На 74 Веска Недева буквално се подиграва със законите на физиката, издържайки на физически натоварвания, които са непосилни и за 20-годишните

Tренировката е толкова интензивна, че половината от присъстващите вече едва помръдват крайници и опитват какви ли не дребни хитрини, за да си осигурят кратка почивка. Инструкторката отпред е бдителна и въпреки че подскача като пумпал на импровизираната си трибунка, често прави шеговити забележки на кръшкачите.

Веска Недева сякаш не познава значението на думата “умора”. От първата до последната секунда тя успява да поддържа темпо, което се оказва непосилно и за двайсетгодишните момичета в залата. Сензационното в случая е, че тези дни г-жа Недева ще посрещне 74-тия си рожден ден.

Някогашната шампионка по кану-каяк не признава ограниченията на възрастта и се надсмива над законите на физиката.

Почти всекидневно тя води поне 3 тренировки по аеробика

и още по-ужасяващата степаеробика. Става дума за здраво скачане, клякане и разпъване на сковани от заседналия начин на живот крайници. В края на заниманията повечето от участничките едва успяват да си кажат името от умора. А тяхната 74-годишна треньорка е просто леко запъхтяна и готова за нови предизвикателства.

“Как става ли? Със ставането от леглото започвам да търся моите причини да бъда щастлива. И успявам да откривам щастието в малките неща – в хубавата утрин, в черното кафе, в пеещите птици навън... После влизам в залата и успявам да предам цялата тази енергия на момичетата, които са дошли да се поразкършат с мен”, разказва пред “24 часа - 168 истории” Веска Недева.

Положителната настройка към околния свят обаче не е единствената причина да поддържа топформа на тези години.

Навремето тя е една от изявените ни състезателки в кану-каяка и десет години е неизменна част от националния отбор. Влизането ѝ в елитния спорт е съпътствано от какви ли не перипетии, но още тогава Веска Недева вече се е научила да превръща трудностите в лични победи.

“Бях дребничко момиченце, което в никакъв случай не е мечтата на треньорите по кану-каяк. В нашата дисциплина се искат високи хора с дълги ръце, за да имат по-добра техника на гребане. Заради лошите ми физически данни все ме изтикваха в края на редицата. Бяха ми дали една тежка руска лодка с надеждата, че ще се помъча известно време и сама ще се откажа. Явно не знаеха с кого си имат работа”, спомня си с усмивка бившата националка. Тя много бързо осъзнава, че ако иска да постигне нещо значимо, ще трябва да бъде по-различна от останалите.

“Моите съотборнички бързаха след тренировка да се приберат, за да се нагласят за дискотека, но аз оставах да греба във водите на Панчаревското езеро.

Сутрин ставах преди изгрев слънце,

ходех да тренирам от пет до шест, после на училище и после пак в лодката. Свикнах със стария руски каяк и изведнъж се оказа, че дребосъчката редовно започна да бие големите звезди на 500 метра. Глезлите се оплакаха, че моят каяк бил тежък и съответно по-стабилен във водата. Тогава треньорите наредиха да се сменим. Наместих се в една божествена английска лодка и станах почти непобедима. 44-килограмовото фъстъче си извоюва място в националния отбор”, смее се Веска Недева.

След почти пълната си доминация на домашната сцена, където няколко пъти става републикански шампион, тя съвсем естествено решава да се занимава с треньорска кариера след края на състезателната. И там нещата ѝ потръгват повече от добре.

“Започнах да тренирам малки деца на академично гребане. В студ и пек управлявах една моторница и учех хлапетата как да бъдат по-добри от останалите. Бършех сополи и награждавах с шоколад за добро поведение. Впоследствие

тези сополанковци станаха шампиони,

а днес повечето от тях са на престижни постове по върховете на държавата”, продължава да изброява заслуги легендата в кану-каяка. Усилията ѝ да бъде винаги успешна обаче имат своята цена. Тя започва да не се чувства добре физически, а лекарите ѝ казват, че трябва да пие силни лекарства, за да контролира кръвното си налягане.

“В този момент реших да се откажа от гребането. И изведнъж се оказах безработна, разведена и с две деца в скута. Трябваше някак да се оцелява и отидох да мия чинии в Съюза на композиторите. Там ме намери легендарният спортен журналист Людмил Неделчев - Люпи. Като ме видя, възкликна: “Ама какво правиш тук?

Идвай с мен да правим двамата вестник “Левски”

Никога няма да забравя добрината му, Бог да го прости. Благодарение на него се оттласнах от дъното, а след това започнах и с тренировките по аеробика”, разказва още Веска Недева, която днес е истинска звезда в тренировъчната зала. И то напълно заслужено!