Инфлацията ще е основен коефициент, но след 1 г. Догодина ще е 1077 лв.

Само две седмици след като одобри минималната заплата да стане 1077 лв. от 1 януари 2025 г., служебното правителство предлага нови правила за определянето ѝ. Предложението е вместо средната заплата от 2026 г. основен индикатор при определянето с колко да се вдигне минималната да е инфлацията. Това е разписано в промени на Кодекса на труда, с които се транспонира европейската директива за минималните заплати. Срокът да стане това изтича на 15 ноември. Те са разпратени до синдикатите и бизнеса за обсъждане в работни групи.

На 1 февруари 2023 г. - ден преди да се разпусне, 48-ото НС реши минималната работна заплата да бъде 50% от средната брутна за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две на текущата. Точният размер на минималната заплата се определя до 1 септември на текущата година. Така от 1 януари минималната работна заплата у нас е 1077 лв. Това не се хареса на бизнеса и те атакуваха решението в съда точно с мотива, че трябва да се въведе европейското законодателство.

Какво предлага държавата сега?

Минималната заплата за следващата година да се определя до 1 октомври на текущата година, като се вземат предвид следните критерии:

• покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се отчита инфлацията;
• общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение;
• темп на растеж на работните заплати;
• дългосрочни равнища на производителността на труда;

Освен това

веднъж на 2 или 4 г. пък ще се извършва оценка на адекватността на минималната заплата

Тук е разписано, че адекватен ще е среден размер на минималната заплата за предходните 2 или 4 г., който е по-голям от 150, 160 или 170% от средния размер на линията на бедност за същия период.

Не е ясно какво ще донесе промяната в правилата като ръст на минималната заплата. Но обвързването с инфлацията означава минимално увеличение през следващите години. Според прогнозите на БНБ темпът на нарастване на хармонизирания индекс на потребителските цени да възлезе на 2,8% в края на 2025 г. (при средногодишна инфлация от 2,7%) и да се забави до 2,6% в края на 2026 г. (при средногодишна инфлация от 2,7%).

По-големи размери на минималната заплата могат да се уговарят в колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище, предвиждат промените в КТ.

Когато обхватът на колективно договаряне за определяне на работните заплати е под 80%, Министерският съвет приема план за насърчаване на колективното договаряне. Първият такъв се предлага да е до 31 декември 2025 г. За да спазим срока на Еврокомисията пък, законът се предлага да влезе в сила със задна дата - 15 ноември 2025 г. Като отсрочки има за различни текстове, включително и че през следващата година минималната заплата се определя по сегашния текст.

Освен това промените първо трябва да се обсъдят в работните групи, като срещите между държавата, синдикатите и бизнеса започват на 13 ноември. Дори да се стигне до някакво съгласие текстовете трябва да минат през тристранка, после да има решение на Министерския съвет и едва тогава ще влязат в Народното събрание.

“Предложените от социалното министерство текстове директно противоречат на целта и разпоредбите на директивата и буквално унищожават тенденцията за доближаване на минималната работна заплата до издръжката на живота, като обричат покупателната способност на минималната заплата и размерът ѝ да останат далеч под жизнения минимум”, коментираха от КТ “Подкрепа”.

Предложението минималната заплата да се актуализира само с инфлацията ще остави нивото ѝ далеч от адекватността за издръжка на живота, като ножицата ще се отваря все повече с времето, обясни главният икономист на КТ “Подкрепа” Атанас Кацарчев. Още по-неиздържано според него е адекватността на минималната заплата да се определя от линията на бедност, която през тази година е 526 лв., а догодина - 638 лв.

“Текстовете са и обществено недопустими, и могат да се квалифицират като неадекватна държавна политика и подигравка към работещите и колективното договаряне”, категорични са от синдиката.

В самата директива са заложени ориентири - минималната да е 50% от средната или 60% от медианната работна заплата. Но има и допълнителни критерии като покупателната способност, общото равнище, растеж и разпределение на брутните работни заплати и др. Освен това трябва да се достигне и до 80% колективно договаряне.

България обаче не е единствената страна, която не е въвела директивата.

От всички 27 държави членки само Белгия, Унгария, Латвия, Люксембург, Полша, Румъния и Гърция имат законодателни проекти

Германия, Ирландия, Словения пък не предвиждат законодателни действия, за да изпълнят изискванията.

Гърция предлага от 2028 г. минималната заплата да се индексира спрямо ръста на БВП и потребителските цени. Освен това е заложено там минималната да не може да се намалява.

Румъния пък залага минималната заплата да е между 47 и 52% от средната брутна заплата. Тя ще се актуализира ежегодно според покупателната стойност, производителността на труда и темпа на растеж на заплатите в страната като цяло. Адекватността тук ще се мери на всеки две години.

В Белгия законодателните промени се отнасят главно до служителите в образователния сектор и влизат в сила от 1 ноември т.г. Те залагат адекватността на началните заплати в сектора да се оценява на всеки 4 г. Критериите пък са покупателна способност, тенденции в националната производителност и 50% референтна стойност от средната брутна заплата.

В Чехия корекции при изчисляването ѝ се дължат на фактори като издръжката на живота, производителността и референтна стойност от 47% от средната брутна работна заплата в националната икономика. Минималното заплащане пък е разпределено в 4 категории спрямо трудността на професията. В първата са служители с базов набор от умения - те получават чистата минимална работна заплата по коефициент 1. Във втората група са работници, чиито позиции изискват повече умения или образование. Те трябва да получават минималното възнаграждение по коефициент 1,2. В третата група са записани позиции, които изискват специализирани умения или квалификация. Те се заплащат с коефициент - 1,4. При висококвалифицирани професионалисти или работни места, изискващи значителна експертиза, коефициентът достига до 1,6. В закона са посочени и допълнителни условия за здравни работници. Те включват допълнителен бонус за работещите при трудни условия (напр. рискове за здравето). Задължителни бонуси има и за здравните работници, които са изложени на повишено натоварване. Всеки, който изработва над 13-часова смяна, трябва да бъде възнаграден с 20% премия, изчислена от минималната заплата.

Засега Европейската комисия се въздържа да коментира данните, тъй като не е изтекъл крайният срок, в който държавите могат да уведомят институцията за предприетите законодателни мерки. След 15 ноември от ЕК ще започнат процес на проверка доколко мерките в държавите членки съответстват с директивата. Ако се налага, те ще започнат и наказателни процедури.

Според данни на НОИ за юли, които бяха представени  от Българската стопанска камара в тристранката в началото на октомври, върху минимална заплата се осигуряват малко над 160 000 души. По данни на НСИ на минимална заплата са били 452 000 българи през миналата година за същия период.