Нова гражданска война не е изключена, Близкият изток призовава за контрол

Щурм на президентския дворец, събаряне на паметници на фамилията Ал Асад, масови празненства с фойерверки и песни по столичните улици, развети сирийски знамена. Така бе отбелязано в неделя поемането на контрола в Дамаск от ислямистката групировка “Хаят Тахрир ал Шам”, което официално сложи край на режима на президента Башар ал Асад след 24 години на власт (още за него и половинвековния авторитарен режим на семейство Ал Асад виж по-долу).

Загубата на контрол в четирите най-големи сирийски града накара лидера да отлети от страната, а малко след това той изчезна от радарите, подбуждайки сюжети за смъртта си. Късно вечерта все пак руската агенция ТАСС публикува информация, че Асад е пристигнал в Москва и е получил убежище от руския президент Владимир Путин.

В продължение на десетилетие коалиция от ключови съюзници - Русия, “Хизбула” и други подкрепяни от Иран групировки, помагаха на Башар Ал Асад да контролира Сирия с изключение на севера. Размириците в разединената страна се разразиха с нови сили едва година след като руските бойци на Евгений Пригожин от “Вагнер” се изтеглиха и отслабна подкрепата за властта на президента. Дни преди да падне Дамаск, и “Хизбула” изтегли бойците си.

Оттеглянето на ключовите поддръжници на режима се случва на фона на войната на Русия в Украйна и на атаките на Израел срещу Ливан - ресурсите им са съсредоточени там. Знак бе и

изтеглянето на част от руската авиация,

разположена във военни бази в района.

А опозицията в страната набираше сили. Водени от Абу Мохамед ал Джолани, бойците от “Хаят Тахрир ал Шам” станаха по-организирани и дисциплинирани. Те се оборудваха по-добре в резултат на местното производство, иззети оръжия от позиции на държавната армия и снабдяване от трети страни. В Сирия има групировки, подкрепяни от Турция, Израел, САЩ и др., които също враждуват помежду си.

Кой е водачът на бунта Джолани? Роден е през 1982 г. в Саудитска Арабия, но израства в Сирия. Живял е и в Ирак, там се присъединява към “Ал Кайда”. По онова време си сътрудничи с “Ислямска държава”.

Лежал е в затвор в САЩ

5 години. Смята се, че къса връзките си с “Ал Кайда” през 2016 г.

Асад не даде нито едно публично изявление за настъплението на опозицията през последната седмица. То започна непосредствено след като той се върна от посещение в Москва. Руското външно министерство заяви, че Башар ал Асад е напуснал Сирия след преговори с бунтовнически групи и е дал “инструкции за мирно прехвърляне на властта”. Това отчасти обяснява защо опозицията

не срещна съпротива

при напредването си в най-големите градове, включително столицата. Възможен сюжет е президентът да се е опитал да спаси живота си, като изтъргува мирното предаване на властта. Все още няма официална информация за нахождението му. Според някои се е качил на самолет и е избягал по време на превземането на Дамаск. След полет в посока Средиземно море самолетът прави рязък завой и изчезва от радарите. Военни източници коментираха, че може да е свален. Информация от последните дни сочи, че семейството на Асад е в Русия.

Падането на режима е нов сеизмичен момент за Близкия изток. Световните лидери и държавите в региона се надяват на възможност за трен мир. Саудитска Арабия, Турция, Йемен, ОАЕ, Катар, и Египет настояват за координация, за да не се допусне облагодетелстването на терористични организации от ситуацията. Лидерите им призоваха хаосът да бъде избегнат. Ливан обяви, че поставя войски на границата си. Франция приветства падането на Асад “след повече от 13 г.

жестоки репресии срещу собствения народ”

Доналд Тръмп коментира, че той е избягал от страната си, а “неговият покровител - Русия начело с Путин, загуби всякакъв интерес към Сирия заради Украйна, където близо 600 000 руски войници лежат ранени или мъртви”. 

Опозицията контролира по-голямата част от Северна Сирия, включително град Алепо, където живее около 1/5 от населението. Със своята икономическа, индустриална, гражданска и политическа тежест Алепо може да се превърне в ключов актив във всякакви потенциални преговори. През последните години опозицията се опита да изчисти радикалния си терористичен имидж, за да докаже, че може да управлява страната мирно.

Освен масовите надежди за ново начало обаче остава страхът от разпростиране на нова граждански война заради големия брой групировки, върху които се упражнява чуждестранно влияние от държави, които сами са раздирани от противоречия. Още в неделя Турция съобщи, че подкрепяни от нея опозиционни сили са близо до изтръгването на контрола над град Манбидж от подкрепяни от САЩ и водени от кюрди сили. Преди седмица те ги изгониха и от Тал Рафат. Сирийската кюрдска милиция обаче е ключов съюзник на САЩ в борбата срещу “Ислямска държава”.

Башар ал Асад – железният юмрук,

който не трябваше да е във властта

Династията му управлява общо 54 г., проливайки кръвта на своите

Той падна, но не се даде без жертви. След повече от 13 г. гражданска война, проливане кръвта на стотици хиляди свои и с цената на милиони разселени 24-годишният режим с железен юмрук на сирийския президент Башар ал Асад бе свален. Личната му съдба засега остава неясна, но без съмнение това е краят на автократичната семейна династия Ал Асад, която бе начело на Сирия повече от половин век.

Моделът на брутално управление Башар ал Асад бе наложен по-рано от баща му Хафез ал Асад, който макар и произлязъл от бедно семейство успява да се издигне и окупира властта в продължение на три десетилетия - до смъртта си. Но гражданската война, която започна през 2011 г. и опустоши страната, превръщайки я в развъдник на екстремистки групировки, избухна заради сина му. Режимът отказа да се съобрази с масовите продемократични протести по време на Арабската пролет и започна брутално потушаване на мирното движение. Хиляди бяха убити или хвърлени в затвора само за месеци.

Силите на Асад са обвинявани в сериозни нарушения на човешките права и брутални нападения срещу цивилни по време на 13-годишната война, включително използването на химически оръжия срещу собствения си народ.

Размириците в Близкия изток предизвикаха международна прокси война и бежанска криза, която доведе до милиони, разселени от техните домове - проблем, който бързо застигна Европа. Още в началото им САЩ, Йордания, Турция и ЕС призоваха Асад да се оттегли.

Всъщност той никога не е трябвало да поема властта в Сирия. Президентската роля е била отредена за неговия по-голям брат - Басел, докато Башар е учел за очен лекар в Лондон. Брат му обаче загива в катастрофа, което неизбежно променя пътя на по-малкия син на диктатора. За да поеме президентския пост, през 2000 г. парламентът намалява минималната възраст от 40 на 34 г. - на колкото е бил Башар при смъртта на Хафез. В началото на управлението си той е описван като тих и сдържан, което събуди предпазлив оптимизъм за политическа промяна в Сирия. С изключение на няколко икономически реформи през първите си година във властта обаче Башар припознава изцяло бруталния стил на баща си и продължава делото му.