Български журналист е пътувал под прикритие до Ливан в началото на 80-те години със задача от българското военно разузнаване, за да получи за държавата информация какво точно представлява новопоявилата се организация "Хизбула".

За това говори бившият началник на военното разузнаване 93-годишният генерал-полковник Васил Зикулов. Сега бившият шеф на разведките, който е трудноподвижен, рядко напуска апартамента си. Когато има повод и се налага, това става с помощта на негови бивши подчинени.

"Признателен съм на службата, не съм изоставен, не са забравили своя началник - казва генералът. - Буквално ме носят на ръце. Идват, слагат ме на инвалидната количка, извеждат ме и след това ме връщат у дома."

"Ние нямахме никаква представа за каква организация става дума, по какви причини там се стрелят един друг - категоричен е бившият военен. - Изобщо
напрежението в региона нарастваше прекалено бързо

Трябваше да имаме възможно
най-много и най-прецизна
информация.

Шестдневната война между Израел и Египет оголи истината, че България не знае какво става, а то с часове можеше да дойде до нас. Нямаме никаква информация."

Генерал Зикулов е назначен за началник на РУ на МНО едва ли не на следващия ден, след като в съседна Гърция полковниците организират преврат и в продължение на седем години страната е управлявана от военна хунта. След това идва инвазията на Турция на остров Кипър.

"Тогава назначих един журналист във военното разузнаване с единствената цел да отиде до Ливан и да научи за какво става дума - обяснява Зикулов как е процедирал. - Неговият главен редактор нямаше и идея за това, че този човек ще работи за нас."
Зикулов обаче е категоричен, че няма да каже нито името на своя емисар, нито пък би посочил вестника и главния редактор, за които е работил журналистът.

"Дума няма да става и за това колко време прекара този човек там, но работата, която свърши за държавата, наистина беше изключително ценна", допълва генералът.
Опасенията за евентуални разкрития, че един новинар е свързан с военните, довеждали шефа на изданието до истински ужас.

Генералът изрично подчертава, че въпросният журналист е един от малкото, които са били

използвани за събирането на
политическа и военна информация

В годините, в които информационните потоци са крайно ограничени, за службата на Зикулов контактите с журналистите са били изключително важни.

"Ние агенти журналисти нямахме. Но те (журналистите) знаят много, имат много по-широк поглед върху политиката и могат да предвиждат какъв би могъл да бъде развоят на събитията, а също и за онова, което в момента е важно и за близко бъдеще. Помагаха ни много. - уточнява Васил Зикулов. - Така че връзката ни с журналистите беше такава, че да ни насочват към определени региони, когато има нужда. Но
военният разузнавач носи огромна отговорност

за последиците от своята информация,
докато журналистът има отговорност дали
своевременно е информирал читателите си."

От разказа на генерала се разбира, че неговият избор паднал на журналиста по две причини.

"С него ние бяхме приятели от дълго време, така че можех да го помоля за такава помощ."

Допълнителна причина за генерала да поиска помощта на вестникаря е и това, че той е имал и необходимата военна подготовка. Така оценката на информацията от пътуването не би била едностранна.

"Истината е, че този човек ни свърши страхотна работа. Пратихме го в долината Бекаа. Замина под чуждо име и имаше легенда, която бе направена специално за него. Паспортът му беше от някаква мижава държава. Трябваше да влезе във връзка с "Хизбула" и да разбере какво е това движение. Дори и министърът на отбраната, армейски генерал Добри Джуров, не знаеше, че сме назначили този журналист при нас" - обяснява генерал Зикулов. -

Не сме обучавали хора
от тази организация

Вижте, имало е случаи, в които и ние сме се занимавали с връзки с някои революционни движения. Водеше се война и там се искаше да има военни, които разбират от военна наука, от водене на военни действия."

Но в болшинството от случаите РУ не се ангажираше с тези движения.
След завръщането си от Ливан обаче връзката между двамата се разкъсва.
"Мисля, че той ми остана малко обиден, защото не му се понрави ролята, с която трябваше да пътува за мисията си." Васил Зикулов си спомня, че след края на мисията

не е бил правен специален
писмен доклад
за пътуването и за "Хизбула".

"Заедно с него отидохме при Тодор Живков - обяснява генералът. - Секретарката каза при първия секретар да влезе единствено нашият емисар.

Двамата говориха близо два часа, но за задачата нямаше нищо черно на бяло. Не съм питал какво точно е докладвал, но по-късно от други места разбрах, че Живков е останал много доволен от това, което беше свършил нашият човек."