• После сипят сексуални обиди по Найчо Цанов
• Надялали конституцията от праз, казал от трибуната Петко Славейков
• А премиерът Васил Радославов е бит в парламента заради мини "Бобов дол"

Откакто съществува българският парламент, в него министър-председатели, министри и най-вече редови депутати се упражняват в изобретателна стилистика на обиди, псувни, пиперливи съмнения за психическото здраве, сексуалната ориентация. Но и смъртни заплахи за своите политически опоненти.

Това е негласна традиция, започнала още от Учредителното събрание през 1879 г. в Търново.

В заседанието на 21 март Петко Славейков държи пространна реч за отхвърляне на проекта, който комисията от депутати е подготвила по конституцията. Думите му са доста простонародни и цветисти, но и намеква за първи подкуп на депутати. Той пита: "Какви са тия бабини деветини?".

После сам си отговаря, че не приемал конституция консервативна, която му приличала на "леща на кебап" и казва, че тя е по-долна и от турската.

"Надялали конституцията от праз" и "на свободата се турят букаи",

продължава той, за да завърши с "Народът не бивало да бъде свободен, защото тъй се е родило в главата на някои, които не би говорили по тоя начин, даже и тогава, ако да бяха подкупени от нашите неприятели". Думите му са определени като непристойни и настава разправия с викове и заплахи.

След ден се обсъжда въпросът за вероизповеданията и ръководството на църквата и светите старци да бъде със закон за отношенията им с княжеството. Тогава пък настава първият бой.

Председателят Антим, митрополитите Григорий и Милетий защитават църковната самостоятелност и твърдят, че докато се приеме законът, вярата е в опасност. Софийският митрополит Милетий дори казва, че са останали като труп без глава. После става ядосан и се провиква: "Излизайте, вярата ни пропада!". Настава суматоха, кавга и накрая ръкопашна схватка между току-що оформените партии на либерали и консерватори.

Оттогава в годините до 1944 г. в Народното събрание са станали десетина сбивания. Най-битият е Найчо Цанов, а като голям побойник се прочува и депутатът В. Драганов, който през 1919 и 1922 г. предизвиква два побоя. При втория той не само набива противника си С. Лафчиев, но и иска да му се извини, защото го нарекъл "хайдутин".

Пак в Учредителното събрание е

първото искане за оставка на председателя му

на 7 март. Изказва се речевитият Петко Славейков, но е прекъснат от Григор Начович с "Какво прави председателят? Взеха да ни псуват – защо не вземе мерки против това". Настава кратък спор дали ораторът трябва да се ограничава, докато се изказва. Край слага Марко Балабанов: "Председателят трябва да напоминува оратора и да го предупреждава, кога той напада личности. Долу председателя!". Оставка не е гласувана, но началото е поставено.

След края на събранието кореспондентът на вестник "Марица" пише в броя от 10 април от Търново: "Слава богу, Учредителното събрание свърши. Свърши и гласоподаването по българската конституция".

На заседание през 1907 г. не дават думата на Теодор Теодоров, който е бил два пъти министър в правителството на К. Стоилов и министър-председател през 1918 г. Той е на трибуната и се провиква: "Срам". Възмутен, еленският депутат Иван Момчилов се обръща към председателя: "Господин Теодоров трябва да излезе вън". А после и към самия си политически противник: "Г-н Теодоров, засрамете се!". Вместо това обаче Теодоров звучно изпсува и излиза от залата. След него хуква А. Димитров и крещи: "Подлец. Вагабонтин".

Един от най-колоритните в историята на Народното събрание е министър-председателят Димитър Петков. На едно от заседанията призовава: "Считам за своя длъжност да ви предупредя, че се намирате в Народното събрание, а не в цирк "България". Д . Христов го репликира. Тогава Димитър Петков му заявява: "Аз ще кажа на г-н Данева да ви тури в лудницата скоро". Христов обаче не му остава длъжен: "Най-големият луд сте вие".

И самият Найчо Цанов никак не е пожален от своите политически опоненти, но на тема сексуални забежки.

На 15 януари 1907 г. се обсъжда закон за съдилищата. Найчо Цанов го критикува, защото щял да даде възможност за конфискация и цензура на вестниците, като казва, че още преди да ги дадат на съдилища, ще ги умъртвят. Става обаче Иван Момчилов и казва: "На умряло куче нож вади". Тук не издържат нервите на Ю. Йонов, който се провиква: "За вас, че живеете с вашата снаха, законът не ми допуща да го казвам. Мерзавец". По-късно Йонов го нарича и "шарлатантин" Скандалът е неизбежен и в него обект на язвителността е депутатът Павел Генадиев, брат на министър Никола Генадиев. Найчо Цанов го характеризира: "Публиката и българският народ виждат, че вие сте порнограф". Сексуалните обиди обаче не спират дотук.

Ю. Йонов продължава и в есенната сесия на 29 октомври го нарича в залата "Семеен блудник".

