Поели сме ангажимент и за турне в Европа през май и юни 2025 г. и ще трябва да го направим

- На 30 октомври ще направите концерта в зала 1 на НДК, който планирахте от почти година, за 80-ия юбилей на Кирил Маричков. Трудно решение, как го взехте, г-н Векилов?

- Категорично не искахме да вземаме каквото и да било решение за този концерт, без да чуем мнението на роднините му. И си казахме помежду си, че трябва да спазим тяхната воля, каквато и да е тя - да има или да няма. Имаше друга индикация, която говореше да има концерт, и това бяха зрителите. Бяха останали известен брой билети, които започнаха да се изкупуват стремглаво. И нито един билет не беше върнат, това говореше, че хората искат той да се състои. Но нищо от това не казахме на роднините, а само, че те ще решат, това е тяхната воля. В крайна сметка те настояха да има концерт и ние ще се съобразим с това желание.

Основаваме и награда на името на Кирил Маричков. Тя е насочена към млади таланти. На концерта ще я връчим на млад изпълнител, когото Кирчо много харесваше, но засега ще запазя името му в тайна. По пластиката, която ще е готова за 30 октомври, работи Камен Старчев. От следващата година ще има регламент, а наградата ще има и материално измерение.

- Разкажете малко повече за самия концерт, който предстои.

- С нас на сцената ще бъде оркестърът на Държавната опера - Пловдив, с диригент Константин Добройков, който е диригент на “Софийски солисти”. Преди три години той беше номиниран за “Грами”, изключителна фигура в дирижиране и оркестрации. Кирчо специално ми каза, че държи концертът да е с този оркестър и с Константин Добройков. Ще има мултимедия, ще я направим така, че да почетем Кирчо чрез нея. Програмата ще е точно тази, която той подбра, включително ще има пет песни на останалите от групата, за които той настояваше. Бях му предложил да бъде изцяло с негова музика, но държеше да има и тези пет песни. Концертът е по негова подредба, по начина, който искаше. Променили сме нещо съвсем малко, но зрителите в залата ще видят какво е и ще разберат защо. Всичко останало е изцяло по негова воля.

- Кои са неговите песни, на които се е спрял?

- Те са от периода с “Щурците” и солови, само един пример ще дам - “Моят свят”. Песен, която всички много обичат и веднага запяват. Никога не я бяхме свирили и я подготвихме специално за този концерт. Имаме допълнителна работа сега. Той пожела много отдавна Валди Тотев да е част от този концерт. И това ще се случи, благодарение на него пълнокръвно ще прозвучат всички песни. Кирчо свиреше на бас, аз на пиано и китара. Сега Валди ще поеме тази функция, аз ще трябва да съм басист.

- А вокалните изпълнения на песните?

- Всички поемаме, включително Иван Лечев в някои моменти ще запее, което е интересно, той има хубав глас, но много рядко пее. Валди Тотев е другият основен вокалист на “Щурците” и ще поеме част от изпълненията.

- Ще има ли втора дата в София?

- Не, няма да има. Имаме поет ангажимент към фестивала “СоФест”, който бяхме поели преди няколко месеца, и ще имаме концерт на 17 ноември в “София лайф клуб”. И на този концерт, както и на всички следходни, ще почитаме Кирчо, но никой от тях в пълна степен няма да повтори този на 30 октомври.

- Ще запишете ли концерта?

- Твърде късно е за такъв тип организация, прави се с месеци. Нужно е сериозно количество техника. Това, което бихме могли да направим, е да има още концерти, но из страната. Българите в чужбина, които се връщат в България за празниците, ще поздравим с наш регулярен концерт на тази тема, който правим около Коледа, в “Сити Стейдж”. Този път, той ще бъде на 23 декември. Това са ангажименти, поети още през миналата 2023 г., и сме длъжни да ги изпълним.

- “Фондацията” ще продължи да съществува като супергрупа, нали?

- Имахме огромни колебания дали да продължим, самият аз бях най-категоричен, че не би трябвало. Но след сериозен разговор с роднините му си казахме, че един от начините да продължим онова, което Кирчо искаше и настояваше да правим, е да не спираме да свирим.

Но ние задължително ще останем четирима. Той е незаменим, няма как да поканим някого на негово място. Групата винаги е била отворена за гости, често с нас са били Наско от Б.Т.Р., Момчил, Валди почти постоянно свири с нас, Константин Цеков от ФСБ… Всички членове на групите, от които произлизаме, са били наши гости, че и други. Тази практика ще продължи със сигурност. Много пъти с Кирчо сме говорили, че рано или късно групата ще трябва да се отвори към по-млади изпълнители. В този дух през последните години многократно сме канили Славин Славчев, който има великолепен и много рядък глас.

