Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

250 българи живеят в психиатриите, но колко болни са навън и дали си пият хапчетата – никой не знае

Клип с психично болен мъж, който се мята пред колите на столичния бул. “Цар Борис III”, шокира потребителите на социалните мрежи. В него се вижда как той се хвърля пред автомобил, но за щастие, се разминава без сериозни травми. Полицията го е задържала, а след това е пратен за лечение.
Клип с психично болен мъж, който се мята пред колите на столичния бул. “Цар Борис III”, шокира потребителите на социалните мрежи. В него се вижда как той се хвърля пред автомобил, но за щастие, се разминава без сериозни травми. Полицията го е задържала, а след това е пратен за лечение.
  • Само близките, ако ги има, се грижат за хората с психични проблеми
  • Майката на момичето, наръгало с нож трима в София, не могла да я накара да приема лекарства
  • В България няма система за извънболнична помощ, липсва проследяване след изписването

В психиатриите има места, но щом острото състояние на пациент бива овладяно, той се изписва за домашно лечение. След това обаче институциите нищо не правят, затова се стига до подобни инциденти.

Това коментира след нападението с нож в София д-р Цветеслава Гълъбова, директор на психиатричната болница в Курило.

“Изобщо не се говори за система за извънболнични грижи за хората с психични заболявания. В един момент просто ги изписват и оставят близките им, ако ги имат изобщо, да се грижат за тях колкото могат”, описва известната психиатърка.

Около 4200 са местата за психично болни в страната

От тях в 12-те държавни клиники са свободни 358 легла общо, от които 64 за тежки случаи. За София в момента има 10 свободни, сочи справка на Министерството на здравеопазването, изготвена по молба на “24 часа” (виж още по-долу).

В същото време обаче от министерството нямат точна бройка на всички пациенти с психични проблеми в България. Липсват достоверни данни за тези болни, потвърди и доц. Владимир Наков от националния център по обществено здраве и анализи.

Така или иначе, тези хора не могат да живеят вечно по клиниките, а система за извънболничното обгрижване няма и това е големият проблем, категорична е д-р Гълъбова. В държавните психиатрии в момента живеят около 250 души, пресмята тя.

“Да имат родители, за да ги гледат, не стига. В Западна Европа психично болните също имат родители, но съществуват и институции - система за извънболнична помощ, които да се грижат за тях”, добавя д-р Гълъбова. Става дума за специализирани дневни центрове и много психолози.

В чужбина съществува отделна длъжност “водещ на случая” -

психолог, който отговаря за 10-12 пациенти. Всеки ден ги прозвънява или вижда,

помага им за сметките, следи как са със здравето - и физическо, и психическо, разказа още психиатърката.

В случая с момичето от столицата лъсва именно този фундаментален за страната ни проблем. Тя няколко пъти е влизала в болница, няколко пъти са ѝ предписвани медикаменти, след овладяване на състоянието е изписвана с препоръчано лечение вкъщи. Но по думите на майката младата жена отказвала да си взема хапчетата и тя нямало как да я накара.

Поне 2 години се пият лекарства

при подобни състояния, казват лекарите.

“Трябва да се знае дали става въпрос за психоза. Към психическите болести влизат личностовите разстройства, психопатиите, зависимостите, паническото разстройство. Но ако е психоза, тя се приравнява към дълготрайните разстройства на съзнанието. По Наказателния кодекс тогава лицето се признава за невменяемо”, коментира казуса с наръганите мъже д-р Гълъбова.

Майката казва, че дъщеря ѝ е “освидетелствана”. Но само това нищо не значи, добавят експертите.

Всеки може да поиска от съда оценка на психичното състояние на лице,

което може да е опасно за себе си или околните - без значение дали то му е близко, или не. Подава се сигнал към прокуратурата.

Лечението против волята е лишаване от свобода

и не е в компетенциите на обикновен лекар. Неслучайно се налага от съда, обяснява още д-р Гълъбова.

“Хората с болестно състояние могат да бъдат опасни. Иначе в момент на ремисия са съвсем пълноценни. Липсата на грижа довежда до тяхното маргинализиране”, добавя тя.

Цветеслава Гълъбова
Цветеслава Гълъбова

Има провокатори като стрес, алкохол и наркотици, които рязко влошават състоянието при човек с психичен проблем. Най-вече спирането на лекарствата, категорична е шефката на болницата в Курило. И отчита, че напоследък

има огромен ръст на психози след наркотици

И въпреки че места в специализираните лечебни заведения все пак има, проблем е броят на психиатрите у нас.

Липсват 560 специалисти, за да функционира нормално секторът, сочат данни от доклада на стратегическия съвет на МС, представен през 2023 г.

“По документи сме около 520 психиатри за цялата страна

Но много от регистрираните тук всъщност работят в чужбина.

Така ще е, при положение че психиатър без специалност в Европа започва с 5000 евро заплата. Тук е с 2000 лв., чисто му остават 1600 лв. Докато заплатите в сектора драстично не пораснат, няма да имаме лекари”, предупреждава Цветеслава Гълъбова.

Пациентите остават 40 до 50 дни средно на болнично лечение

Средният престой на психично болен в държавните лечебни заведения е между 40 до 50 дни. Данните за заетите и свободни легла са изключително динамични, уточниха от здравното министерство за “24 часа".

Държавните психиатрични болници са 12, като те разполагат с 1922 легла, към които се прибавят допълнителни 146 дневен стационар.

Отделно у нас функционират 12 Центъра за психично здраве с още 1022 легла и 746 дневен стационар. С клиники и отделения за лечение на пациенти с психични заболявания разполага и Военномедицинска академия, Медицинският институт на МВР, 16 МБАЛ в страната и още 6 университетски болници.

За София двете психиатрични болници са държавната “Св. Иван Рилски” (в “Курило”) и тази за лечение на наркомании и алкохолизъм (общо 160 легла и 40 дневен стационар), по един държавен и един общински център за психично здраве (105 легла и 143 стационар), както и клиниките в големите болници.

От здравното министерство обещават приоритетно изпълнение на Националната стратегия за психично здраве 2021 – 2030. Миналата година са разработени проекти за стандарти по психиатрия и детска психиатрия. В партньорство с Агенцията за социално подпомагане се работи по проект “Нови възможности за достоен живот на хората с увреждания”. В рамките му 260 пълнолетни с увреждания, пребиваващи в държавните психиатрични болници по социални индикации, трябва да се настанят в подходящо място за живот в общността.

Видео

Коментари