Как сме именували и преименували по политическата конюнктура

Кметът на столичния район "Средец" Трайчо Трайков призова да се обсъди ново име на ул. "Граф Игнатиев". Вероятно мотивът му е да се възстанови историческата истина, каквото и да се разбира под това. Трайков обаче се затруднява с ново име, и докато такова не се появи, предложението не може да бъде внесено за разглеждане в Столичния общински съвет.

Така или иначе софиянци, а и българското общество, отново е пратено на трибуните на "футболен мач". Вече се чуват и клеймящото "У-у-у", и крещящите от радост "Ама какъв брилянтен гол вкара!". Напълно разбираемо в един разделен народ.

Първият въпрос, който поражда предложението е

защо да се прекръсти само "Граф Игнатиев"  а не и други софийски улици?

Да започнем от бул. "Дондуков" и да продължим със "Скобелев", "Паренсов", "Алабин", "Княз Черкаски", "Юрий Венелин", "Тотлебен", "Аксаков", да не пропуснем "Московска", та стигнем до "Ф. М. Достоевски", комплекс "Лев Толстой" и университетската многопрофилна болница "Н. Пирогов".

Улицата е кръстена "Граф Игнатиев" през 1895 г. и сменя старото турско име, което значи Улицата на кадъните, а след него и "Самоковска". Годината е тази, в която княз Фердинанд праща делегация да поднови прекъснатите в резултат на преврата срещу княз Батенберг за пръв път българо-руски отношения. После те ще прекъсват и подновяват още два пъти. Какъв по-добър мотив от това на името на руския граф да се кръсти централната софийска улица. По-късно е изпратена делегация за помирение с Русия, в която е и Иван Вазов. Отношенията не само са възстановени, но е поставено началото с преименуването на улици, да се постигат и международните въжделения на България.

Иначе, като тръгнем по картата на България от Суворово на изток до Курило на запад, (че и то е кръстено на руски дипломат), как да променим тия руски имена?

Вече има предположения

как да се кръсти военното летище край Граф Игнатиево –

ту "Димитър Списаревски", ту "Асен Йорданов". Самото село обаче ще ли да се преименува? То носи това име от 1902 г. Първоначално е "Граф Игнатиев", после е добавено "o". Поводът е 25-годишнината от Шипченските боеве, на тържественото честване на които граф Игнатиев е посрещнат като национален герой и прави тържествена обиколка из България.

По внушение на княз Фердинанд правителството на Стоян Данев подарява земя на Русия, на която да се издигне храм-паметника в село Шипка. На самият връх пък един до друг са Фердинанд и граф Николай Игнатиев. В днешно време на графа мнозина му вмениха всякакви вини – от това, че бил руски шпионин начело на Азиатския департамент, предал Левски и настоявал да бъде обесен, че и не защитил Сан Стефанския договор, забравяйки кой разпокъса България в Берлин и последствията от това. 

В началото, веднага след Освобождението, на десетина хилядната София не са й трябвали кой знае какви имена на малобройните улици.

Софиянци са си ги кръщавали по посоките, към които водят – Витоша, Пиротска, Орханийска, Самоковска, Ломско и Цариградско шосета. Последващите години показват, че нито една от тях не е запазила старото си име – сменяно е по 3-4 пъти, а после на някои възстановявано.

На първия български княз след 1879 г. Александър I Батенберг е кръстена една яхта, на подареният му дворец край Варна му дават името "Сандрово" и улицата, на която е неговият т.н. Малък дворец е наречена "Княжевска", след десетина години прекръстена в чест на Съединението на "6 септември". "Дондуков" обаче получава името си именно при управлението на княз Ал. Батенберг през 1881 г.

С идването на княз Фердинанд нещата драстично се променят към прослава не само на княжеското име, а и род. "Фердинанд" е кръстен булевард, днес разделен на няколко части, а тогава почти кръгов. Започва от днешната Сточна гара, преминава край Софийския университет, пресича ул. "Граф Игнатиев", продължава край днешното НДК, върви по "Христо Ботев" и стига до Централна гара. На майка му княгиня Клементина е наречен днешният бул. "Ал. Стамболийски". След сватбата му с Мария Луиза в нейна чест е преименувано старото "Ломско шосе" от днешния ЦУМ до Централна гара. След втората му сватба с княгиня Елеонора старата улица "Регентска" приема нейното име. Днес е бул. "Янко Сакъзов". Не е забравена и княгиня Евдокия - така се казва днешния пл. "Журналист".

