Парфюмът преодолява кръвно-мозъчната бариера и навлиза в зоната, отговорна за емоциите, спомените и въображението

Парфюмите влияят директно върху мозъка. В неговата предна част се намира центърът на обонянието, до който достига ароматът веднага след вдишване. Точно там е и зоната, отговорна за емоциите, спомените и въображението. Опити доказват, че миризмите преодоляват кръвно-мозъчната бариера и влизат във взаимодействие с рецепторите в централната нервна система.

Затова любимата есенция ни кара да се чувстваме добре и дори снижава нивото на стреса. Неслучайно през 1793 г.,

когато водят Мария Антоанета към ешафода, тя носи три флакончета от любимия си парфюм „Убиган",

за да ѝ вдъхнат сила. И до ден днешен ароматерапията се препоръчва като допълнение към лечението на психически и физически страдания.

Уханието ни влияе подсъзнателно, създавайки нещо като защитна обвивка около нас подобно на зародишния период, защото обонянието е единственото сетиво, развиващо се напълно в майчината утроба.

Още в Древен Египет, Месопотамия и Китай хората са усещали силата на приятните миризми и са се опитвали да подобрят настроението си с помощта на различни масла и растения.

Първото вещество, използвано като парфюм, е тамянът

- ароматната смола, която тече по кората на дърветата босвелия. Тя е и един от даровете на тримата влъхви за младенеца Исус Христос. Заедно със златото и мирото е била най-ценното, което може да притежава бъдещият цар на Юдея и което да го приближи до боговете.

За да се свържат с небесните си покровители, древните са изгаряли тамян и други благоуханни вещества. В храмовете и около свещените места разпръсквали солидни количества от тях, за да неутрализират останалите миризми - на потящи се и некъпещи се хора, умрели животни по улиците, остатъци от храна и изпражнения. Едва ли съвременниците ни биха оцелели в подобни условия, но тогавашните жители на земята компенсирали зловонията чрез аромати. Най-вече владетелите.

Хроникьорите отделят специално внимание на манията им по първичните парфюми. От изворите е известно, че

обсебена от уханията е била египетската фараонка Хатшепсут

(1507-1458 пр.Хр.), изобразявана понякога като мъж и почитана едновременно и като майка, и като баща на царството. Поръчала да ѝ смилат овъглен тамян, за да подчертае очите си с тъмна линия. Пак по нейно желание вплели смола в огромен стенопис в храм, в който извършвала религиозни ритуали като владетелите мъже.

Доста по-късно във Вавилон, Древна Месопотамия, е живяла първата документирана професионална „парфюмеристка". Тапути е спомената в клинописна плочка, датирана около 1200 г. пр.Хр., откъдето става ясно, че е отговаряла за козметиката, медицината и ритуалните ухания в двореца. Тя използвала цветя, масло, аир (вид тръстика), циперус и смирна.

В древността в Персия, Гърция, Картаген и Арабия са се помазвали още с анасон, бор, кориандър, бергамот, бадем и магданоз, но още тогава са открили и животинските аромати като мускуса.

Къде е открита най-старата парфюмерия, защо през XIX век смятали за греховни животинските есенции, как Коко Шанел променя индустрията и какви са комбинациите на аромати, четете в брой 12/2024 на сп. "Космос".