Платната на търновския художник Ганчо Карабаджаков поскъпнаха след смъртта му, две красят кабинета на кмета Даниел Панов

Четири години след кончината на един от най-разпознаваемите родни съвременни художници - Ганчо Карабаджаков, приятели монтираха паметник с пластика от бронз на гроба му в Арбанаси.

Атрактивният общественик, интелектуалец и бохем, наричан Карабаджо, почина в болница на 26 януари 2021 г. Положен е между двете си сестри в селското гробище в двора на църквата музей "Св. Атанасий".

Роден е в Ямбол на 19 октомври 1951 г. През 1972 г. е завършил художествената гимназия в Казанлък, а през 1979-а - Художествената академия "Николай Павлович". Бе зам.-кмет на Велико Търново до 2020 г., когато пое управлението на Художествената галерия "Борис Денев" в старата столица. Беше и зам.-министър на културата при правителството на НДСВ.

В спокойствието на архитектурния резерват "Арбанаси" Карабаджаков твори десетилетия

Там се затворил през 2002 г., когато Симеон Сакскобургготски го уволни като зам.-министър, защото не се разбирал с шефа си Божидар Абрашев. Захванал се да рисува. За 20 дни направил 20 платна и наредил две изложби едновременно, спомнят си местните.

"Приживе беше много продуктивен художник, като това не пречеше на качеството на неговите творби. Беше много известен и търсен автор. Дори и след смъртта му се търсят негови творби, друг е въпросът колко могат да бъдат намерени на пазара и на каква цена", казва племенникът му проф. Пламен Легкоступ, също художник.

"Една картина струва точно толкова, за колкото я продадеш", отсича професионално и посочва, че сега предлагане няма. На този етап дъщерите на Карабаджаков - Яна и Мария, казали, че не продават.

Искали да ги съберат от галериите, където е оставял за продажба, и да контролират бащиното наследство в семейството. Така според галеристи стойността на живописните платна вече се е удвоила.

В старата столица, която вдъхновяваше Карабаджаков, сега картините му рядко могат да бъдат видени

Две от живописните платна са изложени в кабинета на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Пейзаж от старата столица, рисуван от Карабаджо, е част от фонда на ХГ "Борис Денев". Другата картина е наречена от самия автор за Панов, разкриват от администрацията.

Макар творецът да бе директор на Търновската художествена галерия, във фонда има само още две негови творби. Картината "Задявка" е част от постоянната експозиция. В хранилището на галерията има още едно живописно платно на Карабаджо - "Зима", от 2015 година.

"Много пъти е бил питан от колеги дали няма да дари нещо, но той някак не искаше да се възползва от положението си като директор или пък като зам.-кмет и да налага своето творчество в галерията", спомня си шефът Мартин Митев.  

"Имаше един момент, в който искахме да откупим негова картина, за да обогатим фонда, но след смъртта му те рязко изчезнаха от пазара. Търсихме по частни галерии, от други места, но не можахме да намерим творби", допълва настоящият директор на галерията.

Затова търновци дълго ще помнят изложбата, посветена на 70-годишнината от рождението на Ганчо Карабаджаков, на 28 октомври 2021 г. Съвместно с галериите в Ямбол, Сливен, Добрич, Бургас, Димитровград, Софийска градска галерия и други в Търново бе изложено най-характерното от цялото творчество на Карабаджо.

"Имаше и творби от редица частни колекционери от Ямбол, защото именно в тези частни колекции, както и в експозицията от Ямболската галерия бяха едни от най-интересните работи. 

Това бяха онези творби от студентските му години и първите, които е създал като свободен художник. Защото повечето го познават в тази декоративна, по-цветна атмосфера, която създава, докато

в старите си работи той е по-монохромен, по-обран откъм цветове

Но пък всяка от тези работи носи съответния дух на времето", разказа Мартин Митев.

Фолклор, еротика, семейство, празник от цветове и притчи наред с малко познатите картини представи експозицията в старата столица. Кулминацията на културното събитие бе и премиерата на филма портрет "Карабаджо".

В него лични истории споделят хора, докосвали се до Ганчо Карабаджаков, сред които писателят Стефан Цанев, композиторът Митко Щерев, бившият ректор на Великотърновския университет проф. Иван Харалампиев, директорът на Художествената галерия в Стара Загора проф. Марин Добрев, художниците проф. Вихрони Попнеделев, Васил Стоев, Даниела Панова, дъщерите му. 

"За мен Ганчо е жив, въпреки че не е сред нас. Виждам го и досега с чаша кафе, с неизменната цигара, с изцапаните с боя ръце. Чувам гласа му така, както си говорехме на всякакви теми през вечерите в Арбанаси."

Това сподели пред присъстващите кметът Даниел Панов, чието семейство повече от 30 години поддържа топли приятелски отношения с твореца и неговите близки.

Ганчо винаги ще остане мой духовен учител,
липсва ми всеки ден", призна кметът Панов

Ние, гражданите на духовната и историческа стполица на България, винаги ще го пазим в сърцата си. За нас е чест и привилегия, че той живя и твори в този град, каза още кметът.

В Художествената галерия "Борис Денев" вече се работи по идеята за луксозен каталог с творчеството на търновския Карабаджо.

"Сега се стремим да направим книжно издание, което трябваше много отдавна да направим. Надявам се, че още тази година ще започнем и защо не догодина, когато се навършват 75 г. от рождението му, да бъде представен.

Все още водим разговори с някои галерии, които тогава ни предоставиха картини, за да можем да включим възможно най-много творби, участвали в тази изложба. Те наистина бяха много ценни като период от неговото развитие. Договаряме възможността да използваме техните изображения", каза Митев.