• Все повече посягат към хапчета и алкохол, търсят лекари и психолози
• До 2009 г. болните са издирвани и лекувани и без да търсят помощ, сега - само по тяхна воля

Невротичните разстройства у нас се увеличават, като над 1 милион българи страдат от тревожност, показва проучване на “24 часа - 168 истории”. Неслучайно все по-често сме свидетели на агресивни сцени. Най-пресните случаи са от София, когато 22-годишна жена наръга трима мъже с нож на централен булевард, и от пазарджишкото село Мало Конаре, където мъж размаха два самурайски меча срещу хора.

“При нас няма повече пациенти с психози - коментира пред “24 часа - 168 истории” д-р Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрична болница “Иван Рилски”. - Хората с шизофрения са определен процент, който е постоянен. Изписват им се медикаменти, такъв е протоколът. Увеличение се забелязва на невротичните разстройства, които не се лекуват в болница, а вкъщи - с медикаменти и психотерапия. За съжаление, липсва извънболнична грижа за тези хора.”

И това никак не е случайно.

В България спокоен период почти не е имало,

влизаме от един стресов момент в друг и таман положението се стабилизира, идва следващата криза. Като се започне с липсата на храна и купонната система през 90-те години, мине се през хиперинфлацията и фалитите на банките по Жан-Виденово време, та се стигне до финансовата криза от 2007 - 2008 г.

С това серията не приключва - последваха протестите срещу цените на тока и парното през 2013 г. и сривът на Корпоративна търговска банка. Още по-сериозно ни засегна пандемията от COVID-19, излизането от която

съвпадна с началото на войната в Украйна.

А напоследък българите се притесняват и от високите цени на хранителните стоки във веригите. Част от нашите сънародници се тормозят и от това как ще се отрази и влизането ни в еврозоната.

Въпреки нарастващия брой фактори, които притискат психиката, няма цялостна статистика за общия брой на страдащите от ментални проблеми. Една от причините е, че до 2009 г. всички българи с психически страдания е трябвало да бъдат под наблюдение, дори са били издирвани, за да им се помогне. Впоследствие е приет регламент, че могат да потърсят лекарска помощ само по собствено желание. Попълват декларация за информирано съгласие, за да не им се нарушават правата.

Това е за по-леките случаи. Има вариант за поставяне под запрещение - частично или пълно. При частичното съдът определя настойник на болния подобно на непълнолетните между 14 и 18 г. Тези случаи са деликатни, защото менторът може да се възползва от имотите на своя роднина, с които по закон има право да се разпорежда. Разбира се, депутатите са предвидили и задължение да внася в 7-дневен срок в банка всички суми, които получава болният. При пълното запрещение освен настойник се назначава още заместник и двама съветници от роднините, но след решение, че човекът не може да отговаря сам за себе си.

Ако има опасност да посегне на живота си или на свои близки, законът разрешава да бъде насилствено вкаран в психиатрия. За това трябва да се назначи съдебно-психиатрична експертиза. Лечението обаче е за конкретен срок по преценка на магистратите.

Законът позволява временно обездвижване на тези, които може да нападнат друг или себе си,

но не и да се използват каиши и вериги. Предвидено е мерките да са само предпоставка за създаване на условия за провеждане на същинското лечение. Решение за обездвижването се взема от лекар, но срокът може да е само до 2 часа, а престоят в самостоятелна стая далече от другите пациенти - до 6 часа.

През цялото време изпадналият в криза трябва да е под постоянно наблюдение на лекар или медицинска сестра.

С данни за броя на хоспитализираните психично болни разполага Националният център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Справка оттам, изготвена за “24 часа - 168 истории”, показва, че през 2023 г. хората с психични и поведенчески разстройства,

стигнали до болница, са били 36 988.

В предковидната 2019-а - 38 371, а през 2020-а - 32 713 души. Намалението през 2020-а според специалистите се дължи на локдауна и противоепидемичните мерки.

След престой в психиатрия пациентите остават под наблюдение. През 2019-а българите, регистрирани в държавните психиатрични болници и центровете за психично здраве, са били общо 93 639 души. През 2020-а са се увеличили със 76 души. За 2023-та са 95 528 или с 1813 повече от предковидното време.

Двата вида данни - за постъпилите в психиатрии и за тези под наблюдение, няма как механично да се прибавят, за да се получи обща бройка, защото някои от тях са били в болница, излезли са и подлежат на проследяване, или обратното.

Тази статистика не отразява целия проблем. Има и друг критерий, който показва колко болна психически е нацията - хапчетата. След появата на SARS-CoV-2 - за първите 9 месеца на 2021 г. в сравнение със същия период от 2020-а

от 10 до 34% се е увеличил приемът на антидепресанти и психотропни вещества

за успокояване и премахване на тревогата, страха и безпокойството.

