Надеждите са, че икономиката някак ще изплува въпреки дългогодишното безчинстване на политиците

Тревожен сигнал ли е спадът в обявите за работа с 23% през 2024 г. и с 39% само през декември?

Дали икономиката работи с комфортния брой работни места или понижението е свързано с нарастването на минималната и средната заплатa? Икономистът Петър Ганев обясни пред „24 часа – 168 истории", че трябва да се вникне детайлно в причините за този процес, но заедно с това той предположи, че ръстът на доходите може да се отрази негативно на заетостта в по-бедните райони. Обяснението е, че бизнесът там невинаги може да си позволи да плаща постоянно нарастващите минимални заплати.

Паралелно с това се оказа, че трендът за намаляване на свободните позиции съвсем не е нов. Пред „Блумбърг" икономистът Красен Станчев посочи, че спадът достига дори до 50% и затова може да се прогнозира, че ръстът на заплатите ще спре. „Това не е нещо необичайно – обясни пред „24 часа – 168 истории" икономистът Георги Вулджев. – През 2023 г. също имаше подобно забавяне на пазара на труда. По принцип тази тенденция се наблюдава през последната година, но сама по себе си не е нещо драматично."

От друга страна, не е ясно как може да се обърне, защото положението в икономиката съвсем не е розово - инвестициите вървят стремглаво надолу и ако влошаването им се съчетае с намаляващите оферти за работа, в рамките на 3 до 5 години неизбежно ще се наложат непопулярни промени.

„По инвестиции спрямо брутен вътрешен продукт сме на предпоследно място в ЕС, но реално сме на последно – обясни Вулджев. – Гърция формално е след нас, но това е заради остатъчен ефект от кризата, която преживяха. Така че ако се абстрахираме от този детайл, реално ние сме на последно място, което е изключително неприятно, защото сме догонваща икономика. За разлика от нас, в Румъния инвестициите са много по-високи."

Но обявите за работа може да намаляват и по съвсем други външни причини. Известно е, че най-големият ни търговски партньор Германия преживя редица удари през 2024 г.

Надеждите за бързо възстановяване бяха попарени от избора на Доналд Тръмп за президент. Той заплаши Китай с брутална търговска война и немските компании, произвеждащи автомобили и машини в Поднебесната империя, изпаднаха в ступор. Подобен ход ще се отрази зле не само на Германия, но и на малките й партньори като България, пряко зависими от просперитета на най-мощната европейска икономика.

Според Петър Ганев износът ни през 2024 г. е пострадал заради рецесията в Германия. Възможно е този процес също да се е отразил на намаления брой обяви за работа. От друга страна, Ганев е оптимист, че през тази година очакванията са по-добри - че експортът ще се върне към растеж и търсенето на български стоки ще се повиши.

„Такава е прогнозата на Европейската комисия, на БНБ - уточни икономистът. - Да, има рискове, особено тези, свързани с Германия, как ще се отразят на Европа отношенията между Китай и САЩ, но всички тези фактори много трудно могат да се прогнозират. Все пак Доналд Тръмп още не е влязъл в Белия дом, очевидно е, че ще води битки, но все още има много неизвестни, което допълва несигурността."

„Като цяло изборът на Тръмп е икономически риск за Европа – отбелязва и Вулджев. – Не само защото настоява за вдигане на разходите за НАТО на 5% от брутния вътрешен продукт, а и външните фактори през 2025 г. изглеждат по-скоро неблагоприятни за Европа." Според него дори по някакъв начин Тръмп да успее да успокои конфликта в Украйна, това едва ли ще доведе до преки икономически позитиви за Стария континент.

Според него никога повече няма да бъде възстановен вносът от Русия на евтини суровини и енергоносители и същевременно деиндустриализацията на Европейския съюз продължава.

Немските медии отдавна алармират, че в Германия се затварят заводи и се изнасят производства в Азия, в Китай и дори в САЩ. Според икономисти тази тенденция се забелязва не само в Германия, а и в цяла Европа.

Причините са две. Едната е свързана с енергийните цени и зелените политики на Стария континент, които стават все по-скъпи за бизнеса и индустрията. Втората е, че Старият континент драстично изостава в цифровизацията в сравнение с Азия и Америка, което принуждава редица европейски компании да „евакуират" бизнесите си.

