Няма да има никакъв драматизъм с влизането в еврозоната за никого от българските граждани. И в момента в портфейлите ни има евро, само че на него пише лев. Ние отдавна сме вързани първо към немската марка, след нейното отпадане - към еврото. Стойността на лева към еврото е 1,95583 и съгласно две решения на Народното събрание това ще е курсът, по който ще влезем. Ние ще променим вида на банкнотите, които имаме в себе си, няма да променим стойността на валутата, която имаме и в момента.

Това коментира Добри Митрев от Българската стопанска камара пред Нова тв.

Той даде пример, че и в чейнджбюрата пише BGN - номинал, не пише лев. Точно защото ние сме във фискален съвет, а бордът е вързан към еврото - втората по стабилност валута в света. Тоест - за гражданите и бизнеса предимствата ще бъдат много повече, допълни Митрев. Обясни, че цените в магазините трябва да се закръглят в полза на потребителя.

Банките са абсолютно подготвени, счетоводните къщи, общините, но това са технически въпроси, които предстоят да бъдат решени до края на годината, допълни той.

Дори България да поиска два извънредни конвергентни доклада от ЕК и ЕЦБ, това вероятно ще стане май месец, ако ще има решение, то ще е вероятно юни или началото на юли. Нищо не е сигурно, тогава ще се направи оценката, твърде много изпреварваме събитията.

Иначе чисто технически няма какво сложно да се случи - всеки, който има депозит в лева, в нула часа той се обръща в евро, същото се случва и с кредити, банкоматите започват да пускат евро, ще има цени и в лева, и в евро в началото, ще може левовете да се обменят в банките. Това каза пък Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

Поскъпването си идва и без еврото, трябва да се говори по тези теми, но да не ги свързваме с 1 януари, допълни Богданов.

Много големи са диспропорциите със средните възнаграждения в страната и това доказва грешките, които допусна парламентът в последните няколко години с обвързването на средната работна заплата за страната с редица възнаграждения. Говорим за сектори като отбрана и сигурност, образование, правосъдие. Имаме градски центрове, където възнагражденията са високи. Столицата и големите градове изсмукват човешия ресурс от малките населени места. И когато говорим за средна работна заплата - погледнете и минималната работна заплата, която е еднаква за цялата територия. И на места минималната става равна почти на средната, коментира Митрев.

В България с високо заплащане са най-общо 4 сектора - енергетика, добивна индустрия, информационни технологии и финанси. И в последните години - висши държавни служители и в съдебната система. Практически в България финанси, IT и висши държавни служители са в столицата и големият въпрос е какво да се направи, че повече добре платени работни места и повече високопроизводителни бизнеси да се случват и в други територии на страната, допълни Лъчезар Богданов. Бизнес среда, законодателство, регионална политика, образование, демография - все фактори, които се комбинират. Големият въпрос е когато натискът за заплатите е нагоре, кой може да ги плаща - това са високотехнологичните бизнеси, каза той.

Държавата иска да увеличи максималния осигурителен доход. 8% на 4130 лева са около 330 лв. само здравната вноска, сметна Митрев. Това е прекомерно натоварване. 53% данък труд. При тези увеличени вноски, при максимално осигурителен доход, над 50 и няколко лева ще бъде допълнителната вноска, която работникът или служителят трябва да даде, и над 70 лв. - работодателят. Това са едни 130 лева, които на практика водят до обедняване на работника, допълни той.

Това е сметка, която показва как приказките, че в България данъците са ужасно ниски, са спорни. Когато натрупаме цялата осигурителна тежест върху труда и всички останали данъци - и затова, като гледаме картината, имаме преразпределение на бюджета на 40% от БВП. Грубо казано - 40% от това, което се създава от икономиката, се изземва от държавата с данъци, осигуровки и такси и след това се харчи през бюджета, допълни Богданов.