В историческата сага "Дървото на живота" всички мебели са автентични. Най-скъпата е диван, изработен в края на XVIII век, а най-старата - скрин от 1786 г.
Призът за най-автентична вещ пък е за библиотека от 1801 г.
Декорът и реквизитът на сериала са дело на италианеца Паоло Фаенци. След двумесечно проучване той пресъздава обстановката от началото на XX век изцяло с оригинални мебели и внимание към детайла.
"Имам колекция от старинни мебели, която попълвам вече 20 години. Някои от тях влязоха и в сериала. Не съм правил големи интерпретации с осъвременяване на реквизита. Мебелите не са копия, защото би изглеждало смешно. Съвременните вещи са направени на машини, те са лъскави и почти съвършени. А ръчно изработените имат малки дефекти, които им придават чар.

Когато използваш истински неща, променяш атмосферата и я предаваш на актьорите",

казва Паоло.
Впечатление прави най-скъпата вещ в сериала. Коприненият диван от XVIII век е съобразен с размера на кринолина на дамите. Разделен е на три. Жената обикновено сяда по средата, а

двама мъже могат да седнат от двете й страни, но за да няма нецеломъдрени опити за докосване, са поставени лакътници

Декорът на къщата на семейство Вълчеви е адаптиран към двореца "Врана", който е и локация на сериала. За да изгради интериорите, Паоло не разчита само на въображение, а събира информация от документация и архиви от онова време. Подсилва характерите на героите чрез символика в предметите.
"За да се подчертае протекцията на бащата на фамилията Асен, реших зад неговото легло да се постави кожен капитонаж като символ на защитата. Той е от Франция в стил барок. Преди да се ожени, Панто спеше в английско легло с балдахин, за да се внуши, че е интернационален персонаж. А пък Христо спи в нещо като "кучешко легло", защото не живее през цялото време в къщата.
Ясно се забелязва разликата в интериора на стаите на прислугата и кухнята. Само там съм оставил типично български елементи и цветово е по-бедно, докато останалите помещения олицетворяват псевдоевропейския манталитет в семейството", разказва сценографът.
Покоите на провокативната героиня Божура всъщност са стая от Етнографския музей.
"Наехме една от стаите на музея, изнесохме мебелите и внесохме наши. Там има две много красиви зали с чудесно фоайе. Интериорът е от XIX век, вече почти не се намират сгради от този тип в София. Много неща са разрушени през комунизма и след това в началото на 90-те години", казва Паоло.

В "Дървото на живота" се използва само една кола,

повечето превозни средства от този период са каруци и карети. Паоло впуска въображението си в изработването на каретата на музикантите в сериала, която напомня за цирк.
Доста по-богат откъм автопарк е сериалът "Недадените" - използват над 20 коли.
"В края на сезона принц Кирил ще се появи с отличаващ се ретро автомобил от 1939 година. Колата е спортен двувратен модел Шевролет мастър купе", казва сценографът Борислав Михайловски.
"Не беше приоритет да покажем особняшката страна на принца. Трудно е, когато героят страда по смъртта на брат си, да акцентираш върху същността му", подчертава Борислав.
Оказва се, че в България няма достатъчно голям избор на подходящи коли от този период и това принуждава екипа да намали бройката им.
"Трябваха ни автомобили от 1939 година, но много от тях бяха променени. Намерихме ретро кола, която по модел е черна, но собственикът беше решил да я боядиса в червено-бяло. Използвахме един "Форд" от 1938 година от кино-център "Бояна", който по принцип е млекарка.
Имаше и случаи, в които умишлено не искахме да "изхабяваме" някоя кола, защото би била по-подходяща за друга сцена.

За да снимаме пристигането на цар Борис III, ни трябваше самолет. Сцената беше по-малко от минута

и преценихме, че не е рентабилно да строим декор и просто разказахме по друг начин историята", казва сценографът.
Единственият декор в сериала е на Народното събрание. Наемат стари апартаменти, които обзавеждат почти изцяло.
"Да се правят декори, е чудесно, но много скъпо. По-евтино е да наемеш двореца "Врана", отколкото да построиш негов декор. Много от локациите си ги имаше готови, но за други трябваше да се погрижа - обяснява Борислав. - Избирахме красиви сгради в много лошо състояние, на които им предстои ремонт и никога след това нямаше да бъдат същите. Нямаше да има и следа от оригиналните дограми, които тогава са се правели в съответствие с интериорния дизайн.

Основният ни апартамент е домът на Леон - класически стил от 20-те години
с богати портални врати, камини и преходни стаи.

Голяма част от центъра в София е построен през 30-те години на миналия век, но много от сградите са обновявани.
Чисто архитектурно началото на XX век е доста амбициозно - строителството е било в разцвет. Не можахме да покажем много от това, защото редица сгради са "скрити" зад грозно боядисани фасади и табели. Трябваха ни и павирани улички. Не че тогава не е имало асфалт, но щяхме да объркаме зрителите", разказва Борислав.

Вътрешният дизайн у нас тогава е бил заимстван предимно от Виенския салон и малко от френския стил.
"Няма да забравя една госпожа, която ми показа мебели, поръчани от Виена за дом в Свищов, които са били преместени в София по-късно. Бяха в стил барок, много богато резбовани. За съжаление не бяха подходящи за сериала, защото нямаме богати семейства, освен царското. Предизвикателство беше да степенуваме интериорите от царския дворец до бедната квартира на Арон. Трябваше да има разлика.

Снимахме в резиденцията на царя, където всичко е очевидно царско

и изработено на високо ниво. Трябваше да следя кабинета на Габровски да не е по-добре изглеждащ от кабинета на заместника му. Исках комитетът по еврейските въпроси (КЕВ) да е по-графичен и наблегнах на черно-бялата гама. На другите места държах да има много дърво, за да се придържаме максимално до архитектурата тогава.
Потъвайки в епохата, си позволяваш впоследствие да не се замисляш и да не търсиш за всяко нещо доказателство. С правилната нагласа работата върви с лекота. Това е 4-та епоха, която правя и съм изградил вече навици за настройка. Тогава е много лесно да прецениш какво да добавиш на една чаша като елемент, за да изглежда от епохата", казва Михайловски.
Много от дребните елементи си набавя от битака. Не използва реквизити от театрите, защото там всичко е хиперболизирано заради разстоянието между актьори и публика.
"По битаците рядко има нещо хубаво, но някои неща ни паснаха. Белев трябваше да има предмети, с които да се занимава, докато отказва цигарите. Вариантите ни бяха много, но

накрая се спряхме на шумната острилка

А пък за един специален кадър, който искаха да направят режисьорите, трябваше да отида до Пловдив и да взема специална детска люлка", казва Борислав.
Той не среща трудности с откриването на подходящ реквизит, а с обхващането на цялата информация за епохата, както и с организирането на целия процес.
"Не успяхме да намерим един телефон за стена, но пък беше малка сцена. За важните неща правехме всичко възможно, за да бъдат намерени. Преди 10 години щеше да ми е много трудно да направя такъв сериал. Тогава беше сложно да се създаде и съвременен филм. Нямаше дори бизнес сгради, в които да снимаме", казва Борислав Михайловски.