Нашето рационално и цинично поколение трябва да остави по-умна България на следващите, които са просто цинични, казва бившият шеф на комисията по конституционни въпроси

И още акценти в интервюто:

Достойнството на всеки българин се определя от това държи ли се достойно държавата

Моралната дилема дали този ВСС има право да избере главен прокурор, се задълбочава

Наши момчета и момичета молят чужденци да унижават собствения им парламент

В ПВУ са блъскали изисквания, за които Брюксел не е настоявал - сигурен съм, че оттам са гледали с омерзение

Може да не сме в цветущо състояние, може да правим избори след избори и да нямаме редовно правителство, но това не е причина отвън да ни обиждат и да се подиграват с нас

- На 60 години с кои илюзии се разделихте и кои надежди запазвате, г-н Чолаков?

- Преди много години, когато тепърва навлизах в обществения живот, някакви хора, които се занимават с такива неща, ми правили психологически профил и установили, че съм рационален идеалист, което било рядка комбинация. Уж идеалист, тоест будала, ама рационален, тоест знае как да прави нещата. Да се чудиш какво да го правиш такъв! Смях се от сърце. Но може и да са били прави. Нямам никакви илюзии и същевременно никога не ме е напускала вярата, че всеки проблем има умно решение. Подчертавам - умно! С всичките ми връстници, с които навлизаме в този жизнен цикъл, заедно изстрадахме прехода и видяхме всички глупости, които натвориха по-възрастните и уж по-опитните, които ни правиха психологическите профили. Сега ние сме длъжни да предложим решенията и да спасява кой каквото може в сферата си на дейност. Надявам се, че това все повече ще се осъзнава от наборите ми. Че все повече нашето рационално, но цинично поколение на бейбибумърите от средата на 60-те години на миналия век ще работи за идеята да оставим на децата една по-спретната държава и ще предлага умни решения. Защото се оказва, че по-амбициозните от децата са станали само цинични, без да са рационални. Надявам се, че в моето поколение ще се появяват все повече идеалисти, които да поправят нещата. Това би било рационално поведение.

 - Какво трябва да се промени в законите, за да се възстанови чувството за справедливост на българите?

- Първо, законите трябва да спрат да се променят за щяло-нещяло, за да започне да се възстановява чувството за стабилност. Второ, институциите, които са длъжни да ги прилагат, трябва да започнат да си вършат работата и да ги прилагат.

Колко пъти трябва да се каже, че законите ни не са лоши, но не се спазват? Няма такова нещо “лоши са ни законите”. Законите са ни добри, но администрациите не искат да ги прилагат, защото, ако започнат да прилагат това, което пише в законите, ще станат лоши, а те искат да са добрички. За да е изпълнителната власт добричка, вината за липсата на действие се прехвърля върху законите и върху Народното събрание. Разбирате ли подмяната, която се извършва в масовото съзнание от години насам?

Чувството за справедливост ще дойде, когато хората видят, че законите се прилагат. Когато виждат, че се променят истерично, по три пъти в една сесия на парламента, естествената реакция на хората е “егати държавата!”.

Лошото е, че медиите, а и самият парламент не осъзнават проблема. Пиян шофьор убие човек, някой изкрещява, че законът е виновен, медиите се хващат на въдицата и започват да настояват да се промени въпросният закон, парламентът се втурва да го променя, за да се хареса на медиите, а през това време институциите се ослушват. Справедливост в случая, за който говорим, е не да се променя Наказателният кодекс, а пияният убиец да е в затвора след най-много месец. Докато не се счупи този порочен кръг и институциите, в конкретния случай МВР, прокуратура и съд, не бъдат заставени да прилагат законите, държавата ще агонизира в безсилие, а обществото ще вика “ майната им на всички!”.

- В 49-ото НС бяхте председател на комисията по конституционни въпроси, трябваше ли обаче промените да започнат с конституцията?

- Естествено, че не, и вече е ясно на всички. Всъщност искането за изменение на конституцията беше еманацията на идеята, за която говорихме току-що. 10 г. се опищя светът как конституцията ни била виновна за липсата на справедливост. Що пари, български и чужди, са се потрошили за семинари, кръгли маси и конференции на тая тема, не е истина!

