Тройни системи пазят летищата по света. В други държави полицаи могат да глобят 5000 евро пилота и да му отнемат апарата

Потенциално опасните дронове могат да бъдат атакувани по много различни начини и точно затова са необходими антидрон системи, които да пазят летищата ни.

“Винаги има решения, видяхме по време на войните в Газа и в Украйна, че такъв тип дронове са атакуеми, хората могат да се отбраняват от тях – обяснява пред “24 часа - 168 истории” антидрон експертът Стайко Топалов, който е и сътрудник на Министерството на транспорта. - Съществуват най-различни подходи, които специалистите трябва добре да познаваме. Информацията, която подава министър Гроздан Караджов, е неточна, защото

системите, за които той разказва, са неприложими в този случай

на летище “София”. Подобен метод работи чрез заглушаване - излъчване на т.нар. бял шум, или като се наруши спектърът на конкретна честота – поврежда се комуникацията на дрона с пилота и по този начин той не може да бъде управляван. Най-перспективните технологии, които в днешно време работят, са базирани на лазерите. Това са “оръдия”, които чрез радар или чрез радиолокационен уред откриват точното местоположение и

изстрелват мощен лазерен лъч,

с който унищожават целостта на атакувания дрон. За военни цели там е бъдещето, но за цивилния сектор решението е доста по-сложно.”

Сотир Лазарков, председател на Федерацията по авиомоделизъм и на Асоциацията за безпилотни летателни системи, допълва пред “24 часа - 168 истории”, че обикновено се разчита на няколко фактори, за да се открие безпилотен летателен апарат в небето.

“След като се локализира, се прави опит да се идентифицира човекът, който го управлява, за да бъде свален дронът – посочва експертът по авиомоделизъм. - Или се използват т.нар. дрон оръдия, за да бъде атакуван. Не си представяйте, че се разстрелва във въздуха, въпреки че военните имат и такава опция. Излъчва се мощен лъч, заглушаващ приемника на дрона, и така спира сигналът му към и от джипиес сателитите. Когато загуби връзка с пилота и координати, не знае къде се намира, след няколко секунди започва да се снижава и се приземява. Тази система обаче работи с определен периметър на действие, не можете например от 5 км да свалите дрона. Разбира се, военните използват други системи, които могат да направят един огромен “балон” в рамките на няколко километра, излъчват на определените честоти за управление и всичко в този район се заглушава. Джиесеми, джипиесите на превозните средства, на самолетите и др. Всичко губи връзка със сателитите. Ако дронът е специализиран обаче, може и да не се получи. Иначе антидрон системите, които ги има на повечето летища, следят чрез три компонента –

честотите, звука и видеонаблюдението.”

Най-добрите методи за борба с дроновете на летищата включват разнообразие от технологии и решения, които са съсредоточени върху откриване, проследяване и неутрализиране на неоторизирани или потенциално опасни безпилотни апарати.

“Трябва да се заложи на производител с най-голям опит в авиацията, за да имаме успех при поставянето на такава система у нас – отбелязва Стайко Топалов. - Има фирми, които са изградили над 50 летища с тази технология. Едни от най-известните са

системите за радиочестотно (RF) заглушаване

- излъчват стабилни сигнали на контролната честота на дрона, за да прекъснат комуникацията му с оператора; радарни - използват радиовълни за забелязване и наблюдение, предоставяйки важни данни за тяхната надморска височина, скорост и траектория на полета; електронни, които са с най-добри показатели в момента – работят чрез радарни, сензорни, инфрачервени и GPS технологии за проследяване на посоката и скоростта на летателните апарати; оптични - визуално регистрират дронове, установяват техните размери, конфигурация и характеристики на движение. Те са важни за защита на критична инфраструктура и за обществената безопасност, както и за подобряване на сигурността на летищата и други обекти.

Такъв тип системи се използват главно за шпионаж или за друг тип мисии, които ние не трябва да коментираме, защото не е в нашата компетенция и е поверителна информация. Спомнете си дрона, който летеше над България и кацна някъде у нас. Те летят на височина 13 хил. м, помагат на военните при учения, което означава, че засичат къде се намира конкретният човек, къде е врагът, и подават информация за позиционирането и неутрализирането им. Затова аз не съм против дроновете и тяхната употреба. При нормално използване те не пречат на никого, а са само в полза на обществото и на хората, които ги управляват. Това е настоящето.”

След случая на летище “София” много експерти обърнаха внимание, че

битката с дроновете е сериозна, защото те пречат на организацията на полетите

и могат да бъдат опасни за тях. Но противодействието срещу опасни летящи обекти трябва да се облече в ефективни закони.