Като супергрупа ще продължаваме с песни от репертоарите на всички групи, включително и песни на Кирчо, разбира се. Ние сме обучени от него как точно той иска да бъдат изпълнявани. Като пропорция ще бъдат точно толкова, както е било на предишните ни концерти. Това са песни, които всеки от нас е написал, не изпълняваме чужди. Само две изключения има, получихме права от авторите на “Пак ще се прегърнем” по текст на Михаил Белчев, музиката е на Александър Бахаров от ФСБ. И “След 10 години”, тя е с италиански автори, взехме разрешение и от тях, а текстът отново е на Михаил Белчев. Това са песни от репертоара на ФСБ и причината да ги свирим е да презентираме и “произхода” на Иван Лечев.

- Вероятно имате доста планирани концерти, какво предстои?

- Да, имаме много контракти, включително на Нова година, когато ще свирим на площад “Княз Александър I” в София. Имаме концерт на 24 ноември във Варна и на 25-и в Шумен, когато ще почетем Кирчо с програмата, която той избра След това “Фондацията” ще продължи с обичайните песни. Разбира се, ще има много нови, които до момента не сме изпълнявали. Поели сме ангажимент и за турне в Европа през май и юни 2025 г. и ще трябва да го направим.

- Кирил Маричков прекарваше много време в студиото, има ли песни, които е записал и биха могли да излязат?

- Той правеше една театрална музика, доколкото ми е разказвал. Иначе има песен, която ще трябва да направим, написахме я заедно. Музиката е поравно, аз написах куплетите, а той припевите. Текстът е мой. Казва се “Нека да вали”. За съжаление, нямаме неговия вокал, имаме само неговото изпяване с “На-на-на”. Ще потърсим дали все пак не е записал вокала.

Наистина често беше в студиото и записваше, свиреше песните, които прибавяхме към програмата си, нови аранжименти.

- На какво се смеехте заедно?

- Много говорехме за литература. И двамата много харесваме Джеръм Джеръм. Обсъждали сме определени сериали, всички тв програми на “Монти Пайтън”, той много обичаше Тери Пратчет и “Пътеводител на галактическия стопаджия” на Дъглас Адамс. С цитати сме си говорили и сме се смели много.

Имаме много истории заедно, особено пътувайки на дълъг път, да речем, в Америка, Австралия, Нова Зеландия, Хавай, Токио, Сеул. Живеехме по 24 часа заедно, много задружно. Често си спомняхме как пътувахме с голям бус с техника из Америка, даже в някои моменти трима от нас го шофираха, а хуморът започваше да става все по-твърд и по-остър. Накрая беше на ръба на казармения хумор. И когато жените ни дойдоха в Маями, ние млъкнахме, защото всеки си мислеше, че каквато и дума да излезе от нечия уста, ще е нещо грозно или странно. И момичетата в някакъв момент попитаха: Ама вие така ли си мълчите? И всички избухнахме в смях, защото, без да се наговаряме, всички бяхме млъкнали.

- Помните ли как се запознахте с Кирил Маричков?

- Той беше продуцент на първия албум на “Атлас”, аз тъкмо се бях включил в групата, бях на 22 г. и ме взеха като басист. Но в първия албум пея една песен, която е моя, авторска. Всъщност това беше плоча, единствената, защото тогава започнаха да излизат дисковете. По време на една репетиция той дойде, за да чуе нещата, и аз мълчах като пън, предпочитам да слушам такъв човек, а не аз да говоря. После започна да идва на наши концерти с “Атлас”. След тях винаги говореше с мен, правеше ми комплименти, интересуваше се какво правя.

След време с Момчил имахме концерт в зала 1 на НДК и бяхме поканили всички, но забравихме Кирчо. Сетих се в последния момент и много се ядосах. А Момчил беше погледнал отстрани на сцената и каза, че той е в публиката. Оказа се, че си е купил билет. После му се извиних, защото беше човекът, когото първи искахме да поканим и грешката е огромна. Беше много широко скроен и отвърна: Знам, знам, изобщо не се притеснявай.

- Какво беше в състояние да го разсмее и да го ядоса изведнъж?

- Всичко беше от раз. Ядосваше го жестоко, когато има несправедливост. Веднъж бяхме във Виена и някакви хора чакаха за автографи, но пушеха вътре в сградата. Влязох при другите от групата, кашляйки, и Кирчо ме попита какво става, някакъв пристъп ли имам. Отговорих, че съм се задавил от пушека. Той изхвърча, накара им се и каза, че който пуши, няма да му даде автограф. В други случаи, в нелепи ситуации, обикновено аз се шегувах най-много и той много ми се смееше на глупостите. Точно когато е най-трагично и няма да се получи нещо, аз пусках някаква шега и той както е ядосан, започваше да се смее.

- Разказвал ми е в интервюта за забавни гафове на сцената, какви истории се сещате сега?

- Обърквал е текст, да речем и сме умирали от смях. Веднъж вместо “звездният малък принц” изпя “нервният малък принц”. Започна да се смее, аз трябваше да продължа, но не можах, защото и аз се разсмях, а с нас и публиката. Самият той много често разказваше този случай.

