Много мисли изпълват главата ми на фона на всичко, случващо се по света. В една държава редът се изкривява с аргумента "да има печалба" от средноинтелигентен амбулантен търговец и силният се издига в идеал, в други държави се борят за свобода и за храна. В трета нисък човек с комплекси за малоценност и тежко детство се опитва да си докаже, че става за нещо и избива хора. В четвърти се чудят как да се справят с трагедии в дискотеки и по гари, защото са корумпирани и нищо не работи. В пети пък по чудо няма нищо катастрофално тази седмица, въпреки корупцията, но пък хората пият белина и измъчват животни за пари - идеалът е амбулантният търговец в началото.

Все нездрави и крайни действия и реакции. Нещо не е наред, всички като полудели фучат напред-назад. Как решаваме какво е правилно/нормално и какво не? Това е важен етичен въпрос.

Моето мнение (незадължително) - не правим на другите това, което не искаме да ни правят на нас. И ги оставяме да си живеят живота, докато не вредят на никого. Ако вредят, ги спираме. Това е.

*От фейсбук