Формулата за успешен бойкот: По-дълъг и само срещу конкретни стоки

За разлика от Хърватия, където само за седмица цените на хранителните продукти след организирания от гражданите бойкот паднаха наполовина, у нас резултатът от него бе незадоволителен и без реални последствия. 

На свой ред правителството обяви, че ще предприеме "меки" мерки в тази деликатна сфера, но без да нарушава принципите на пазарната икономика. Заговори се за контрол върху надценките, а някои политически формации у нас дори побързаха да внесат и законопроекти за държавно регулиране на цените. А в това отношение ние сме рекордьори и имаме богати традиции, тъй като почти целият ХХ век у нас, макар и често със съмнителен успех, минава под знака на различни видове държавна регулация на селскостопанската продукция.

В последно време храните поскъпнаха значително, а оттам дойдоха и съмненията, че част от увеличението е плод на пазарни манипулации.

Но може ли да се контролират цените на основните стоки, без това да пречи на пазарните принципи? 

"24 часа - 168 истории" потърси аналогични случаи от миналото - наши и чужди. Проверката показва, че бойкотът с цел смъкване на цените на основни продукти има смисъл и в много краища на света той е довеждал до желания ефект за потребителите - поевтиняване на храните. Но протестът е бил много по-силен и ефективен, когато се е прилагал за конкретни продукти, а не като в нашия случай - срещу всички стоки. Доказват го многобройни случаи от световната история. 

Едни от първите опити да се въведе пределна граница за стойността на основни храни са от края на XVIII и началото на XIX век във Франция. Тъй като хлябът бил основна храна за населението, монархическият режим често прибягвал до ценови таван на насъщния. Случайно или не, но точно тогава хлябът започнал да изчезва от магазините. Резултатът е известен - народът не приел приписвания на кралицата Мария-Антоанета съвет вместо хляб "да яде пасти" и скоро монархията във Франция била обезглавена - в преносен и в буквален смисъл. Но по ирония на съдбата, на дошлото на власт след нея революционно правителство също често са налагало с аналогични мерки да предотвратява глад и бунтове. Принудена от обстоятелствата, новата власт също временно регулира цените на зърното, за да предотврати социални конфликти, но резултатът пак бил същият – хлябът не достигал.

А един от най-известните успешни протести започва през 1935 г. в Чикаго. Позната още като "Бунтът на домакините", кампанията е предвождана от активистката Клара Шавелсън. Убедени, че търговците на едро не пускат месо на пазара, за да вдигнат цените, много жени решават да не купуват месо, докато цената не падне с десет цента на фунт. Допълнително, в търсене на по-широка подкрепа, те организират демонстрации пред месарниците. И о, чудо! - след няколко седмици търговците се принудили да свалят цените, тъй като приходите им рязко спаднали. В резултат месото в града поевтиняло с 20%. 

Постижението вдъхновява много домакини от цялата страна да приложат тази тактика, още повече че зад тях застанали и някои от профсъюзите. Делегати от такива групи създават национална мрежа за справяне с високите разходи за живот. Първото им действие е бойкотът на месото в Ню Йорк, където две трети от месарниците затворили врати. След около месец протести станало ясно, че стачката е успешна, тъй като над хиляда магазина в Ню Йорк намалили цените. Окуражени, в близките месеци жените бойкотирали успешно и месарниците в Детройт, Филаделфия, Сейнт Луис, Индианаполис, Денвър, Маями и на много други места, като успели да се преборят с алчните търговци на едро.

Показателно е, че стачката води и до появата на нови тактики. Така за първи път групи от домакини пътуват до столицата Вашингтон, за да лобират пред федералните служители за намеса във формирането на цените. А през юли самата Шавелсън се срещнала с министъра на земеделието Хенри Уолъс. Жените поискали той да принуди търговците на едро да спрат да задържат месо от пазара. И въпреки че накрая висшият държавен чиновник отрича каквато и да е федерална отговорност за високите цени, като вместо това обвинява за тях сушата, по този начин се ражда нов етап в защитата на потребителите.

А когато през 1978 г., подобно на ситуацията у нас в момента, в Ирландия цените на млякото и млечните продукти се повишили драстично, местните хора също решително се противопоставят. В родината на бойкота (терминът идва от името на капитан Чарлс Бойкот – местен земевладелец, изолиран от обществото заради наложените от него непосилни данъци) народът масово се отказал да купува този вид продукция - изхвърлили ги от диетата си и даже започнали да пият чая без мляко, докато накрая постигнали своето и притиснатите търговци намалили цените.

Все по-често демонстрации на гражданска солидарност се случват дори и в развиващи се страни. Съвсем неотдавна - през 2019 г., такъв случай имаше и в Индия. Лукът - често срещана съставка в индийската кухня - е може би най-политически чувствителният зеленчук в най-населената страна в света. Известно е, че скок в цените на лука е свалял правителства в миналото. И когато през 2019 г., с оправдания, че е имало наводнения от прекомерните валежи в района, той поскъпна двойно - до 80 рупии (около 1 евро) за килограм, хората масово отказаха да го купуват. Домакинствата започнаха да търсят алтернативи, а ресторантьорите солидарно извадиха от менютата си ястията с него. Само за няколко седмици този организиран натиск доведе до желания резултат - властите освободиха държавни запаси, ограничиха износа и цените на ценната суровина намаляха с 40%. 

Протести, довели до свалянето на цени на вносни стоки, също не липсват. През 2008 г. потребителите в Южна Корея бойкотират вносния ориз, защото цените му са изкуствено завишени. И там протестът е организиран чрез социалните мрежи. В крайна сметка под натиска на хората властите в известната с шумните си корупционни скандали страна се намесиха и дори разкриха престъпни схеми при вноса на ориз, а вносителите бяха принудени не само да спрат незаконните практики, но и да намалят цените с около 20%.