След крясъците политиците си затвориха очите, дали вотът бе откраднат. А отчаяно се нуждаем от честни избори по честни правила

Касацияяя, извика се Слави Трифонов в първия ден след обявяването на изборните резултати. Почти както преди крещеше Македонияяя.

И като го чуха останалите политици, се нареди една опашка от желаещи да сезират Конституционния съд. Даже се говореше, че КС си взели от онези автомати за чакащите ред в банките, които дават номерца - да не се бият желаещите да подадат сигнали за злоупотреби и касиране на изборите.

Обаче, както винаги в българската политика, всяко чудо не издържа и три дни. И последва едно мълчание от всички, а ако случайно някой се сети да ги пита, то

следват едни обяснения колко е сложна процедурата

Или колко е безсмислено, защото КС докато реши делото, то дошли новите избoри, както ни убеждават говорителите на ГЕРБ. Или пък то всъщност да не се касират, а само да се преброят наново гласовете, както си поиска дружинката, водена от Кирил Петков.

Ако все пак се касират, може ли да е само частично, колкото Ивелин Михайлов да влезе в парламента и да млъкне, е версията на третата група политици.

Даже иначе смелият президент Румен Радев някак си избягва да коментира темата - всичко било в ръцете на депутатите, те сами трябвало да искат от КС отмяна на избора им. Нищо, че сам обяви вота за опорочен.

А истината е, че тези избори трябва да бъдат изцяло отменени.

И причината дори не е в тези 21 гласа на “Величие”, които журналистката Милена Кирова от БНТ откри само за часове къде са изчезнали. Истината е, че изборите на 27 октомври 2024 г. бяха

венецът в поредицата опорочени гласувания

в България в последните 35 години.

И само увенчаха това, което всички пишат по стените, но не казват на глас: “Ако изборите променяха нещо, щяха да ги отменят”.

Наглостта на политиците мина през абсолютно всички фази и инструменти за кражба на избори - директно пазаруване на гласове и цели секционни комисии на едро, контролиран вот през “бизнесмени” и най-вече през дъщерите и синовете на местни феодали в листите им, бой и арести на опоненти, тамънене на резултатите според това колко му трябват на Краси...

И нямаше нито една партия, която да не участва в тези схеми, ама нито едничка. Затова най-мекото определение, което може да се използва, е, че тези избори бяха откраднати. От Бойко, Кирил, Асен, Делян, Слави, Ахмед, един от БСП, който не му знаете името, и още кой ли не.

Проблемът дали “Величие” ще влязат, или ще изпаднат от парламента с магическото 3,999% наистина не е най-главният. Или поне ако системата е честна и хората имат доверие в нея. И много по-важни избори са били

печелени и губени драматично, понякога и само с един глас

Тези липсващи 21 гласа за “Величие”, които всъщност са си там, обаче напълно опорочиха избирателната система в България. Която и без това - както показва активността през последните години, очевидно не се радваше на особено високо доверие.

А липсата на доверие в основното право на демокрацията - да избираш и да бъдеш избиран, е със сигурност най-краткият път да се върнем към мрачните времена отпреди 10 ноември 1989 г. И отново да си имаме Тато, Баце, Генерала или даже Мечо начело на държавата.

А че изборите се гласят отдавна, вместо да са честни, личи дори и от данните на ЦИК. От години насам, още откакто политици мъкнеха сами чувалите с бюлетини, за да им ги преброят удобно, в протоколите на секционните комисии личи къде се крадат изборите. Навсякъде, където протоколът трябва да се преправя, за да успеят да го прокарат през компютърните контроли, резултатите са най-малкото съмнителни.

А това по данни на ЦИК са

над половината от секциите в страната

На този фон политиците постоянно дават всичко от себе си, за да опорочат системата допълнително. И ако може да всеят още и още съмнение. Като например агитацията срещу машините, която успя да внуши дълбоки съмнения у целокупния електорат, нищо, че всеки със завършен първи срок на първи клас по математика може да опровергае твърденията по адрес на устройствата.

В същото време политиците ни с години си затварят очите за проблеми, които неколкократно се посочват ясно в анализите на обществения съвет на ЦИК. Включително и това, че резултатите от изборите се нагласят от секционните комисии.

Законови и методологически празнини изкушават СИК и РИК в късните часове след изборния ден да натъкмяват “неизлизащи” гласове с математически хитрости като прибавянето или отнемането им към/от категорията “Не подкрепям никого”. В анализа се предлага да бъдат формулирани максимално допустими несъответствия, а при надхвърлянето им в РИК задължително да се отварят чувалите за повторно броене на бюлетините, е предложение с двегодишна давност. Когато още не бяхме дори видели как се дописват и прехвърлят гласове директно към партии. Нито една от партиите обаче не пожела да погледне абсурда, че само за парламентарни избори гласовете “Не подкрепям никого” нямат никакво значение. А биха могли примерно да се броят поне при изчисляване на бариерата за влизане в парламента.

Сравняването на видеозаписите от броенето със сканираните протоколи на сайта на ЦИК води до тревожни изводи. Докато някои от нанесените в хартиения протокол поправки отстраняват коректно допуснати грешки, в немалък брой случаи поправките не отговарят на преброеното в секцията, също е констатация с няколкогодишна давност. Да не решите, че е от тези избори. Но отново всички политици се правят, че това е невидим проблем.

Да не говорим за елементарното решение - всички урни се предават в изнесени преброителни центрове, без преди това членовете на СИК да са пипали бюлетините.

Но някак си логично за политическата мисъл у нас вместо наистина някой сериозно да поиска касиране на изборите, започнаха да се раждат абсурдни идеи за промяна в изборните правила. Чиято основна цел ще е тихо-тихо да направят системата още по-порочна. И единственият шанс в тази мрачна ситуация е Конституционният съд. Защото съдиите там имат свободата не само да отсъдят, дали изборите са откраднати (въз основа на доказателства, естествено), но и да напишат в решението си задължителните правила, на които трябва да отговарят едни избори, за да бъдат признати за честни. Стига само да се намери някой, който да завърши я-тата в края на Касацияяя с удивителен знак.

Наистина имаме нужда от честни избори, които да разрушат тази система. Или много скоро няма да можем да се гордеем с мирен преход.