Оттам насетне политическа конюнктура, прераства в

признателност към силните на деня в Европа и света

След връщането на Южна Добруджа, включването на България във Втората световна война на страната на Германия и предаването на Македония под българско административно управление се появяват булевардите "Хитлер" – от днешния театър София до ул. "Гурко", "Мусолини" – от там до бул. "Фритьов Нансен".

Не е забравен и тъстът на цар Борис III Виктор Емануил. Така е кръстена "Елеонора" от Паметника Левски до моста при днешния Театър София. Предложението е на кмета Иван Иванов. По-нататък тия политически преименувания изчезват. След 1941 г. България за втори път посреща "освободители" през 1944 г.

Всички стари имена са захвърлени на бунището на историята, така както я разбират комунистите и започва поредното прекръщаване на улици. Този път като акт на отмъщение. Започва се с "Ленин", което е старото "Цариградско шосе", че и новопостроен жилищен комплекс около него, "Маршал Бюрюзов", "Маршал Толбухин" от Паметника Левски до НДК, а към Сточна гара става "Волгоград", улица преди това именувана и "Константин Стоилов". Площад "Княгиня Евдокия" вече е "Йорданка Чанкова". "Пиротска" е наречена на болшевика Андрей Жданов. Пръкват се и ул. "Комунистически манифест" и жилищен комплекс "Червена звезда". Намества се и чехословашкият министър-председател Клемент Готвалд на мястото на Хитлер. През 1973 г. в кв."Младост" е кръстен бул. "Салвадор Алиенде", днес "Андрей Сахаров". "Регентска", временно "Янко Забунов", за пореден път сменя името си и става "Ген. Владимир Заимов". Тенденцията на безогледно, а и безсмислено прекръщаване на улици продължава.

Истинска вакханалия на "благодарността" е приживе, и особено след смъртта на Сталин. Варна, язовир Искър, връх Мусала, бул. "Витоша", десетки училища, предприятия и учреждения са прекръстени на негово име. Та се стига до парадокса софиянци да тръгват от един Сталин и да стигат до друг.

Смислената поука е, че улици, градове, населени места и паметници не бива да не се кръщават на живи хора.

Днес обаче с имената на улиците в столицата цари истински хаос. Има си имена на градове и села, имена на реки, гори, ливади, поляни, върхове и местности. Според изследователи едва една пета от тях носят имена на заслужили и с принос в българската и световната история и култура. Има си и странни и нелогиччни имена като улица "Михал", незнайно на Мишкоед по пиесата на Сава Доброплодни, или на оня дето мнозина го гонят. Има си и улица на Джон Ленън. А защо не и на Бийтълс, че и те формално са "покойници" от 1970 г., макар песните им да са живи. Има си и улици "Георги Аспарухов" и "Никола Котков". Това пък сигурно ще подтикне футболните агитки на другите отбори да искат и техни легендарни футболисти да бъдат увековечени. В същото време си има и над 500 улици само с номера.

В опита си да въведе някакъв ред в кръщаването на улици, паметници, училища и обществени сгради Столична община приема наредба от 2007 г., допълвана през годините, което упоменава, че имената им трябва да са свързани с живота и дейността на видни общественици, военни, политически и културни дейци. Добавено е, че може и да са хора с принос за световното и национално развитие и за развитието на София. Именуват се е обекти с общинско значение на територията на Столична община, които са останали безименни. Колкото до преименуването, то става "когато се възстанови историческото наименование или историческата справедливост". На чужди личности се именува само когато става дума за изключителни заслуги към България.

В последно време в тая наредба се вмести и един площад "Героите на Украйна" върху едно до 2022 г. безименно място от хотел "Москва" до Руското посолство. Има и предложение за ул. "Алексей Навални".

А как ли ще заври полититическия котел, ако някой, който има право да внася предложение за именуване на улици, реши някоя от тях да се казва "Тодор Живков".

Ако се замислим, обаче, миналият ни опит би трябвало да ни научи, че с преименуване на улици, получили гражданственост в продължение на години няма да се харесаме на когото и да било, нито пък кой знае колко ще се нагодим към временната политическата конюнктура. В края на краищата времето се появява с голямата гъба, трие което не му е нужно и оставя само това, на което е отсъдено да бъде трайно. А да си променяме историята със задна дата едва ли е перспективна кауза. Не можем да се отречем от нея, още по-малко пък да вземаме това, което ни е удобно.