“Вече от 10-ина години дронове се продават навсякъде и могат да бъдат използвани от хора, които нямат никаква представа от безопасност – обяснява Сотир Лазарков. - Най-сериозните проблеми са с авиационния трафик. Когато някой си купи дрон, който е 3 - 4 кг, и отиде и просто го пусне близо до летището, за да си направи хубави снимки на излитането на самолети например, създава проблем с безопасността и организацията на полетите. Същото е и със снимките на катедралата “Александър Невски” от 200 - 300 метра височина вертикално надолу, които бяха направени преди няколко години. Самолетите, които минават оттам при източен вятър, за да стигнат до летището, са на височина 400 - 500 м. Реалната опасност безпилотен апарат да удари самолета е голяма, защото и неговата максимална височина на издигане е 500 м. А представете си,

ако засегне някой от сензорите му за скорост

или влезе в турбина, може да създаде предпоставка за авиокатастрофа.”

Според експерта подобни усложнения могат да възникнат и в случаите, при които има събитие с повишен обществен интерес.

“Например при катастрофа, пожар или други бедствия различни хора, както и журналисти, отиват и пускат дрон над мястото, за да заснемат кадри отблизо – посочва специалистът по авиомоделизъм. - Така беше със складовете, които гръмнаха в Елин Пелин. Ако през това време обаче трябва да прелети медицински хеликоптер или нещо друго се случи, те компрометират безопасността на операцията. От друга страна, тези безпилотни летателни апарати са много лесни за придобиване и употреба. Вече всеки може да си ги купи, но за съжаление, никой не получава информацията, че той може да бъде опасен, че трябва да бъде регистриран и да се спазват определени правила. Пилотът трябва да се подготви, да премине онлайн обучение и изпит, за да покрие тези изисквания за безопасно летене. Идеята е да бъде запознат с опасностите, които може да предизвика.”

Разбира се, регулации има, но те не се спазват достатъчно добре.

“Няма никакъв контрол – категоричен е Сотир Лазарков. - По европейските регламенти 945 и 947 полицията е институцията във всяка държава, която трябва да прилага тези правила. Ако някой полицай види, че някъде лети дрон, той може да провери

дали пилотът има право да е там,

дали има сертификат за управление и дали апаратът му отговаря на тези регулации. Отделно, от 2023 г. всички дронове, които имат сертификация у нас, трябва да излъчват сигнал къде се намират, а полицаят трябва да носи със себе си таблет или телефон, на който да получи тази информация и да прецени дали полетът е законен, или не. За съжаление, все още както в България, така и в много други европейски страни това не се прилага. Но например ако летите в някоя западна държава, служител на реда е възможно да ви провери. Има градове и места, на които е

напълно забранено да се пуска дрон

и ако ви хванат, апаратът се конфискува, а глобата е 5000 евро.”

Оказва се, че в България са създадени регулации още през 2019 г. Постепенно се вкарват в употреба, но контролът и проследяването все още са на дневен ред.

“Всеки човек с малко познания може да си закупи или да си сглоби дрон, който не е разрешен за забранените зони у нас – обяснява Лазарков. - Този въпрос е много важен и ние от няколко години водим разговори с Министерството на транспорта да се правят информационни кампании. Бил съм главен съдия на всички проведени досега световни първенства за фив дрон рейсинг – там, където пилотите управляват с дистанционни, гледайки с очила видеото от камерата на дрона, който се състезава в затворени маршрути и с препятствия. Те са много малки - по 500 - 600 грама, и са супербързи, развиват скорост над 200 км/ч. Такъв дрон, ако не се заглуши, може да проникне във всяка зона и да излезе за броени секунди, като създаде сериозна опасност. Например ако един такъв попадне в двигателя на самолет, няма да го повреди фатално, но ще създаде проблем. Идеята е, че присъствието им в такива зони е както незаконно, така и опасно. Ако самолет падне заради дрон в София, не само че ще убие пътниците, но и на земята ще има много жертви. Проблемът идва основно от това, че кандидат-пилотите лесно се сдобиват с дрон, но

нямат информация за опасностите,

които произлизат от летенето. Хората трябва да прочетат малко. Онлайн курсът е безплатен и отнема само няколко часа. Не е болезнено.

Безпилотните системи имат огромен потенциал, но бавно се създават правилата. Има още много неща да се направят за интегрирането на дроновете в градска среда и в авиацията.”