Там не можеш да си поемеш дъх, а и имам дълг към хората тук. У нас има с кого да пиеш кафе или като излезеш на улицата на кого за кажеш "Здравей!", обяснява лекарят

Лекар, работил 30 години в частни болници в Истанбул, лекува пациенти в общинската болница на Момчилград. Анестезиологът д-р Ниязи Наим се завръща в родния си град в края на 2020 г.

"Реших, че имам дълг към хората в Момчилград. Те го заслужават. Разбрах, че в местната болница търсят анестезиолог, и реших да се прибера обратно в родния край и да помогна доколкото имам възможност", казва д-р Наим.

Всъщност от здравното заведение в родопския град започва и кариерата му. Завършил е медицина в Пловдив през 1980 г., а през 1989-а е специализирал анестезиология и реанимация и започва работа в момчилградската болница.

"Лятото на същата година много колеги напуснаха. Мой приятел замина за Канада, брат ми - за Швеция.

Всеки отиваше в чужбина. Не знаех нито английски, нито немски и това ме спираше

Останах до края на ноември 1990 г., след което със съпругата ми тръгнахме като туристи в Турция с тримесечни визи", спомня си медикът.

Избрал Турция, защото майчиният му език е турски. В Истанбул отишъл, защото имал роднини и приятели, които вече живеели там.

"В началото ми беше много трудно. Турският, който говорехq беше много различен от езика там. Езикът ни тук е по-архаичен и на битово ниво, използват се много български думи. Медицината я учих на български език.

В Турция лекарите използват турски, а латинския по-малко. За да те разберат тамq трябва да говориш изцяло на турски", разказва д-р Ниязи Наим.

За една година той успява да овладее книжовния турски. Явява се на приравнителни изпити и признават специалността му от България. Докато това стане, медикът дава нощни дежурства в болници и кабинети.

"По това време Турция се нуждаеше от лекари,
медицински сестри, учители, инженери

Стига да имаш специалност, Турция веднага ти даваше възможност да останеш там.

Предложиха ми да работя в държавна болница в района на град Трабзон, който се намира в североизточната част на Турция. Много мислихме със съпругата ми, но в крайна сметка се отказахме.

Градът беше доста отдалечен, не познавахме никого, а дъщеричката ми беше вече ученичка в IV клас. Решихме да останем в Истанбул, защото рано или късно щяхме пак да дойдем, когато дъщеря ми реши да учи висше", спомня си лекарят.

В мегаполиса той започва работа в частна болница и работи в нея 7 г. В следващата болница работи 6 г., а в третата, докато напусне Турция.

"В началото ми беше много трудно. Анестезията е такава професия, че хирургът трябва да ти се довери напълно. Трябва да докажеш, че си способен, на неврохирурга, на детския хирург, на уролога, на ортопеда. Доверието идва с работата.

В началото се дърпаха и е обяснимо - бях завършил медицина в чужбина, а не в Турция

Постепенно свикнаха и започнаха съвсем спокойно да работят с мен", връща се назад медикът. Той казва, че няма база за сравнение на живота му тук и този в Истанбул. Там е било изключително натоварено.
Много пъти е имал моменти, в които му се е искало да зареже всичко и да се махне от мегаполиса.

"В чужбина си самотен - не е никак лесно. Да, имахме познати, но не оставаше време от работа. А и трафикът, особено през последните години, стана страшен. В началото, когато бях на повикване, ходех по спешни операции в много болници.

В последните години го правех само в европейската част на Истанбул, защото, ако тръгна към по-отдалечена болница, няма как да стигна навреме", твърди д-р Ниязи Наим. Според него обемът работа също се увеличил.  

Рекордът ми е 30 операции за 24 часа, средно на ден съм влизал в операционната по 15 и 20 пъти,

твърди д-р Ниязи Наим.

В Истанбул сутрин тръгваш на работа, връщаш се вечер, не се знае - в 9, 10, 11 часа. Когато си дежурен 48 часа в болницата, нямаш възможност буквално да си поемеш дъх. Там е много интензивно", разказва анестезиологът.

Според него огромният обем работа е сред причините в Истанбул да има добри лекари.
"Едно е да правиш една или две операции на ден, друго е да влизаш в операционната зала по 10-15 пъти", категоричен е медикът.

Другата причина за високото ниво на медицинските услуги в мегаполиса е конкуренцията между болниците. Частните инвестират в техника и в специалисти. Имаш ли съвременна апаратура, можеш да правиш всичко.

Заради конкуренцията и държавните болници правят същото като частните,

кара ги да поддържат ниво.

"Тези процеси вече се наблюдават и в България. Тук също вече има частни болници. Моделът започва да действа, но в големите градове", смята лекарят. Според него в момента по отношение на медицински услуги Кърджали не може да се сравнява с Пловдив, нито Момчилград с Кърджали. Причината са медицинските пътеки.

"Ако пътеката не ти позволява, не можеш да направиш дадена операция. Трябва да изпратиш пациента в друга болница на второ или на трето ниво. Ние в Момчилград сме на първо ниво и извършваме малък брой дейности - конкуренцията изчезва. А преди да замина за Турция, тук правехме всякакви операции. Като почнеш от хирургичните, жлъчни операции, апендицити, хистеректомии, простатити", казва анестезиологът.

От сегашната система страдат жителите на по-малките и отдалечените населени места

"Опитвам се да помагам на местните хора, доколкото мога. Те го заслужават. Достатъчно е да видиш благодарността в очите им, когато ги срещнеш на улицата, докато се разхождаш", твърди лекарят. Той е преоткрил родния си край.

"През всичките години в Истанбул съм поддържал отношения с приятелите и колегите ми тук. Често идвах в Момчилград и това ми помогна много, когато се прибрах. Сега ми е лесно. Има с кого да изляза на кафе или на вечеря, има с кого да се консултирам при нужда. И най-важното – когато излезеш на улицата, винаги има на кого за кажеш "Здравей!", твърди д-р Ниязи Наим.