Пореден тъжен репортаж за опашки, които се точат по три часа, за да се качат хората на кабинката в Банско. Едно е сигурно: повечето чужденци, дошли да карат у нас- уточнявам - да карат, а не да се напиват - няма да се върнат пак. Няма как да отиваш някъде с огромното желание да караш ски и в 11 сутринта все още да стоиш прав и да чакаш да тръгнеш нагоре в кабинка, която прилича на Дядовата ръкавичка.

В репортажа на "Нова" мнозина казват, че идвали хора, които "изпреварват" опашката. Горките не са разбрали, че съществува втори вид "пас" - купуваш приоритетно качване, което е също огромна опашка, но е много по-малка от другата. Та картата за каране е една работа, таксата за приоритетен пас - друга - демек чакаш само около час.

Ако не бъде въведена дневна квота за брой скиори (което акълът не ми го побира как може да стане), скоро Банско ще е само място за късане на нерви и травми, за който е стигнал до пистите. И не защото от Банско не могат да построят нова кабинка, която е досущ същата като в Шладминг, например, за 10 души с размерите на стая и която почти никога не може да се напълни, но никой не им разрешава да го направят. Никой не им разрешава да увеличат пистите, макар курортът да е фантастичен!

Пистите на Банско са разкошни, но с по десет човека в една и съща зона върху склона, те са откровено опасни за здравето и от моя кръг познати, всички със счупени ребра и скъсани кръстни връзки на коленете са пострадали там, ударени в гръб или странично от някой, който не може да спре.

Бях в Банско, когато в рамките на едно спускане Марк Жирардели беше изхвърлен в гората на два пъти от скиори, които не успяват да спрат. Единия път се наложи да си търси телефона, защото излетял от джоба му някъде в снега. А Марк Жирардели ще оцелее, дори да го пуснат от хеликоптер. Уви, повечето хора там не са световни шампиони.

Противно на легендата, че в Алпите курортите започват от 3 хиляди метра (тези, които го твърдят не са виждали Алпи), преди дни завърши поредното Световно първенство по ски в Заалбах в Австрия на писти, като най-високата точка в курорта е на 2 хил. м., а започва от 830 м. В Шладминг е още по-ниско, а там се проведе не само световното през 2013 г, но и едни от най-известните и елитни състезания - нощният слалом и гигантски слалом приключват на 760 м. надморска височина.

Българските зимни курорти се нуждаят от три неща: от още кабинки и седалки и то съвременни, още писти и политическа воля да получим правото да спортуваме в България.

От фейсбук