Имало ли е лунно затъмнение по време на боевете за Шипка през 1877 г.? Преди известно време получих подобни въпроси, „поразрових се" и отговорът е – да.

За пръв път прочетох за тази история преди 20-тина години в една статия, подписана от инж. Иван Иванов. Спомням си я, защото се опитах да поканя автора в тогавашното „Шоу на Слави", но така и не успях да го открия. Покойният шеф на НВИМ Петко Йотов също с емоция ми е разказвал как в нощта на 11 срещу 12 август (по стар стил), точно в деня на най-критичното сражение, месецът потъмнял и станал „кървавочервен", а османските войски били обзети от суеверен страх, смут и паника.

Според най-новите астрономически и исторически публикации това действително се е случило. Особено впечатляващи са изследванията на Пенчо Маркишки от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН и катедра „Астрономия" на СУ „Св. Климент Охридски". Наистина, на 11 срещу 12 август 1877 година (23 срещу 24 по нов стил) от Шипка е могло да бъде наблюдавано пълно лунно затъмнение, чиято пълна фаза продължила почти два часа, а луната постепенно придобила тъмен кървавочервен цвят.

Явлението е описано и в спомените на някои опълченци, както и от главния летописец на опълчението – командирът на 2-ра рота от Трета дружина, бъдещият полковник Стефан Кисов. Ето какво пише в спомените си известният опълченец Михаил Ефтимов Манчев:

„Това небесно явление ето какво беше:

Тъкмо посред нощ, когато Сюлейман се бе решил по хладината да превземе позициите или остави да избият всичката му войска, а той сам-саминичък да се върне при дяда султана и му поднесе поздравленията, които още от първий ден и до тая минута защитниците на върха не преставаха да го молят да поднесе, на тъмносиньото безоблачно и прозрачно небе се появи величествено явление - месецът затъмня! Той затъмня, но не цял: едно малко червено кълбо се не изгуби от пред очите на присъствующите на тоя връх. Появяването на небесното това чудовище така внезапно прекъсна турците, които го имат за свой герб, щото на минутата те прекъснаха нападенията и наконец пълна тишина се възцари на върха и трая до сутринта..."

Испанският художник Хосе Пелисер (той е каталунец и заслужава отделен разказ), който по време на войната е кореспондент на „Илюстрасион Еспаньола и Американа", дори рисува картина, озаглавена в каталозите като „Битката при лунното затъмнение на 23 август 1877 г." Други рисунки показват паниката, обзела Цариград, тъй като мюсюлманите смятали лунното затъмнение за лоша поличба, а през 1877 година имало две големи подобни явления.

Защо ви разказвам тази история? Първо, защото самият аз дълги години я смятах по-скоро за легендарна. Второ, защото въпреки че това явление най-вероятно няма никакво влияние върху хода на сраженията (на 11 август, преди затъмнението, отрядът на Радецки вече е пристигнал), то все пак по някакъв странен начин ни показва как сякаш природата или Провидението дава знак на защитниците на Шипка. И като че ли „земя и небо" застават на наша страна в жестоката битка. И почти пророчески звучат думите на Ботев:

„Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небо, звяр и природа

и певци песни за него пеят..."

От фейсбук