Имунитетът на българските депутати и кандидат-депутати е много по-широк от този на колегите им в Европа и по света и неоправдано им гарантира излишна безнаказаност. За този проблем алармират юристи пред "24 часа - 168 истории" в навечерието на поредните предсрочни избори у нас.

"Без да съм специалист по конституционно право, считам, че имунитетът на депутатите трябва да бъде за техните изказвания от парламентарната трибуна и за техните гласувания в парламента и в комисиите – коментира в тази връзка Ивайло Крайчев, преподавател по право в University of Ottawa в Канада. - Извън това, трябва да им се осигурява имунитет единствено доколкото е необходимо

да не им се пречи да

осъществяват функциите си Да им се дава повече имунитет от това, означава да им се осигуряват привилегии, които останалите граждани нямат, и така, в известен смисъл, да ги поставяме над закона. Не виждам защо, примерно, депутат да не може да бъде преследван за хулиганство, извършено в кулоарите на парламента."

В подкрепа на твърдението си той цитира и множество текстове от канадското законодателство, които показват, че за разлика от народните ни избраници и кандидатите за такива, депутатите във втората по територия страна в света ползват специална защита само за пряката си дейност в парламента.

На пръв поглед по подобен начин е уредена защитата им от съдебно преследване и в нашата Конституция, където в чл. 69 се казва: "Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание." Но тълкуванията на чл. 70 - следващата разпоредба на върховния закон, посветена на проблема, изглежда

въвеждат доста

по-привилегирован статут, което поражда спорове. В него е записано, че

"Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание." Изключение е предвидено единствено при заварено тежко престъпление, когато разрешение за задържане не се иска, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава – председателя на Народното събрание.

Нещо повече – на практика българските депутати се ползват и с допълнителен втори имунитет по време на предизборна кампания, защото в този период, освен Народното събрание, за задържане на кандидата, уличен в тежко престъпление, ако той е член на парламента и към момента, съгласието си трябва да даде и Централната избирателна комисия (ЦИК). Същото важи и за кандидатите за народни избраници, които не са част от действащия парламент. На всичкото отгоре в тази ситуация изобщо не е ясно и какво се случва, ако двете институции излязат с противоположни решения.

Няколко казуса от последните дни, както и десетки скандали в миналото показват, че въпросът с депутатския имунитет е много навременен и актуален.

Последният случай е със снемането на имунитета на Джейхан Ибрямов. Решението бе подкрепено от 13 от членовете на ЦИК, както и от 50-ото Народно събрание. Преди няколко седмици плъзна и новината, че Румен Гайтански, олигархът, обвинен за неправомерно източване на близо 150 млн. от Българската банка за развитие, ще участва на изборите на 27 октомври като кандидат в Сливенския избирателен район в търсене на имунитет срещу съдебно преследване. По-късно Гайтански сам опроверга твърдението и се опита да излезе от ареста заради "влошено здравословно състояние", но тази опция възобнови дебата около възможността хора с криминални прояви да злоупотребяват с широката закрила, която се дава на кандидатите за депутати у нас. Още повече че

такива прецеденти не

липсват и в миналото

От 1990 г. досега на повече от 30 народни представители и кандидат-депутати е поискано сваляне на имунитета, но на пръсти се броят тези, за които то е гласувано. Затова не е за учудване, че само трима от тях са лежали в затвора – наистина прекалено малка цифра за държава, която отдавна претендира, че е обявила война на корупцията по високите етажи на властта.

Специалният статут е много примамлив и за знакови фигури от подземния свят. Така през годините от

схемата с получаване

на закрила

от депутатски и кандидат-депутатски имунитет са се опитвали да се възползват Цветелин Кънчев, Пламен Галев и Ангел Христов (с прякор "Братя Галеви"), Николай Банев, както и Златомир Иванов – Златко Баретата.

А през 2009 г. районната избирателна комисия във Варна предизвика скандал, като реши да допусне до изборите листата на "Обединение на българските патриоти", в която фигурираха имената на арестуваните общински съветници Веселин и Христо Данови.