При толкова инвестиции в пропаганда нямаше как да не се стигне до тук. Променихме я и какво? Замалко да счупим държавата, в частност съдебната власт. Добре, че Конституционният съд излезе куражлия и спаси каквото можа. Остана “домовата книга” и възможността чужди граждани да стават депутати в българския парламент. За това ли беше цялата пушилка? Да орежем правомощията на президента и да предадем суверенитета на България на чужденци?

- Очаквате ли процедурите за избор на главен прокурор и на шеф на ВАС да бъдат доведени до избор? Като юрист смятате ли, че щеше да е правилно ВСС да обяви, че отлага двата избора?

- Юридическата страна е ясна - този ВСС има право да избере главен прокурор и председател на ВАС, но моралната дилема дали е редно, изглежда, се задълбочава. Имам чувството, че се сблъскват две воли, едната - да бъде назначен точно този главен прокурор, и другата - точно този главен прокурор да не бъде назначаван. От това коя воля ще надделее, коя ще пречупи другата, ще зависят много неща. Въпросът вече не е юридически, дори не е и политически, както изглежда. Вече започва да става идеологически, с което заплашва да прерасне в нещо по-голямо.

- Коментирайте следната ситуация - ВСС с изтекъл мандат, главният прокурор - изпълняващ функциите, шеф на ВАС - също временен, защото мандатът на настоящия изтича на 22 ноември. Колко време съдебната система може да бъде в подобна ситуация?

- По принцип неопределено дълго. Което не изглежда добре, но от друга страна пък, за съдебната система в пълна степен важи, което по-горе казахме за изпълнителната власт. Съдиите, прокурорите и следователите не знаят ли длъжностните си задължения?

Нима не са максимално независими, най-независимите органи в страната? Защо им е необходимо началство? Нали началството няма право да им се бърка в делата? Нима прокурорите не могат да си пишат обвинителните актове срещу убийците на пътя бързичко, а съдиите също бързичко да произнасят присъдите? Какво ги интересува, че на върха на йерархията в някоя от подсистемите на съдебната власт има и.ф.? Напрегнатата дискусия по въпроса кой ще застане на върха, е неприятна индикация за това, че нещо с магистратската независимост не е наред.

- Едно от обясненията Борислав Сарафов да е единствен кандидат беше, че няма желаещи. Политиците допринесоха ли да няма кандидати за определени длъжности?

- Ама защо политиците да са виновни? В съдебната система няма ли умни хора, които да мислят за собствения си и на системата авторитет? Чувство за самосъхранение нямат ли? Хареса ми в декларация на Висшия адвокатски съвет бележката, че би било добре на върховете на органите на съдебната власт да се назначават личности, които освен другото имат и академични квалификации. Имаше такива фигури в миналото и знаете колко тежко седяха те. В конкретния случай, ако приемем, че правомощията на главния прокурор са ограничени и по-скоро концептуални, то каква личност е добре да бъде на върха на пирамидата - оперативен работник или професор по право? Кой по-авторитетно би защитавал независимостта на системата от предполагаем политически натиск? Изобщо кадруването предполага стратегическо, а не тактическо мислене и известен финес, какъвто, за жалост, липсва.

- Защо политически сили хвърлят вината върху ВСС, при положение че не кадровият орган е виновен, че работи с изтекъл мандат?

- Той и самият ВСС в декларацията си пита: защо не ни сменихте? Това се питаме всички. В 49-ото НС имаше поне два варианта за мнозинство от 160+ гласа, с което можеше да се изберат нови състави на ВСС и на Инспектората към ВСС чрез номинации от политическите сили пропорционално на парламентарното представителство. Тогава ПП-ДБ щяха да имат поне по четирима членове и в двата органа. Те обаче искаха друго. Искаха първо да се промени конституцията, след това да се приеме нов Закон за съдебната власт, в който членовете на органите на съдебната власт от парламента да се излъчват не по партийни квоти, а от самите гилдии или от външни номинационни комисии, които да казват на депутатите за кого да гласуват. Което е абсурд, защото е невъзможно Народното събрание да се откаже от правата си да избира и да делегира на външен орган да му казва за кого да гласува. Колегите бяха обсебени от иновативната си идея и си въобразяваха, че ако тя мине, те ще могат да влияят върху избора на всички членове на всички органи. Понеже искаха всичко, загубиха. Най-вече загубиха възможността днес да имат силно влияние в органите на съдебната власт. Както казах, младите се оказаха цинични, без да могат да мислят рационално.

