- Господин Ценов, сегашното положение на борбата е особено деликатно.
- Много.
- Още при предишния президент Милан Ерцеган обаче на два пъти имаше атаки срещу спорта, че не е атрактивен.
- Имаше проблеми през 70-те и 80-те години на миналия век. Но Ерцеган бе удобен в онези години, той беше “розов”. Разбираше се със Запада, не правеше резки движения.
- Като Мартинети?
- Напротив, Мартинети правеше много “резки движения”, но само в своя полза. Интересите бяха към джоба му и фамилията. Едната от атаките беше атака само срещу класическия стил. Неин инициатор бе Ричард Паунд, който искаше да става президент на МОК и в част от програмата беше заложено да се направи нещо за спортната програма на игрите.
 Беше логично - в онези години соцлагерът вземаше огромно количество медали от борбата. През 80-те години атаката беше за намаляване на броя на категориите, което ние направихме. Намалили сме категориите, но като включихме женската борба, и горе-долу пак толкова категории. И сега един от аргументите, който може да помогне, е, че имаме развитие на женската борба.
- А това е чиста проба политика.
- Разбира се, че е чиста политика.
- А смятате ли, че сегашната атака срещу спорта е предизвикана от парите, които са били давани под масата?
-Аз не смятам така. Аз съм убеден, че е така. Как се стигна изведнъж до идеята борбата да бъде поставена под въпрос за олимпийските игри? Историческите и емоционалните моменти за борбата са толкова много, че едва ли някой може да ги оспорва. И на фона на това се намират сили и хора, които казват: Не, ние препоръчваме да излезе от програмата. Очевидно има аргументи, които ние като федерация не сме на ниво да ги знаем. Но се опитваме да видим тези аргументи колкото се може по-самокритично, без да влизаме във война с МОК.
- Трябва ли да се разбира, че онова, което правите до момента за спасяването на спорта, са онези дипломатически “пробни балони”, от които да получите повече информация?
- Не в буквалния смисъл на термина, но правим всички възможни постъпки, за да покажем добра воля и желание за намиране на приемливо решение и за тях, и за нас. Трябва да си особено наивен, за да смяташ, че едно изпълнително бюро ще вземе препоръчително решение, а след това ще каже “Абе, сбъркахме”.
- Дали бързите промени, които направи ръководството на световната борба, се отчитат от МОК?
- Според мен да, защото някои неща бяха предприети доста бързо от сегашния президент г-н Лалович и бюрото на ФИЛА. Бързата реакция е важна за МОК. Първо установихме, че самият президент на ФИЛА Рафи Мартинети не е знаел за това решение. Какъв президент може да си на една огромна федерация и да не разбереш, че някой ти клати клона. Второ - да, вярно, имаме слабости, които дълго време, критикувайки го, се опитвахме да поправим.
- Нима е бил авторитарен тип управител?
- Абсолютно. Такова нещо не би могло да се случи при Ерцеган. Сами си направете сметка. Правихме семинар през ноември и в началото на декември в Будапеща се събира работна група по правилата. И Мартинети им праща едно писмо: Вие работете, но няма да пипате това, няма да променяте онова. При това групата е от неговите заместници! Този човек се взе много насериозно. Той нямаше съветници. Започна да управлява световната борба чрез съдийството. Което е най-страшното за един спорт.
- Голяма грешка! Обикновено това завършва фатално.
- Ами завърши, да. Като започна този тип управление, се оказа, че има опции откъде да се получават и откъде да не се получават блага.
- Корупция, пликове с пари?
- Какви пликове? Торби с пари! Аз не мога да го докажа, но приказките са направо страшни. Една десета да е от онова, което се говори… Губят се пари, сега тепърва ще се прави ревизия.
- Това предполага съд най-вероятно?
- Ами да. А защо Мартинети иска да съди ФИЛА? Той е избран като член на бюрото, но след това се отказва от поста си, за да поеме президентското място. Иска да се върне във федерацията, за да замете следите. Дори поиска от съда в Лозана да забрани на ФИЛА да прави извънреден конгрес. Не е нужно особено богато въображение, за да се разбере защо иска да направи това. Има ангажименти и като председател да може да влияе. Това е очевидно.
Ерцеган беше по балкански стиснат. Но ФИЛА имаше апартамент в Лозана, 400 кв. м. Идеално за офис на федерацията, само на 10 минути от МОК. Още с идването си на власт Мартинети го продаде. На кого, за колко, кога, как така без членовете на бюрото да сме се подписали? Това е обществено имущество. После купи замък! Пак така - нито е ясно за колко, нито от кого е купен, нямаме представа каква е издръжката на този строеж от XVI век. А Ерцеган къташе парите на ФИЛА. Сега коя комисия от федерацията с колко пари е разполагала - никаква яснота.
- Оценка на щетите?
- Още от първия момент трябваше да оправяме негови безобразия. Той се опита да бламира проект - Европейските летни игри, който е разработен именно от МОК. Глупаво е да се очаква, че това не е направило впечатление. А и е смешно да се очаква, че само на добрата воля на Изпълкома на МОК може да се разчита, че решението за изваждането на борбата от програмата може да не мине по време на конгреса в Рио де Жанейро.
Ние обаче реагирахме светкавично срещу двете преки обвинение: празните зали в олимпийските дни и това, че правилата са неясни и нечестни. Самата идея на правилата е да са неясни! Върви ги обясни тези правила на зрителите и телевизията! Трябваше да сме пълни безхаберници, за да не променим нито устава, нито правилата, които в момента се разработват. Дори малко избързваме във времето.
- Правилата опростяват ли се в бъдеще?
- Да, както първо трябва по-силният в спортно отношение трябва да печели и най-важно - засилване на спортните елементи в правилата; да има разликата между свободния и класическия стил, да има категорични възможности да се определя победителят без каквито и да е калкулации отстрани. За да може човекът, който гледа схватката, да каже - да, ето този е победителят!