В качеството им на народни представители през годините пък са повдигнати обвинения на Павел Чернев, Борислав Ноев, Никола Проданов, Димитър Горов, Димитър Аврамов и Десислав Чуколов.

Своеобразен рекорд

в това отношение

поставя Волен Сидеров. След като  е станал народен представител през 2005 г., са внесени цели четири искания от главния прокурор за сваляне на депутатския му имунитет.

През 2009 г. на основание, че се е кандидатирал за евродепутат в листата на своята партия БСД-Българска социалдемокрация, съдът прекрати и делото срещу бившия директор на "Кремиковци" и ФК "ЦСКА" Александър Томов.

Списъкът е дълъг и това изобщо не е случайно. Проверка на "24 часа - 168 истории" в законодателствата на други страни показва сериозни разлики в режима на защита на народните представители. Вярно е, че почти всички държави в света са предвидили някакъв специален статут за депутатите, но според съответните правни традиции техните привилегии се различават значително. В топ десет на страните с най-силен депутатски имунитет са държави, намиращи се предимно в Африка и Азия. Така например с абсолютен имунитет се ползват депутатите в Гвинея. Страната от няколко десетилетия се управлява от военни режими със социалистически уклон, а напоследък пострада сериозно и от заразата с вируса на ебола.

Не се знае дали тези беди са повлияли за решението за имунитета, но по закон гвинейските парламентаристи

са предпазени

от всякакво преследване,

независимо дали се касае за наказателни, граждански или дисциплинарни въпроси. На всичкото отгоре изобщо липсва каквато и да е процедура, по която тези предимства да бъдат отнети.

Но за нас, като членове на ЕС, е по-важно да се съобразяваме със законодателството на Общността. В тази връзка в Европейския парламент исканията за снемане на имунитет се разглеждат от специална комисия, която има право да решава тези въпроси, но по принцип в отделните страни членки закрилата, доколкото я има, е функционална и се простира изключително върху осигуряването на възможността депутатите да упражняват задълженията си, а не да им осигурява допълнителни привилегии.

Така например в Белгия

изобщо не се изисква

съгласието на парламента,

за да бъде заведено дело срещу негов член, нарушил закона. Подобна е практиката и в Нидерландия, където още от 1848 г. не се изисква одобрението на народното им събрание, за да може действащ депутат да бъде подведен под наказателна отговорност, когато не изпълнява задължения по мандата си. В Германия по принцип представителите са освободени от наказателна отговорност само за изказванията си в Бундестага, а за арест при престъпление се изисква разрешение, но само ако те не са задържани при извършването му или на следващия ден. Във Франция и Испания основните закони постановяват, че депутатите не могат да бъдат арестувани само докато изпълняват преките си задължения, но са абсолютно наказателно отговорни, както всички останали граждани, когато не влизат в тази хипотеза.

Интересен е случаят със Словения, където никакъв имунитет не важи, когато се касае за обвинение в престъпление,

изискващо присъда

над 6 месеца затвор

В Дания от закрила се ползват депутатите само когато при нарушение на закона не са хванати на местопрестъплението или то е свързано с техни изказвания в парламента. За някого може да звучи изненадващо, но в останалите скандинавски страни – Швеция, Норвегия и Финландия - депутатите изобщо нямат никаква протекция срещу наказателно преследване. Дори в съседна Гърция, която се слави като люлка на демокрацията, имунитетът пази народните избраници

само при изказвания

от трибуната

или когато изпълняват преките си задължения.

Така се оказва, че в сравнение с всички държави в Европа, заслужено или не, в България народните представители са поставени едва ли не на "пиедестал", и то въпреки че изследване на "Алфа Рисърч" преди време показа, че цели 92% от българските граждани са за премахване на този имунитет. А друго социологическо проучване от лятото на тази година показа, че доверието в Народното събрание е едва 9 процента, а недоверието - почти 70.

Привилегиите за българските депутати са дразнещи и на фона на общоприетото мнение, че сме най-бедната и корумпирана страна в Евросъюза.