„Това личи особено при електроавтомобилите, които зависят от дигитализацията – те са много повече компютри, отколкото останалите коли – обясни Вулджев. - Затова те открай време се дигитализират, но европейските изостават от китайските, въпреки че също са субсидирани. Да, Китай много подпомага производителите в тази насока, но Германия също налива огромни пари и нищо не излиза." 

Възможно е да се развие и друг неблагоприятен сюжет, когато спадът в обявите за работа се съчетае с неразбориите около приемането на бюджета и възникнат евентуални висящи плащания като пенсии, заплати, помощи, субсидии за електроенергия и др. „Подобна комбинация от фактори може да доведе до ценови шок, ако няма правителство – допуска Вулджев. - Така че, ако се сформира кабинет, основният приоритет трябва да бъде свързан с преразглеждане на разходната част, защото иначе вървим към дългова криза - не веднага, но през следващите няколко години." Причината за нея са системните дефицити, за покриването на които се теглят нови заеми. Ако през 2009 г. външният дълг на страната бе 5 млрд. евро, днес той е четири пъти по-висок и е близо 20 млрд.

Обявите за работа може да бъдат пресирани и заради прогнозите за икономическия растеж, който ще е около 2%.

„Ще има забавяне, защото изоставаме по отношение на инвестициите като дял от БВП, положението с бюджета едва ли скоро ще се подобри – отбеляза Вулджев. - През следващите години има риск от вдигане на данъчната тежест, вече се говори, че това е неизбежно особено по отношение на осигуровките. И ако не се ревизира разходната част на бюджета, догодина ще се наложи да се вдигат и преките данъци."

На въпрос как може да се развърже този гордиев възел, старши икономистът на Института за пазарна икономика Петър Ганев обясни, че инвестициите са генерален проблем - не само чуждите, а и местните: „В прогнозата за растежа се отбелязва, че един от факторите за него ще са публичните инвестиции. Но как държавата ще успее да инвестира повече, ако няма финансиране по линия на Плана за възстановяване и устойчивост? Общинските проекти се бавят, тоест тези публични инвестиции няма как да се реализират. Но истината, че това е нашият път – повишаване на външните и вътрешните инвестиции. За съжаление, това много трудно може да се осъществи без стабилно управление и мерки, насочени към инвестиционната среда, развитие на инвестиционните паркове, работа със стратегически инвеститори." 

Подобно е мнението и на Георги Вулджев, той също смята, че няма как да се спре намалението на обявите за работа без стабилно управление: „Без стабилно управление няма как да стане. Държавата трудно може да води политика за стимулиране на инвестициите, защото всичко трябва да мине през Народното събрание, а то е суперфрагментирано, там хоризонтът е от няколко месеца."

Ярък щрих в тази нерадостна картина е и липсата на движение по Плана за възстановяване и устойчивост. До 2026 г. страната трябва да усвои 5,6 млрд. евро, но до момента сме получили едва 1,37 млрд., защото редица ангажименти не са изпълнени. Причината отново е липсата на стабилно управление.

Пак заради този омагьосан кръг редица европейски проекти у нас стоят „на трупчета", а преди да започнат турбуленциите във властта, те бяха сериозен двигател в икономиката.

В случая обаче може да има и позитивен сценарий и той е, че през есенно-зимните месеци се забелязва тенденция заетостта у нас да намалява и така е от 2023 г. насам. След което тя започва плавно да расте.

„Ако заплатите в частния сектор продължат да растат с високи темпове, потреблението ще запази нивата, каквито бяха в предишните една-две години – обясни Вулджев. – Тук отново опираме до пазара на труда и доколко ще има по-сериозно забавяне. Известно е, че има липса на кадри в определени сектори, които поддържат ръста на заплатите двуцифрен през последните няколко години. С други думи, ако тенденцията продължи, това ще доведе и до ръст на потреблението."

То на свой ред ще дърпа на буксир икономиката и ще генерира работни места, но всичко би било много по-лесно, ако имаше и сериозни инвестиции. Тогава външните и вътрешните рискове нямаше да имат особено значение, защото само солидните финансови инжекции дават сигурност и стабилен растеж във всички сфери.