Акаунти в социалните мрежи активирани в подкрепа на Калин Джорджеску седмици преди изборите за президент

Вместо балотаж - повторение на първия тур на президентските избори.

Така накратко може да се обясни заплетената политическа реалност в Румъния през последните седмици, която превърна страната в основно огнище на битката между Русия, Запада и влиянието на социалните мрежи в политиката.

Ходът на Конституционния съд да анулира вота хвърли съседите отвъд Дунава в смут и не е ясно кога и как ще свърши хаосът.

Как се стигна дотук?

Неочакваният резултат на първия тур на президентските избори в Румъния хвърли сянка върху проевропейското бъдеще и неизбежно подкопа доверието в институциите, а и във функционирането на демокрацията. Това се случи в ключов за бъдещия политически курс на страната момент - непосредствено преди избирането не само на нов президент, но и на парламент. Първи бе президентският вот на 24 ноември, последван от този за Народно събрание на 1 декември, а на 8 декември - балотаж.

На президентския вот на 24 ноември независимият националистически и неизвестен кандидат Калин Джорджеску избута от президентската надпревара доказани политици с дългогодишен опит и стана първи с 23% подкрепа - хвърляйки страната в политически хаос и предизвиквайки граждански протести. Според местни медии по румънските улици трудно се виждали негови плакати. Първото място печели, по думите му, с безплатна кампания в TikTok.

Резултатът му бе шокиращ - всички социолози прогнозираха около 5% подкрепа. Вместо това независимият политик, чиято победа бе приветствана от Кремъл, успя да си издейства балотаж срещу прозападната кандидатка Елена Ласкони. Той измести и фаворита - настоящия премиер Марчел Чолаку.

От страх да не бъде изпусната ситуацията от контрол се намесиха и международни съюзници - от Еврокомисията и Европарламента осъждането на изборния резултат като изкривен и манипулиран отекна чак до САЩ, където темата коментира държавният секретар Антъни Блинкен. Бе изпратено писмо от 6-има бивши американски посланици в Букурещ.

Бърза бе и реакцията на Конституционния съд в Румъния - предвид засилващите се подозрения за руска намеса във вътрешната политика изборите бяха касирани. Това се случи обаче, след като предпазливо бе изчакан резултатът от парламентарния вот. На него бе отчетено издигането на националистически партии, или иначе казано - че първото място на Джорджеску на президентските избори далеч не е случайно и поне донякъде се дължи на протестен вот на румънските граждани.

“На този ден корумпираната система сключи договор с дявола. Решението на КС е официален държавен преврат”, заяви Джорджеску след отмяната на изборите. Възмущението си от решението изказа и Елена Ласкони, която се готвеше за балотаж срещу него. Тя го определи като “незаконно” и “неморално” и посочи, че то смазва същността на демокрацията.

“Те унищожиха всичко, за което сме работили през последните 35 г.”, посочи още Ласкони, визирайки откъсването на Румъния от социалистическото ѝ минало. По-късно тя дори изпрати писмо до новия президент на САЩ за среща - опит да се докаже като надеждния следващ лидер на Румъния.

До анулирането на вота се стигна, след като президентът в оставка Клаус Йоханис разсекрети разузнавателни документи от Върховния съвет за национална отбрана. Те предполагат, че почти 800 акаунта в TikTok, създадени от “чужда държава” през 2016 г., внезапно са станали активни миналия месец, за да подкрепят Джорджеску. Други 25 хиляди проакаунта започнаха да публикуват само 14 дни преди първия тур.

На този фон от Брюксел започнаха разпити на ръководството на китайската социална мрежа TikTok, за да се установи конкретната ѝ роля в изборния процес. А на национално ниво стартира разследване срещу Калин Джорджеску, наричан още “Тръмп на Румъния” и “месията на TikTok”. Веднага след това имаше обиски на имоти в Брашово на бизнесмена Богдан Пешкир, заподозрян за незаконното финансиране на уж безплатната кампания на националиста. Румънските следователи са конфискували 7 млн. долара от банковата му сметка. Пускат го без обвинения след разпит.

