Историкът проф. Пламен Павлов призова Светия синод да канонизира младия лекар, дал живота си през 1963 г.

Може ли православната църква да приеме човешка саможертва като божествено мъченичество и да впише съвременен герой в пантеон на светите небесни покровители български? Този дебат провокира в навечерието на Рождество Христово популярният историк проф. Пламен Павлов.

Ученият се обърна с призив към Светия синод да канонизира за светец лекаря д-р Стефан Черкезов, който преди 61 г. спаси 47 пътници в горящ автобус и сам издъхна от раните си в пълно съзнание.

Според проф. Павлов младият лекар е образ на мъченик за ближния без аналог в най-новата ни история. “Може да бъркам в каноните, нямам претенции, не съм богослов, но това, което прави д-р Стефан Черкезов през 1963 г., и то на Голяма Богородица - 15 август, ако не е мъченичество, ако не е любов към ближния, аз не знам какво друго е. Светостта, мъченичеството - те живеят някъде около нас”, мотивира идеята историкът.

Според проф. Пламен Павлов църквата ни е много консервативна, макар с поведението и действията си д-р Черкезов напълно да заслужава да носи “свети” пред името си.

“Това е дълъг процес по събиране на доказателства за чудеса и за това, че е мъченик за Христовата вяра”, казва ставрофорен свещеноиконом Славчо Иванов, протосингел на Великотърновската света Митрополия (виж по-долу, б. а.).

Проф. Пламен Павлов не за първи път обръща внимание на личността на д-р Стефан Черкезов. По повод 60 години от гибелта му видният историк, медиевист и общественик предложи

Българският лекарски съюз да носи името на Стефан Черкезов

Идеята всъщност е на вече покойния акад. д. м. н. Веселин Борисов - президент на Балканската асоциация по история и философия на медицината. Акад. Борисов е състудент на д-р Черкезов. Във випуска им в Медицинския университет в София са още проф. Александър Чирков и проф. Радослав Гайдарски. “След дипломирането си с голямо желание отиде селски лекар в своя роден край. Съдбата бе решила още в първата година на своята кариера да покаже и да докаже какви са истинските човешки и морални черти на българския лекар, доказани с много висока цена - на собствения си живот”, пише в спомените си академикът.

На 15 август 1963 г. 26-годишният лекар на горнооряховското село Стрелец се връща от служебно съвещание във Велико Търново. В жаркия следобед раздрънкан и

претъпкан с пътници автобус се блъска в камион и избухва в пламъци

Сякаш съдбата праща доктора в автобуса факла. В покъртителен пост за него д-р Неделя Щонова разкрива, че той е можел да пътува със служебната кола, но отстъпил мястото си на колежка - нейната свекърва д-р Лиляна Маринова. Д-р Черкезов пътува прав до вратата и при жестокия инцидент е изхвърлен навън от взривната вълна. Има само леки травми, но човешкият и лекарският му дълг надделява и се хвърля в горящия автобус, за да спасява хората. Пламва косата му, гаси я с ръце. Бялата найлонова риза, с която е облечен, се стапя по тялото му и допълнително влошава изгарянията, но той не спира да се връща в пламъците. Спасява 47 души.

Когато от Велико Търново и Горна Оряховица пристигат спасителните линейки, медикът

отказва да го откарат в болница, въпреки че кожата му виси на парцали

Помага да пренасят пострадалите с носилки до последния човек.

Накрая лекарят спасител остава съвсем сам и тръгва пеша под жаркото слънце към Горна Оряховица. По пътя го пресреща върнала се специално за него линейка. “Пристигнал в хирургичното отделение на болницата, той отпраща втурналите се към него лекари с думите:

“Колеги, оставете ме, аз бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти”,

разказва в книгата си “Старо Търново” изследователката Тодорка Недева от търновския музей.

Рано сутринта на другия ден, 16 август, д-р Стефан Черкезов издъхва в адски мъки и в пълно съзнание. Край леглото му е младата му съпруга Лидия. Тя е свидетел и на последните му думи: “Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи; и нека да бъде горд с мене - показах се като истински лекар”, цитира в изследването си Тодорка Недева.

“Искаше да е голям лекар, но, за съжаление, малко практикува. Буквално изгоря, по-малко от година след като го разпределиха в с. Стрелец, на 8 км от родното ни село Виноград”, сподели пред “24 часа” преди време Георги Панчев, братовчед на Стефан Черкезов. Години наред той с охота разказва родовата история и води хора до гроба на д-р Стефан Черкезов в края на Виноград.

“Съпругата му Лили също завърши медицина, приеха я без конкурс след смъртта на Стефан. Дълги години бе преподавател и доцент по социална медицина.

Имат дъщеря - Антония, тя също е лекар

и е в Германия, разказва родственикът.

Д-р Черкезов е първият лекар, Герой на социалистическия труд. От 2005 г. по инициатива на в. “Български лекар” и на д-р Тотко Найденов датата 15 август е обявена за Ден на спасението. Почитат се медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг.

Ставрофорен свещеноиконом д-р Славчо Иванов: Умрял е за хората, не за Христос

Още не са минали 100 години, не знаем за чудеса на гроба му и дали е кръстен

"Има няколко критерия, за да бъде канонизиран човек за светец. Трябва да са отминали около стотина години. Следващото - на неговите мощи да са ставали чудеса”, обясни свещеноиконом д-р Славчо Иванов, протосингел на Великотърновската света митрополия.

Върху тези две важни изисквания, а и други, се предлага от някои от архиереите и от Светия синод се взема решение.

“Това, което е направил д-р Стефан Черкезов, е огромен подвиг - дал живота си, за да спаси хората, но не са минали години и дали са ставали чудеса на гроба му, не се знае”, казва свещеникът богослов. Обяснява, че трябва да има очевидци на някакво чудо. “Важно значение има и да е християнин, аз не знам в ония години д-р Стефан Черкезов дали е кръщаван”, не скри скепсиса си отец Славчо.

“Тепърва трябва да се търсят доводи за тези изисквания за канонизация. Тепърва ще се събират данни и ще се правят изследвания. Този процес ще продължи в годините напред. Как ще завърши, какви доказателства ще се намерят, не се знае”, казва отец Славчо.

Той разграничава хуманния подвиг и героизъм от страданията за вярата. “Мъченик е този, който е пострадал за Христовата вяра и след това е канонизиран за светец. Св. Георги, св. Димитър са великомъченици, тъй като тяхното дело за Христовата вяра е огромно и е твърде поучително. Не можеш да станеш светец, без да си мъченик. Д-р Черкезов е пострадал за ближните си, не за Господ”, разяснява канона отец Славчо.