- Как се събрахте във “Фондацията”?

- Поканих ги в моето студио и им изложих идеята - супергрупа, предлагам да направим тези песни и да правим концерти само в големи зали. По това време никой не правеше такива и се хвалеха с концерти в клубове. Казах им, че не бива да правим такова нещо, с изключение на първия концерт, когато трябва да се сработим, и никога повече. Така и стана. Всеки добави песни, някои махахме, много репетирахме. Доста време ни трябваше да се убеждаваме за някои песни. Той дърпаше към мои, аз не ги исках, настоявах за негови. И после каза, че това е много показателно какво голямо уважение проявяваме един към друг. Спомням си как с лека хитрост го убедих да направим “Вкусът на времето”, защото не мислеше, че може да стане акустично. Никога не закъсняваше, но този път се обади, че ще дойде половин час по-късно. Разбрахме се с другите в момента, в който се хлопне тежката врата на студиото, да започнем да я свирим. И когато той влезе, каза, че наистина звучи добре.

- Броили ли сте колко концерта сте направили досега с “Фондацията”?

- Бяхме на четири континента. За съжаление, не успяхме да отидем в Бразилия, там има българи поне на две места. Имахме уговорка и за три концерта в Южна Африка, но ситуацията се беше променила и ни посъветваха да не ходим. Самите организатори там също потвърдиха, че не е подходящо в този момент. Иначе щяхме да сме направили шестте континента.

Концертите със сигурност са над 1000, тези в чужбина бяха повече, отколкото в България. Но през 2016 г. си дадохме сметка, че не сме правили турне у нас. И си поставихме за цел да правим тук по едно в годината. Така подобрихме баланса в полза на България.

- Кое е най-интересното място, на което сте били?

- Всички бяха интересни. Но преди около месец Кирчо каза: Дали ще отидем пак в Хонолулу?!

- Там има ли много българи?

- Половината публика бяха българи, другите бяха от всякакви народности. Там са купонджии и видят ли концерт, влизат, беше много хубаво усещане цялото пребиваване там.

- Пеете на български, как реагира чуждата публика на песните ви?

- Навсякъде ни приемат много добре. Един бостънски журналист беше направил ревю за нас през 2017 г. и ни беше сложил в топ 5 на неговите концерти за въпросната година.

- Винаги работите върху много проекти едновременно. Освен с концерта с какво друго сте ангажиран сега?

- Миналата седмица беше премиерата на още един мюзикъл, който направих - “Опера за три гроша”. Ивайло Христов го поставя с неговите студенти в НАТФИЗ.

- Написахте мюзикъла “Зелената птица” за Софийската опера и балет, как дойде тази покана?

- Академик Пламен Карталов ме покани точно 20 дни преди да заминем за Америка с “Фондацията”. Съгласих се, това е висока чест за мен, но имах твърде кратко време. Спестих му, че ще правя по същото време “Опера за три гроша”. Настоявах да си напиша и текста, защото нямах време да го чакам от друг. Преди да замина, им го изпратих.

- А за театъра върху какво работите?

- Направих музика за два спектакъла - “Две обиколки в парка”, ще се играе на камерна сцена и “Солунските съзаклятници” за голяма сцена.

Започваме 32-и сезон със “Секс, наркотици и рокендрол”. Първите представления в София са на 31 октомври и 5 ноември, иначе в провинцията извън София вече направихме доста.

Иначе всеки ден пиша поне по две-три теми и подбирам. Някои ги хвърлям. Нети ми казва да не го правя. Може и да започна да ги събирам отделно.

Нети и Асен Блатечки играят из Европа спектакъла, който написах - “Този филм”. А ние с Геро трябва да отидем пак в Америка с “Има време”. Направих още две пиеси, които други актьори имат интерес да ги играят.

- И двамата с Нети пеете, дъщеря ви Лилия има ли интерес също да тръгне в тази посока?

- Пее, но не иска пред нас. Има абсолютен слух, т.е. чува добре тоновете. Няма да я бутаме в тази посока, нека сама да реши накъде иска да се насочи. Вече е в осми клас в Музикалното училище и много често напоследък ми казва, че иска да стане професионален челист. Ще се съобразим с нейното желание, разбира се.

- Иска ли да участва в конкурси?

- Засега нарочно не я пускаме. Но според мен свири добре за възрастта си, добре ѝ вървят музикалните предмети.

Визитка

Роден на 7 май 1967 г. в София

На 27 и 28 ноември и 1 декември ще бъде премиерата на първия мюзикъл, който пише за Софийската опера и балет. Поканата да създаде спектакъла "Зелената птица" получава от академик Пламен Карталов

На 31 октомври и 5 ноември са първите представления в София, с които спектакълът "Секс, наркотици и рокендрол" започва своя 32-и сезон. В постановката Дони играе с Ивайло Христов и Коцето-Калки