- Реалистично ли е да се мисли, че парламент със 7 или дори 9 партии може да постигне конституционно мнозинство, което да избере 11 членове на ВСС, главен съдебен инспектор и 10 членове на Инспектората.

- Реалистично е, ако номинациите се извършват по класическия начин и всяка от политическите сили има квота, пропорционална на получените мандати. От всяка от политическите сили ще зависи какви хора ще номинира и дали иска да има физиономия пред обществото, или не. Ако дадена политическа сила продължи да настоява, че Народното събрание трябва да избира членове на органите само по препоръка отвън, то мнозинството от 160+ може да се случи и без нея. Между другото, стандартната процедура за избиране на членове на ВСС и Инспектората от квотата на Народното събрание трае два месеца и половина. Ако започнат веднага, към средата на февруари може да са ги избрали.

- Според вас ще има ли редовно правителство след 7-ите избори?

- Очакваната първа политическа сила декларира, че ще направи всякакви компромиси, само и само да има правителство. Предполагаемата втора сила заявява, че правителство може да има само при нейните условия. Нямам представа какви допълнителни условия ще се поставят и какви компромиси ще се правят. Дано пак да не се променя конституцията.

- Защо не се прие законът за личния фалит в 49-ото НС, толкова важен по плана на възстановяване и устойчивост (ПВУ)?

- Защото е сложен. Разбирам подтекста на въпроса ви и ще ви кажа нещо, което знам от първа ръка. Българските автори на ПВУ са вкарали вътре изисквания да бъдат приети закони, които Брюксел не е изисквал. Наши хора са предложили това на Европейската комисия, за да може отвън да ни наложат да направим определени промени в законите под условието да получим или да не получим едни пари. А нашите са си въобразявали, че чрез тези закони ще извършат революционна промяна на системата. Законите, които приемахме истерично в правната комисия заради пустите пари по ПВУ, не сработиха. Нито механизмът за разследване на главния прокурор, нито за медиацията. Но не са само те в ПВУ. Трябва да приемем и закон за лобизма, който е доникъде, и закон за водоснабдяване и канализация, който КЕВР връща четири пъти за доработка, и още, и още. ПВУ е писан от хора, които не са имали никакво понятие от законодателен процес, от нормативно устройство на държавата и от това кое и как може да стане. Блъскали са вътре изисквания, за да изнудват собствения си парламент. Сигурен съм, че в Брюксел са ги гледали с омерзение, но щом българите сами се подлагат, защо не? В момента с ПВУ сме паднали в капан, заложен от наши момчета и момичета. От младите циници, които нямат понятие от управление на държавата, но много добре владеят техниките на изнудването.

- Направихте интересни предложения за отношенията ни със Северна Македония в “24 часа”. Защо се задълбочихте в темата?

- Честно казано, съдбата на Република Северна Македония ме интересува периферно. Важно ми е достойнството на моята страна. Важно ми е как изглежда и как се държи България. Може да не сме в цветущо състояние, може да правим избори след избори и да нямаме редовно правителство, но това не е причина отвън да ни обиждат, да ни правят провокации и да се подиграват с нас. Та понеже съседите ни докачиха на чест, си позволих да предложа две неща. Първо, да спрем да им участваме в историческата комисия и да им доказваме какъв е Гоце Делчев. Да проверят в държавния архив на Османската империя, там ще им кажат. За цар Самуил могат да питат в Атина. И второ, имената на всички лица, получили българско гражданство по натурализация да бъдат публично оповестени. Внесох законопроект в този смисъл в парламента. Някои изпищяха, че ако сме били направили това, няколко политически партии отвъд Деве баир щели да се разпаднат. Ами да се разпадат, какво ни интересува? Или да си връщат българските паспорти, щом не ги харесват. Важно ми е, когато ни обиждат, да отговаряме адекватно. Важно ми е, както стана дума, да не се унижаваме да молим чужди хора да унижават българския парламент и да го принуждават да разбива нормативната ни система срещу пари.

Достойнството на всеки българин се определя от това дали неговата държава изглежда достойно, погледната отвън. Искам моята страна да изглежда и да се държи достойно. Това е. И няма връзка с възрастта на човека. Има връзка с това дали принадлежиш на тази страна и на този народ и дали искаш това, което си правил, да е имало смисъл.