Забелязвам, че тенденцията сред анализаторите е да настояват, че икономиката/инфлацията е в основата на помитащата победа на Тръмп на президентските избори в САЩ.

Приемам, че икономиката винаги е силен фактор. Фрустрацията от обедняването и непрестанните сравнения с околните винаги и навсякъде влияят на поведението на избирателите.

Струва ми се обаче, че пропускаме нещо доста важно - духът на времето и рязкото вдетиняване на обществата, което наблюдаваме.

Зашеметени от продължителен хаос, обществата на Запада, включително и американското, не търсят да поемат отговорност за сложните проблеми на съвремието, а да се отърват от нея. Тази отговорност те инстинктивно, да не кажем еуфорично, търсят да сдадат на първата безскрупулна бащина фигура, която им се изпречи.

Тази фигура има определени атрактивни качества: готова е да лъже до посиняване, че няма нищо сложно и всички проблеми имат бързи, радикални и *триумфални* решения - решения, които отсяват заслужилите от плявата, а хората, обявени за плява, ще бъдат безмилостно изтрити от реалността.

Башицата обещава, че с три думи ще постави всекиго на мястото му и ще въздаде възмездие и справедливост.

Това тежнение по нашите земи беше известно като #стабилност - сиреч мек авторитаризъм - но с времето бива овладяно от по-откровено мракобесни политически играчи с по-ясно артикулирани фантазии за разправа. Разбира се, в евангелистко-каубойската култура на големи части от Щатите този импулс отдавна е придобил съвсем плакатно гневни, отмъстителни, гордо агресивни нюанси.

Накратко, гласувалите американци в мнозинството си пожелаха авторитаризъм и го получиха.

Мога да илюстрирам тази идея със следното забележително излияние на Тъкър Карлсън, известен про-Тръмп инфлуенсър и водещ от крайно дясната телевизия Fox News, който в ефир от 23 октомври тази година представя Доналд Тръмп метафорично като "татенцето", което се връща вкъщи ядосано и "наплясква" провинилата се дъщеричка. Следва оригиналът:

"There has to be a point at which Dad comes home. And he's pissed. Dad is pissed. He's not vengeful. He loves his children. Disobedient as they may be, he loves them. Because they're his children. They live in his house. But he's very disappointed in their behavior. And he's going to have to let them know...Get to your room right now and think about what you did.

And when Dad gets home, do you know what he says? You've been a bad girl. You've been a bad little girl, and you're getting a vigorous spanking right now. And no. It's not gonna hurt me more than it hurts you. No it's not. I'm not gonna lie. It's gonna hurt you a lot more than it hurts me. And you earned this.

You're getting a vigorous spanking because you've been a bad girl."

Публиката в студиото отговаря на този забележителен монолог с одобрителни възклицания. Фройдистката страхотия, която блика от тези думи, трябва да ни впечатли и замисли. Това е американската мечта днес - така гласуващите за Тръмп си представят неговата намеса в американската демокрация.

Тръмп е таткото, който е дошъл да въздаде дисциплина, а не да разговаря и възпитава.

Shoot first, ask questions later.

Преди около 15 години Републиканската партия реши да захранва поддръжниците си огромно в обема си и весдесъщо по всички платформи персонализирано съдържание, отговарящо само и единствено на това, което те са готови да чуят или мечтаят да чуят - независимо от реалността. Партията се придържа плътно и безскрупулно към този план за политическа доминация - и успява в плановете си.

Нито Камала Харис, нито който и да е друг кандидат на Демократическата партия в САЩ, можеха да предложат на гласоподавателите фигурата на бащата-отмъстител по автентичен начин - и това нямаше да съблазни либералните избиратели. Не намериха начин и да съчинят версия на света, която да въодушеви еднакво раздробените на различни племена по микроубеждения свои традиционни поддръжници.

Силата на простия разказ в ситуация на невиждана сложност никога не бива да се подценява.

От фейсбук