• Разработили многоетажни паркинги с виенско колело или робокар за наместване на колите
• Генератори и резервен асансьор заради честото спиране на тока

20 типови проекта за многоетажни паркинги са били подготвени от екипите на смесено българо-унгарско дружество за строеж на складови помещения в началото на 90-те години на миналия век.

Предстояло е Столична община да отдели терени, да купи проектите и да започне да строи, тъй като още тогава - преди 32 г., вече е било ясно, че София ще има нужда от тях.

Каква е била разликата между отделните видове сгради?

“Някои от тях бяха със стоманобетонна конструкция, а други - с метална, трети - от сглобяеми панели, разказа пред “24 часа - 168 истории” инж. Савина Савова, която е била част от екипа, разработил проектите. Металните бяха отхвърлени като вариант.

Установи се, че при възникване на пожар нямаше как да се локализира мястото на експлозията и да се осигури безопасността на хората, автомобилите и сградата. Причината е, че при високи температури металът бързо се деформира.

Тогава представители на дружеството ходиха да се съветват с колеги от Москва, които имаха разработена технология за предпазване на металната конструкция и автомобилите от пожар. Но строителството

излизаше прекалено скъпо и затова този вид отпадна от крайния продукт.”

Сглобяемите пък излизали най-евтино, но класиката е да са стоманобетонни.

Вариации имало и по начина на придвижване на колите - чрез товарни асансьори, чрез класическата рампа или чрез най-интересния механизъм - тип виенско колело. Той се въртял и било предвидено да задържа във въздуха 12 коли, като сменял местата според това кой собственик е дошъл да прибере своята.

Прототип на подобно съоръжение бил показан в завод “Балканкар 6 септември” в началото на 90-те години. При този начин на работа автомобилите не се движат по конструкцията, тя е по-компактна, но побира по-малък брой превозни средства.

Затова ръководството на дружеството приело, че най-разумно е да се ползват товарни асансьори, защото така можело да се паркират повече автомобили. Но там също имало проблем - спирането на тока, характерно за края на 80-те години. Така

имало опасност човек да не може да си вземе или да остави превозното средство.

За да се преодолее този проблем, трябвало да се предвиди генератор. Освен това бил необходим и втори подемник, който да е резервен и да служи и при повреда на основния.

Механизмът е следният - колите се доставят до определен вход, собственикът си показва номера на паркомястото на служителя. Оттам ги поема товарният асансьор и ги закарва до съответния етаж.

След това се качват на устройство, наречено робокар, което

ги разпределя до определеното за тях гнездо.

После по същия начин били връщани на изхода, когато дойде собственикът да си ги вземе.

Робокарът е бил патентован от същата фирма.

“Дружеството тогава разполагаше и с три производствени бази - разказа още инж. Савова. - Имаше възможност част от оборудването да бъде произведено в България, защото строителството на сградата е само една част от работата. Другата е техниката и програмирането на обслужването. Електрониката можеше да се направи тук.”

Още тогава са се питали дали инвестицията за строителство и оборудване на многоетажни паркинги ще си възвърне парите при експлоатация. Така и не успели да разберат, защото интересът към 20-те типови проекта рязко спада.

Дружеството е приватизирано през 1993 г. и новата му дейност е различна от тази от предходната за многоетажни съоръжения за паркиране. А администрацията на тогавашния кмет Александър Янчулев поддържа други приоритети.