектът му ще приключи за максимум 1 - 2 дни, но какво може да се крие зад това?

- Нямам отговор на този въпрос. За мен това беше истински шок. Кому е нужно това и какво цели, не мога да си обясня. Умишлена атака ли беше или нечия глупава грешка? Възможно е и да е част от антибългарска кампания. В австрийските медии през последната седмица „българин" стана синоним на „руски шпионин". И като българка това ме кара да се чувствам ужасно обидно.

- Как преминахте през тези първи инфарктни часове, когато се налагаше да обяснявате, че нямате "брат или сестра"?

- Първите един-два часа бяха много неприятни - докато се ориентирам, докато успея да се свържа с приятелите си в София, които следяха как тази фалшива информация се мултиплицира в интернет. Веднага се свързах и с ръководството на Нова телевизия, които моментално реагираха в моя подкрепа.

Виждайки как тази клевета плъзва в социалните мрежи, бях погнусена. За щастие все още повечето хора имат здрав разум и повечето коментари бяха позитивни. 

- Спестихте ли на дъщеря си бурята в чаша вода или тя разбра всичко? Как го прие? Съпругът ви как го понесе?

- Дъщеря ми е само на десет години - хем е малка, хем вече е голямо момиче и можем да говорим почти за всичко. Но, разбира се, не съм й обяснявала подробности. Само знаеше, че имам работа и е важно. А съпругът ми беше въвлечен от София в този момент и той на свой ред прекара няколко инфарктни часа.

- Вероятно за всички ще е много любопитно да разкажете как се решихте да живеете във Виена, имате толкова много приятели в България. Дъщеря ви ли бе факторът Х, който надделя в семейното решение?

- Основната причина да предприема тази стъпка е, естествено, дъщеря ми Ида. Исках да има възможността да израсне в космополитна среда, да учи езици, да общува с хора от различни националности. Мисля, че това е безценно и уникална възможност, ако можем да я осигурим на децата си. Аз самата съм живяла като дете извън България и това е нещо, което приемам като голям късмет. 

- Как се приспособихте към спокойния и подреден начин на живот във Виена? Вие от съвсем млада свикнахте със стресовия ритъм на нюзрума, с натоварения график?

- Никога не съм се плашила от промяна. Даже често съм я търсила целенасочено. Тук във Виена животът е определено по-спокоен и регулиран. Разликата е проста - има правила и те се спазват. С това лесно се свиква. Усещането, че държавата се грижи за гражданите си, е много осезаемо. Виена не е огромна космополитна столица, в същото време е богат на събития и пъстър град. Има по малко от всичко. Но за мен най-важното беше, че е прекрасно място за отглеждане на дете. Ида беше на пет години, когато дойдохме и веднага се почувства като у дома си. Така решението да останем беше взето. В началото ми беше трудно - трябва да започнеш от нулата да градиш живот. Не знаеш къде е болницата, къде е разрешено паркирането, на кого да се обадиш, ако се развали хладилникът. Ей такива малки неща, които обаче правят всъщност живота.

- Във Виена водите ли мечтания живот - за мнозина красивите градини, изисканата аристократична атмосфера и класическата музика вероятно ще са достатъчни? Има ли нещо, което ви липсва във Виена? Нещо, с което правите компромиси?

- Описвате туристическата представа за Виена и да, Виена е и това. Но всъщност ежедневието не е само музеи и валсове на Щраус, за съжаление. Тук има една особена строгост и хората са по-скоро дистанцирани. Приемат чужденците, но не им се радват ентусиазирано. Определено ми липсват приятелите. Това на моменти е голямата ми болка.

- Бързо ли излизате от стресови ситуации - имате ли протокол?

- Мисля, че професията ми ме е научила да излизам бързо от стресови ситуации. В телевизията и в частност в новините нямаш време да се отдаваш на емоции. Обръща ти се стомахът за секунди и после се стягаш и продължаваш. Ние, телевизионерите, затова сме такива нерваци - винаги си мислим, че имаме 10 секунди до ефир.

- Липсват ли ви приятелите в България? Имам предвид контакта очи в очи, не онлайн? Удобно ли е да кажете как те ви подкрепиха в тази необичайна ситуация?

- Много ми липсват. Но през последните дни си дадох сметка, че са прекрасни хора и мога винаги да разчитам на тях. Най-близките ми приятелки Добрина Чешмеджиева и Татяна Тасева бяха първите, които реагираха светкавично и ми помогнаха безкрайно. Николай Дойнов, Георги Милков - част от най-тесния ми кръг веднага реагираха. Буквално обърнаха света, за да ми помогнат, когато се случи тази неприятност преди дни. Телефонът ми не спираше да звъни и всеки намери точните думи да ме успокои. Беше безценно. 

- Днес Миа Сантова за какво мечтае - в професионален и личен план?

- С възрастта сведох мечтанието до рационални желания. Да имам спокойствието и възможността да живея качествено и да мога да дам на детето си максимална сигурност и обич.