С навлизането на ориенталската кухня у нас все по-търсени стават екзотичните подправки. Освен че придават нов облик на трапезата ни, ароматните съставки носят допълнителна енергия на тялото ни.
Наситеният им непознат вкус ни пренася в далечната страна, от която идват, и ни кара да мечтаем за непознати територии. Голяма част от подправките имат лечебни свойства и помагат дори при храносмилателни проблеми.

Звезден анасон
Звездният анасон е традиционно използвана подправка в китайската и виетнамската кухня. Красивата му форма го прави търсен, но за съжаление у нас рядко може да бъде намерен. Вкусът му е сладък, а плодовете на растението могат да бъдат прибавяни цели или да се стрият на прах. Ароматната звездичка крие в себе си няколко лъскави семена, които могат да бъдат готвени самостоятелно. В Тайланд най-често звездният анасон се използва в традиционна ледена напитка, приготвена от черен чай и стрит на прах анасон. Много често подправката се използва и в медицината при кашлица, възпаление на устната кухина и зъбобол.

Шафран
Най-скъпата подправка в света се използва от 5000 години, а за негова родина се смята остров Крит. И днес, както и в древността шафранът държи висока цена. Най-евтиният, който може да бъде намерен, е иранският и струва 470 щатски долара за 1 кг. Гръцкият държи цена от 790 долара, а испанският може върви по 950 долара за кг. Цената на подправката е висока заради големите разходи по отглеждане и преработката й. За да се получи 1 кг сух шафран, е необходимо ръчно да се оберат около 160 000 цвята и да се отделят трите червенооранжеви пипалца. Екзотичната подправка често е фалшифцирана. Вместо нея на висока цена са продавани други растения като шафранка или невен, примесени с куркума.
Освен че е скъп, шафранът има висока багрилна способност. Вкусът му е интензивно ароматен, пикантен и горчив. Веднъж опитан, "кралят на подправките" оставя дълготраен вкус, с нотки на мед и мускус. Разгръща напълно своя аромат след няколкомесечно съхранение.

Сечуански пипер
За подправка се използват само обвивките на пипера. Семенцата му се премахват заради неприятния им вкус. Освен че е много ароматен, той предизвиква необичайно изтръпване на езика. Това въздействие е търсен ефект в сечуанските ястия. Най-популярните традиционни рецепти със сечуански пипер са пиле кунг пао и тофу с лют сос.
Обикновено се запича на сух тиган, преди да се стрие и да се добави към ястието. Така той става много по-ароматен. Често подправката се използва за сухо мариноване на месо и е част от известното китайско кулинарно изобретение "Пет подправки". Смята се, че тази смес съчетава петте вкуса според китайците - сладко, солено, горчиво, кисело и люто. В нея влизат пипер, канела, звезден анасон, резене и карамфил.

Карамфил
През средновековието Португалия внася огромни количества карамфил в Европа, които купува от Азия. Това популяризира подправката, но не я прави достъпна. Килограм от нея тогава се развнявал на седем грама злато. Според историческите сведения за пръв път карамфилът е бил използван заради благоуханните му свойства още по времето на династията Хан в Китай. Тогава всеки посетител на императора е бил задължаван да поставя зрънце от него в устата си, за да не го притеснява с лош дъх.
Най-чудатото място, където присъства карамфилът, са индонезийските цигари крекет, където подправката е 90% от състава им. Използван е, защото хората там смятали, че така се облекчава астмата. Днес карамфилът е незаменима част от екзотичната кухня. В Мексико се съчетава с кимион и канела за ароматизиране на сосове моле. Подходящ е за овкусяване на риба и птиче месо, а често се слага за аромат в топли напитки.

Синап
В кулинарията се използват семената на два вида синап - бял и черен. Макар приложението им да се припокрива до известна степен, между тях съществуват някои разлики. Семената на белия синап са по-малко люти и запазват специфичния си вкус при топлинна обработка и смесване с вода. Семената на черния синап са тези, които придават характерния вкус на дижонска горчица. В Южна Индия кръглите тъмни семенца се пържат в олио, преди да се добавят в определено ястие. Така те загубват пикантния си вкус, но пък се сдобиват с неподражаем аромат на ядки. Зърната на черния синап са суровината за производство на синапено олио, което е забранено за кулинарна употреба в ЕС, но пък е основната готварска мазнина в индийския щат Бенгал и Бангладеш.

Галангал
В Древен Египет използвали галангала за дезинфекция, а от пети век насам европейците го употребявали като подправка и афродизиак. Вкусът на галангала е свеж и пикантен, наподобяващ на лимон. Според кулинарите той може да замени много основни съставки в ястията, като черен пипер, джинджифил и дори канела. Най-предпочитан е сухият галангал, който има пикантно-сладникав вкус.

Калинджа
През последните години калинджата се завръща като желана подправка с пълна сила. Със ставащите все по-популярни ориенталски и азиатски кухни употребата на калинджа става все по-масова. Основните страни, които произвеждат подправката, са Индия, Турция и Египет. Въпреки че почти няма аромат, калинджата има силен вкус. Тя е смесица между сладко, горчиво и люто. Напомня на маково семе и риган. Семената й съдържат една трета етерично масло. Преди да се добави в дадено ястие, калинджата трябва леко да се запече или запържи, за да се засили слабият й аромат.

Резене
Най-старите сведения за употребата на резене идват от Месопотамия. Много страни познавали растението, но нямали интерес към отглеждането му. Римляните първи го култивирали като подправка, но често го използвали и като лечебно средство. Днес резене се отглежда дори у нас. За да се създаде познатата ни ароматна подправка, узрелите плодове на резенето се оставят зелени и се изсушават. Те имат сладникав вкус, подобен на анасона. Съдържанието на етерично масло варира от половин до шест процента. Най-често резенето е използвано за подправяне на хляб, риба и морски дарове.

Сумак
Подправката е съществен елемент в арабската кухня.
Плодовете са малки, закръглени, чернокафяви на цвят. Обикновено се изсушават и смилат до прах с пурпурночервен цвят. Вкусът е кисел, фруктов и леко стипчив. Сумакът е много популярен в Турция и Иран, където смлените плодове влизат в състава на смесите за дюнер кебап. Използва се и като подправка за ориз. Смесен с лук, често се употребява за разядка.