Според документи, представени от Румънската разузнавателна служба, Богдан Пешкир е използвал профила bogpr, чрез който е направил дарения в размер над 1 милион евро в TikTok за кампанията на Джорджеску. Финансирането бе потвърдено от представители на платформата на среща с румънските власти на 28 ноември. Те разкриха също самоличността на потребителя bogpr и посочиха, че от този акаунт са направени плащания на обща стойност 381 хил. долара между 24 октомври и 24 ноември 2024 г. на инфлуенсъри в TikTok, популяризирали Джорджеску. Дейността е продължила дори след приключването на предизборната кампания.

Бе разпространен и доклад за злоупотреби във фейсбук - мрежа от страници е публикувала над 4100 политически реклами, които са нападали Елена Ласкони и са рекламирали крайнодесни фигури, сред които Джорджеску и лидера на “Алианс са обединение на румънците” Джордже Симион, в периода преди изборите. Според агенция Блумбърг кампанията е била разгърната на 25 страници във фейсбук от различно естество - знак за организирано усилие за оказване на влияние върху изборите.

Рекламите, описани в доклада, представят Джорджеску като “президент патриот”, който защитава нацията от политическия режим. Лидерката на “Съюз за спасение на Румъния” Елена Ласкони пък е описана като “дявол” и марионетка на Запада, а настоящият държавен глава Клаус Йоханис – като “диктатор”, който стои зад Ласкони.

Какво е заложено?

В Румъния тези избори се възприемат като битка между Изтока и Запада . В страна, в която спомените за бруталната комунистическа диктатура са все още ярки, изборът за много избиратели изглеждаше екзистенциален. Проевропейската Ласкони се радваше на подкрепа от центристките традиционни партии, докато Джорджеску беше подкрепен от три крайнодесни групи, две от които наскоро влязоха в парламента. Неговите позиции относно НАТО и ЕС - той беше силно критичен към участието на Румъния и в двете - породиха страхове, че той ще разкъса западните съюзи на страната и вместо това ще се обърне към Москва. Той похвали Владимир Путин като лидер и патриот и обеща да прекрати цялата румънска помощ за съседна Украйна - което би било огромна стъпка в критичен момент за Киев. По-късно увери, че Румъния няма да излезе от ЕС и НАТО, и нарече САЩ свой основен съюзник, разграничавайки се от определението си като путинист.

Какво следва?

Ако се докаже участието на Джорджеску в незаконната дейност, вероятно той няма да бъде допуснат на следващите президентски избори. Парламентът трябва да определи кога ще са те. Ще са необходими обаче около 3 месеца - по закон нов вот може да бъде организиран минимум след 75 дни.

По процедура новият президент трябваше да номинира премиер, но сега партиите ще трябва да преговарят с досегашния лидер Клаус Йоханис. Неговият мандат изтича на 21 декември, но той се закани да остане на власт, докато се закълне наследникът му. Не е изключено да има протести относно решението му да удължи мандата си, тъй като неговата популярност през последните години спадна осезаемо.

За 9 дни в Букурещ се разбраха за проевропейско правителство

Само за 9 дни румънският парламент успя да формира мнозинство и с резолюция се ангажира да следва проевропейски курс. Това стана ясно късно във вторник.

Съюзниците целят да отцепят твърдата десница и да излъчат един кандидат за повторните президентски избори. Все още не е ясно обаче дали това ще бъде Елена Ласкони, която трябваше да се яви на балотаж срещу Калин Джорджеску на 8 декември.

Управляващите леви социалдемократи спечелиха най-много места на парламентарните избори на 1 декември. Въпреки това се наблюдаваше възход на трите ултранационалистически и твърдо десни партии, някои с открити проруски симпатии. Те спечелиха над 1/3 от местата.

Заедно 5-те проевропейски партии подписаха резолюция и формират мнозинство от около 65%. Това са социалдемократите, техните настоящи коалиционни партньори - дясноцентристките либерали, опозиционният центристки “Съюз за спасяване на Румъния” и етническата унгарска партия. През следващите дни те ще работят заедно за изготвянето на управленска програма.

Засега за премиер се спрягат две имена: настоящият Марчел Чолаку и лидерът на Национално-либералната партия Илие Боложан. Той трябва да бъде излъчен от настоящия президент Клаус Йоханис. След това парламентът трябва да гласува нов график за президентските избори.