Това отчита доклад на НЦОЗА, озаглавен "Въздействие на пандемията от COVID-19 върху психичното здраве на гражданите на България". Според авторите на проучването зачестилото купуване на подобни таблетки свидетелства за скрити болестни състояния и общо повишена тревожност. Загубата на близки, усложненията след преболедуване или просто страхът да не се разболеят са карали българите да прибягват до хапчета за успокоение.

Бум в това отношение е бил първият месец, когато бе обявено извънредното положение заради COVID-19 - март 2020 г. Тогава най-много са се продавали транквиланти за намаляване на тревожността - 22,6% повече спрямо март 2019-а. Приблизително толкова са се увеличили и хапчетата по зелена рецепта в дните след локдауна Ц с 24,6%. Подобно е положението и с антидепресантите - 23,6%. Най-търсени обаче са били препаратите с хидроксизин като активна съставка заради достъпността му - с близо 40% увеличение. В месеците след първоначалния пик продажбите на всички тези лекарства леко спадат заради въведените рестрикции.

Документът на НЦОЗА споменава още, че са се увеличили (с 11,3%) и острите интоксикации с наркотици и най-вече с алкохол. Ръст бележи и домашното насилие, което също говори за психични проблеми. Сигналите в това отношение са се увеличили с 18% в първата година на ковида.

Тревожността избива в агресия предимно при силния пол.

Слабият търси все по-усилено невролог или психиатър - 213 000 повече посещения за първите 10 месеца на 2021 г. в сравнение със същия период на 2020 г. Все повече жени са прибягвали и до опити за самоубийство.

Голяма част от хората се страхуват да потърсят помощ. Една от причините е

да не бъдат обиждани и подигравани или не смятат, че са толкова зле,

че да се обърнат към специалист. Третата е в традиционното негативно отношение към психично болните. Четвъртата е липсата на средства, а петата - липса на информираност за начините за лечение.

Според Световната здравна организация (СЗО) около 71% от тревожните състояния могат да бъдат избегнати, ако всички хора със симптоми се лекуват по оптимален начин. Това означава специалисти, болници, грижи. А у нас броят на психиатрите е много малък, съпоставен на броя на тези, които се нуждаят от помощта им.

След COVID броят на специализираните психиатрични болници в страната се е увеличил. Но отшумяването на пандемията не намалява менталните проблеми. Факторите, благоприятстващи психически проблеми, са същите като преди това: нивото на стрес в ежедневието, условията на труд, взаимоотношенията в семейството, качеството на живот, социалното благополучие, отчитат от НЦОЗА.

Жените страдат 5 пъти по-често от мъжете от депресия, но 8 пъти по-често от мъжете търсят и намират помощ. Тревожните и депресивни състояния протичат два пъти по-тежко при силния пол заради традиционното схващане, че това е нещо срамно и не му отива на един мъж да се "лигави".

Рядко, и то твърде късно, се обръщат към специалист.

Т.нар. убийства от ревност често показват параноя или липса на контрол върху импулсите.

Като цяло според НЦОЗА около 14,5% от българите са страдали от чести психични разстройства и тревожност в някакъв етап от живота си. Или близо 1 милион души, като се има предвид, че при последното преброяване от 2021 г. бяхме около 6,5 милиона. Това е повече от средния процент в света, който е 13,9.

Една пета от загубените поради неработоспособност дни са заради постоянни или временни ментални проблеми. Всичко това се отразява и върху икономиката на страната, както и върху жизнения стандарт, макар и да изглежда косвено.

В същото време колосалната сума от

$2,438 млрд. са дадени за психично здраве

през 2023 г. у нас. Това са директните и индиректните разходи. Или около една пета от разходите за пенсии за 2024 г. Сумата се получава, като се пресметнат данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Според нея у нас парите, похарчени за ментални проблеми, са били 2,4% от брутния вътрешен продукт (БВП). За същата година той е бил 101,6 милиарда долара.

Какво е положението в Европейския съюз? Там

близо 46% са изпитали емоционален

или психо-социален проблем през 2023 г., показва проучване на "Евробарометър". А 84 милиона души в общността страдат от мозъчни нарушения след пандемията.

COVID-19 допринесе за допълнително натоварване на психиката и влоши нещата, се казва в доклад на Европейската комисия (ЕК) от юни 2023 г. Тогава са обобщили данните за 2021 г., когато 3,1 милиона пациенти с психични и поведенчески разстройства са били изписани от болници в 24 страни от ЕС. От ЕК уточняват, че това са данни само от болниците, които са ги предоставили. Дания, Гърция или Люксембург не са ги актуализирали.

Но има нещо друго - в повечето европейски страни

продължителността на живота е доста по-висока

от тази в България и възрастните хора страдат често от психически проблеми. Така че фактът, че броят на изписаните от специализирани заведения е по-голям от този у нас, не може да ни успокоява. Защото сънародниците ни се чувстват все по-притиснати и тревожни.

И за да се подобри положението, е нужно и държавата, и обществото да положат усилия.