В него е определено: “Прокламираната на 22 септември, по предложение на правителството, независимост на България е исторически акт, за осъществяването на който българският народ е копнял от 500 години насам”.

Представителите на парламентарната група на земеделците, обаче изразяват несъгласие. То не е срещу самия акт, а за начина, по който тя е осъществена, щото тя трябвало да се осъществи по мирен път, а не чрез преврат, както се изразяват. Всъщност спорът е за политиката на Демократическата партия и земеделците. Поводът е, че България вече трябва да заплати на собствениците на Източните железници от Англия, Франция и Германия 30 млн. лева, за да ги използва. И уж загрижени за българските национални интереси, земеделците заявяват: “Нашият инстинкт за самосъхранение тук, на Балканите, ни налагат вече нови отноншения, нова политика спрямо турския народ и спрямо турската държава – не вражеска, а приятелска, не на лицемерно приятелство, а искрена – дружба яка, дружба здрава с Турция”.

Същият непримирим Найчо Цанов става причина за

единствения побой над министър-председател в Народното събрание

На 2 юли 1914 година се обсъжда подписването на заема с “Дисконто Гезелшафт”. Изказва се Найчо, който го определя като позорен и гибелен за страната. В аргументацията си посочва, че правителството подарява “безвъзмездно и за вечни времена” мините “Бобов дол” и “Перник”, които стрували 30 млн. лв. и годишно дават чист приход на държавата от 1, 3 млн. Допълва, че България ще получи 300 млн. лева срещу 500 млн., с които ще се задължи. Обстановката в залата се нажежава и министър-председателят Васил Радославов е бит. Светкавично се намесват негови съпартийци и охраната и го извеждат от залата. Това обаче няма никакво значение – договорът е подписан.

Цветист език има и Александър Стамболийски. На 18 юли 1914 г. се обсъжда бюджетът за следващата година на Министерството на външните работи и вероизповеданията, и в частност, парите за пълномощните ни министри в чужбина, както се наричат тогава дипломатите. Само припомняме, че Първата световна война току-що е започнала, а преди година България е преживяла първата си национална катастрофа в резултат на двете Балкански войни. Ал. Стамболийски разяснява, че дипломатите са безполезни, щото цялата външна политика се върши от цар Фердинанд, а се налагат и икономии. За безполезността им се позовава, че те настоявали преди година да се вземе Солун в българските предели, без да има проблеми от Великите сили. П. Даскалов обаче го оборва със самочувствие и казва: ”Ние щяхме да имаме Солун, ако имахме управници по-умни и ако само бяхте слушали моя ум. Но ние имаме апаши, имаме държавници – те са пред нас – с пачи ум и затуй дойде катастрофата”. Стамболийски никак не иска да слуша патриотарски речи от провалили се държавници и отсича:

“Вие сте отживели века си. На вас българският народ е изпял алилуя”

Никола Петков, син на Димитър Петков, също като баща си има пиперлия език. На 26 октомври 1946 г. Вълко Червенков чете правителствената декларация, в която споменава, че вече е започнал нов етап от развитието на България и се спира на особеностите. Глас от опозицията го прекъсва: “Вие сте реакционерите”. Червенков обаче продължава за изборната “победа” на следващия ден. От опозицията се провикват: “Вие сте реакционери. Милицията ви избра”. Коста Лулчев се провиква: “Фалшификатори”.

На 3 декември същата година Никола обвинява министъра на земеделието Михаил Геновски: “Никога не съм бил дворцов агент и агент в Дирекцията на полицията като теб и твоята уважаема госпожа”.

Пак при Шестото велико народно събрание, заседавало 1946-1947 г. и приело т.нар. Димитровска конституция, Червенков се опитва да прочете декларацията на БРП - к, пак му пречат и съпартиецът му Георги Костов изкрещява: “Мълчете там, гангстери”.

В по-ново време нашумяха доста имена. На петнадесетото заседание на Великото народно събрание на 7 август 1990 г. Андрей Луканов прави отчет за дейността на правителството и признава, че неговата програма, меко казано, здраво е закъсала. При нарастване на обществената производителност на труда с 5 на сто работната заплата се е увеличила с 19,4 на сто, а балансовата печалба е с близо 500 милиона лева по-малко от същия период на 1989 г., което си е фалит, и обявява повишаване на цените на петролните продукти. Става Венцеслав Димитров от СДС, загрижен за кехлибарената течност: “Правителството поема отговорност за повишаване цените само на петролните продукти в последно време, а не и за цената на бирата. Между другото, за сведение, от един лев приходи от продажбата на бира разходите са само 40 стотинки. Така че колкото и разходите да се увеличават, дори двойно да се увеличават, пак ще остане достатъчно печалба. А сега ще стане така, че на два лева разходите ще са само 40 стотинки, всичко друго ще е печалба”.

По-фриволен бе Моньо Христов, който за да илюстрира какъв е бюджетът за 2004 година, размаха от трибуната на парламента картинка на гола жена. И това не се беше случвало.

На този фон и с оглед на наложените традиции днешните ни депутати не са особено изобретателни.