Проучване потвърждава ползата от техниката, наричана "дишане в кутия" – многократно вдишване, после задържане на дъха за 4 сек и издишване, за да се облекчи стресът

Сърцето бие лудо, ръцете изтръпват и дишането е повърхностно. Пореден пристъп на тревожност. Възможно е да се случи навсякъде – на работното място, в претъпкания автобус, в магазина и ресторанта. Там не можете удобно да лежите на земята и да правите упражнения за дълбоко дишане, за да се успокоите. А тревожността е един от големите бичове на съвременността, сестра на постоянния стрес, в който живеем. Все повече хора, някои от които съвсем млади, се оплакват от пристъпи на паника, които усложняват всекидневието им и понякога превръщат живота им в ад.

Но ако имаше хапче, което би предизвикало този вид успокояващо спокойно дишане? Този сценарий може да е възможен след нов научен пробив.

Невролози от Института за биологични изследвания “Солк” в Ла Хола, Калифорния, са идентифицирали мозъчен път, който незабавно намалява безпокойството. Новото проучване,

публикувано в края на ноември

в сп. Nature Neuroscience,

показва как въпросната мозъчна верига регулира произволното дишане, т.е. съзнателното дишане, което ни позволява да успокояваме ума си. То е различно от автоматичното дишане, за което въобще не мислим.

Откритието разкрива потенциал за създаване на нови лекарства, които биха имитирали спокойното състояние, обичайно по време на дихателна работа, медитация или йога. Сун Хан, старши автор на изследването, казва, че би искал да види на пазара “йога хапче”, както той го нарича, за облекчаване на паникатаките. Вероятно би било полезно за 580 милиона в света, които страдат от тревожно или депресивно разстройство.

“Вълнуващо е да разберем невронния механизъм, който да обясни как забавянето на дишането може да контролира емоции като тревожност и страх”, посочва той пред в. “Лос Анджелис Таймс”.

Отдавна е известно, че когато сме стресирани, може да поемем дълбоко и бавно въздух, за да се почувстваме по-спокойни. Но учените не разбират кои части от мозъка всъщност забавят дишането и защо тази дейност ни прави по-спокойни. Сега те знаят, че има група клетки в кората на мозъка, отговорна за по-съзнателната, сложна мисъл, която изпраща съобщения до мозъчния ствол, който пък препраща информация до белите дробове.

Изследователите първо проучили база данни за връзките между различни области на мозъка. Анализът разкрил потенциална дихателна верига, свързваща фронтална област, наречена преден поясен кортекс, с междинна област на мозъчния ствол, която след това се свързва с медулата (продълговатия мозък) точно отдолу. Предишни проучвания показват, че медулата, когато е активна, инициира дишането, но е известно, че сигналите, идващи от областта на мозъчния ствол, потискат тази дейност и забавят дишането.

За да тестват теорията, учените записали мозъчната активност при мишки, когато дишането им било променено, докато душели храна, пиели вода или плували, както и по време на състояния, предизвикващи страх и безпокойство, разказва британският в. “Индипендънт”.

Станало ясно, че когато връзката между кората и областта на мозъчния ствол се активира, мишките са по-спокойни и дишат по-бавно. Тази комуникация намалявала, когато били в ситуации, предизвикващи безпокойство, и честотата на дишане се повишила. Следвайки този път, изследователите открили група от неврони във фронталния кортекс на мозъка на мишките, който се свързва с мозъчния ствол и управлява основни функции като дишането. Връзката позволява на мишките да координират дишането си с текущото си поведение и емоционално състояние.

Проучването потвърждава ползата от успокояващи поведенчески практики като йога, както и една друга техника, образно наричана “дишане в кутия”, която включва многократно вдишване, после задържане на дъха за 4 секунди и издишване, за да се облекчи стресът.

“Практическите приложения са това, което прави откритието на института “Солк” толкова важно - казва Хан. - Потенциално

може да създаде изцяло

нов клас лекарства,

които могат по-конкретно да се насочат към тревожното разстройство”.

Те ще се различават от обичайните лекарства против тревожност по по-конкретното насочване към точно определени области на мозъка. Обичайните лекарства против тревожност са насочени към множество мозъчни области, които контролират множество мозъчни процеси и поведения. Ето защо тези лекарства не работят за всички по един и същи начин и могат да създадат нежелани странични ефекти. По-прецизното насочване към отделна мозъчна верига прави лекарството по-ефективно и намалява потенциалните странични ефекти. А в екстремни случаи такова хапче може да бъде по-ефективно за справяне с безпокойството, отколкото правенето на дихателни упражнения. “Ако сте в паника, дихателните техники сами по себе си може да не са достатъчни за потискане на тревожността”, обяснява Хан. Той се надява, че откритията му ще доведат до “хапче за йога”, но изследването и последващите клинични изпитвания може да отнемат години.

“Това е трамплин - вече знаем пътя и е вълнуващо, но е само първата стъпка”, реалист е Хан.