Една на сто жени, диагностицирани с депресия, се самоубива. Световна статистика.

Депресията е болест като рака на гърдата, язвата, мускулната атрофия или пневмония, но в нашата култура депресията се лекува с "Я се стегни!" И за да е напълно убедително, следва: "Аз като бях в твоята ситуация, просто поех дъх и продължих напред!"

Героично. Красиво. Само че в реалността напред без проблеми продължава само националният ни отбор по футбол. За тях не съществува и минимален риск да бъдат в депресивно състояние.

Разни уж експерти тепърва ще се търсят грешките, за да успее млада жена в отчайващо душевно състояние, доведена с линейка, да намери начин да се измъкне от болнично заведение и да приключи със себе си скрита така, че никой да не я забележи едно денонощие.

Проблемът е, че у нас нито една институция не си е на мястото в правилния момент, когато става дума за човешки кризи.

- Деца са обект на терор в училище, но докато тероризираните не направят някоя дивотия, никой не иска да им помогне. След това обикновено искат да ги накажат;

- Класове и училища са обект на терор от страна на дете с някакви отклонения, но не съществува ред по който семейството да бъде задължено да съдейства;

- Хората с психически и физически отклонения са арестанти на държавното безхаберие;

- Жени са обект на домашно насилие и изнасилване, но най-вече бруталните случаи стават достояние на обществото, та да почешем езици с поредната драма.

Стигаме до жертвата на пълно отчаяние от днес.

Не само, че здравната грижа у нас не счита, че депресивните състояния заслужават помощ по здравна каса, но и се запазва историческо-културния абсурд хората да се делят на нормални и на тях им се взимат кръвни изследвания и урина, и луди - тоест за лудницата.

Някой основателно би казал, че ако и тази терапия мине по каса, това ще е не кранче, а водопад за източване на пари. Изведнъж ще се окаже, че няколко милиона българи годишно са получили такава терапия.

Ах, да - връщаме се на темата за контрола. Контрол ли? Къде?

Затова ако човекът, който страда, се нуждае от психотерапия, той трябва да плати за нея. И понеже на става отведнъж, а в Турция оправят зъби, черни дробове и бъбреци, но не могат да говорят на български, остават психолозите в частните кабинети.

Колко струва емоционалното здраве? Между 60 и 100 лв. на час, а часовете може да са пет, може да са десет, а може да е нужна дългосрочна терапия. И човек изпаднал в черната и непрогледна низходяща спирала на отчаянието добавя към тъмните краски и цената: 600, 1000, 1500 лева...

В армейските порядки, всяко правило е написано с кръв.

В социалния живот в България, всяка закъсняла със своята адекватност реакция също е написана с кръвта на невинни жертви - на пътя, у дома, под нечия ножка, от прозореца на болнично заведение, скрити в храстите.

Хм. Да се сещате някой да е осъден за момчето, което стъпи върху шахта, удари го ток и почина? Е, към днешна дата виновен все още няма и няма и да има.

Да предположим ли как ще приключи проверката за това защо с такава лекота младата жена е била пусната да избяга от болницата?

*От фейсбук